| bgВести | |
| 2008 | |
|
Обща информация  Анталия Транспорт: чартърни полети до Анкара, Истанбул и Анталия са редовни. Разстоянието от айрогара “Есенбога” до центъра на Анталия е 35 км. Цените на самолетните билети от България е от 100 до 200 евро. По автомобилните пътища в Турция липсват пътни знаци, шофьорите карат много небрежно. В селските райони не е препоръчително да карате нощем. За да шофирате ви е необходима международна книжка и застраховка. Частни автобусни компании могат да ви превозят до всеки град. Средната стойност на билета в градовете е 200 хиляди турски лири - половин долар. Маршрутните таксита се наричат Dolmus. В големите градове спирките им са отбелязани с буквата D. Най-добрият начин за предвижване в Истанбул са жълтите таксита. Средната стойност на 1 км. превоз с такси е $1,5. Заплащането става като в България на километър. Нощната им тарифа е два пъти по-висока от дневната. В провинциалните градове такситата нямат броячи, необходимо е да договорите цената с шофьора преди да потеглите. Визи Българските граждани, притежатели на валидни чуждестранни паспорти, могат да посещават Турция без визи, при туристически пътувания, с право на престой в страната до 90 дни. Онези, които желаят да останат за по-дълъг период, трябва да се обърнат към местните власти за сигурност за издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване.  Бодрум Митнически изисквания При посещение на страната с автомобил, при влизане е необходимо да се представят документите на автомобила, валидно свидетелство за правоуправление на МПС, както и международна застраховка /зелена карта/, с валидност съответствуваща на срока на престоя в Република Турция. При влизане, митническите власти полагат печат в паспорта на водача на моторното превозно средство. Същият се задрасква при напускане на страната. Разрешението за престой на превозното средство в страната се отбелязва във формуляра, издаван от граничната митница, в който са включени данните за собственика на моторното превозно средство и основните характеристика на автомобила. За пресрочване на определения срок, или при изгубване на формуляра, се налага глоба при излизане от страната. В Република Турция е разрешен вноса на чужда и местна валута без ограничения. Износът на турски лири е разрешен до стойността на 5 000 щатски долара. В страната могат да се внасят безмитно лични вещи на стойност до 15 000 щатски долара. Ценни предмети и всички други вещи над 15 000 щатски долара, трябва да се регистрират в паспорта на притежателя при влизане в Р Турция, с цел контрол при излизането. Допуска се безмитен внос до 200 къса цигари и 5 литра алкохолни напитки. Антични предмети, внасяни в страната, трябва да се регистрират в паспорта на притежателя за избягване на затруднения при напускането й, имайки предвид, че турските власти отделят особено внимание на опазване на историческите си богатства. Забранено е изнасянето на антики на възраст по-голяма от сто години. Други ценни вещи могат да се изнасят, след като се покаже отметката в паспорта за вноса им, или като се докаже, че са били закупени със законно обменена валута.Бележките от обменните бюра за обмяна на чужда валута трябва да се съхраняват. Възможно е митническите органи да пожелаят да ги видят при обратната обмяна на турски лири и когато от страната се изнасят закупени предмети като доказателство, че същите са придобити със законно обменени средства. Оръжие не се допускат за внос в страната без специално разрешение.  Капалъ чарши Здраве Не съществува необходимост от специални ваксинации при влизане в страната. Има случаи на хранителни отравяния и заболявания, предизвикани от консумация на нечиста вода. Поради тази причина напитки и храни следва да се купуват само от официални търговски обекти, а не от случайни продавачи. Посещение в селски райони би могло да доведе да заразяване и с инфекциозни болести. Медицинското лечение в Р Турция може да бъде доста скъпо. Предварително следва да бъде направена застраховка, покриваща случаи на заболявания, наранявания, кражби на пари, лични вещи, багаж, билети и др. Безопасност Турция се намира в активен сеизмичен район. По тази причина е необходимо предварително да се придобие информация за маршрутите, по които ще се движите. Районът на и около гр. Истанбул, в радиус от 80 до 200 км, както и градовете Дюздже, Измит, Измир и Ерзинджан са потенциално опасни за земетресения. При шофиране с автомобил следва да се знае, че Турция е страна с голям брой пътнотранспортни произшествия. Пътуването с предпазни колани е задължително. При пътнотранспортно произшествие, с или без пострадал, в никакъв случай да не се премества автомобила до идването на пътна полиция. В тези случаи се прави тест за алкохол, като се вземат показания и се съставя рапорт за инцидента. За да се използува след това застраховката, е необходимо да се изиска копие от документа за теста на алкохол, както и предварителния рапорт. Това може да се направи до три дни след инцидента в местния полицейски участък. В случаите на телесна повреда или смърт, участниците в инцидента се отвеждат в най-близкия полицейски участък за вземане на показания. В тези случаи Ви съветваме да се поиска да бъде уведомено най-близкото дипломатическо представителство на страната ни.  Памуккале При кражба на превозно средство се снабдете с документ от полицията. Шофирайте с повишено внимание. Бъдете готови за непредвидени ситуации и маневри на околните транспортни средства. Бъдете особено предпазливи при изпреварвания на автобуси и камиони по междуградските пътища. Уважавайте местните нрави и обичаи. Имайте предвид, че по време на религиозния празник Рамазан през деня не е прието на обществени места да се консумира храна, да се пие и пуши. При посещение на джамии обувките се събуват, а жените покриват главите и откритите части на тялото с кърпа. Забранено е влизането с къси поли и панталони, като не се препоръчва посещение на джамии в петък и по време на молитвите. Обидни думи и действия по отношение на турската нация, националния флаг и основателя на Републиката - Мустафа Кемал Ататюрк се считат за тежки престъпления. Снимането с фотоапарати и камери да се извършва само в туристически райони и на местата, където това не е изрично забранено  Мармарис Магазини: Евтините изделия от кожа, памук, украшенията от злато, оникс и мед, са направили Турция една от най-привлекателните страни за покупки. Освен това, нефиксираните цени на стоките позволяват на туристите да се пазарят с продавачите. Магазините обикновено работят от 9:30 до 19 часа. Почивката е от 13 до 14 часа. Почивен ден - неделя. Покритият базар в Истанбул работи от 8 до 19 часа всеки ден, освен в неделя. Цени: В курортните центрове цените са доста високи. За покупки е по-добре да отидете в Истанбул. За кожено палто с модерен модел ще са ви необходими от 600 до $1000. Прилично мъжко кожено яке струва от150 до $300. Предлагат се всички цветове, размери и модели джинси за всеки вкус от 13 до $40. Златото върви от 8 до $14 за грам в зависимост от пробата. Бакшиш: Бакшиш се дава на носачите ( в пределите на 1$), за сервитьорите - 10% от стойността на поръчката. На таксиметровите шофьори не се дава бакшиш. Турция е обгърната от четири морета Черно, Егейско, Средиземно и мраморно. Древната страна е естествен мост между двата континента Европа и Азия. Азиатската и европейската част са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданелите. Съединявайки Европа и Близкия изток Турция съчетава в себе си съвременни удобства и древни традиции. Мала Азия – така са наричали територията на днешна Турция в древността. Омировата Троя, империята на Александър Македонски, земя на светите Апостоли и Богородица, Византия, Османска империя – всичко това е Турция. В центъра на страната, в областта Кападокия са съхранени праисторически подземни градове-лабиринти. Там е разкрита и Долината на храмовете, състояща се от 330 църкви, издълбани в скалите от първите християни.  Дидима Бодрум –столицата на турския “Лазурен бряг” е живописен град, разположен на брега на два залива близнаци, където се “сливат” водите на Егейско и Средиземно море е един от най-престижните курорти в Турция. За комфорта на туристите в Бодрум има яхтено пристанище, всевъзможни ресторанти сервиращи средиземноморски и други кухни, шумни барове, много нощни клубове и най-голямата дискотека в Европа. Памуккале (в превод от турски Памуков замък) е едно от най-красивите места в страната. Силно минерализирана топла вода, течаща по скали, покриваща ги с дебел слой ослепително бели варовикови натрупвания. Водата запълва природни вани и тераси пълни с лечебна хума. “Белите планини” са ослепително зрелище, друго такова в света няма. Заради лечебните си свойства Памуккале има няколко удобни хотела и голям термален център - за наистина нуждаещи се от лечение хора. Курортът Анталия влиза в числото на десетте най-популярни места за отдих. Града има международно летище, което се намира на 12 км. от центъра. Лятото в това райско кътче е от март до ноември с 300 слънчеви дни в годината. Прекрасно място за отдих с уникален природен ландшафт и мек климат. Белек, Кемер – са разположени сред боровите склонове на планината Торос, спускащи се към кристално чисто и спокойно море, образуват причудлива брегова линия състояща се от скалисти масиви и малки заливи. Хотелите са 4 и 5 звездни.  Аспендос Мармарис съчетава в себе си уюта на малък град със съвременна инфраструктура и всички удобства за отдих и развлечения. Градът е разположен на морски залив. Многобройнете хотели в курорта разполагат със собствени басейни и обслужват по системата all inclusive. Съкровищата на древните цивилизации Троя и Пергам, Ефес и Дидима, Перге и Аспендос. До този момент не е установено кога е създаден Ефес. В древността той бил един от най-известните градове в Мала Азия, а зданието на храма на Артемида се причислява към едно от Седемте чудеса на света. Както гласи легендата Ефес е бил последното място където са живели дева Мария и Апостол Йоан. За миналото свидетелстват прекрасни скулптури, антични храмове, амфитеатърът.  Перге Дидима е град е известен с грандиозния храм на Аполон. Храмът е заобиколен от два реда колони. Скулптурно изображение на главата на Горгона медуза прави невероятно впечатление. Пергам в древността е бил столица на царството на Аталидите. Града станал знаменит благодарение на богатата сбирка на своята библиотека, една от най-големите за времето си. В Пергам се е намирал и знаменития олтар на Зевс построен между 180-160 г. пр. н.е. Днес са съхранени храмът на Атина и Деметра, древен театър и античен акведукт. Перге, този древен град е основан след Троянската война. Града е известен като родина на Аполоний Пергийски велик математик от древността. Запазени са древен стадион, античен театър павирана улица с великолепни колони от римската епоха.  Ефес Аспендос. Главна забележителност на града е съхраненият в прекрасно състояние световно известен театър, построен през 2 в пр.н.е. побиращ 15 000-20 000 зрители. На сцената на театъра се организират ежегодно музикални фестивали. Истанбул е своеобразна "Врата на Изтока ", център на три древни култури. Древен Рим, средновековна Византия и Османската империя - три велики епохи на едно място. Може ли в един град, разположен не само на два различни бряга, но и на различни континенти да има обикновена история? Разбира се, че не. Затова в Истанбул се изповядват няколко религии, говори се на много езици, изпълнен е с рознообразни архитектурни богатства. Единствен и неповторим Истанбул е град-легенда. Ако изберете Истанбул за вашата почивка ще имате възможност да видите монументални свидетелства от великото минало на града. Ще бъдете пленени от очарованието на културно историческото му наследство от първата минута на пребиваването си на истанбулска земя. Разхождайки се из стария град може да посетите катедралата Света София издигната преди 1 500 години. Задължително е да посетите Капалъ чарши – най-известният и голям пазар в Турция с около 4000 магазина. Освен дворците и многобройните джамии Туристите са привлечени от стотиците ресторанти и кафета с безумно вкусни и много вредни за фигурата ястия. Разкошен обяд състоящ се от първо, второ, трето и десерт ще ви струва от 10 до $20 с алкохола. На сладкишите просто няма да устоите. Невъзможно е да бъдат изброени всички забележителности на Турция. Всички са неподражаеми и неповторими. И колкото и пъти да посетите страната, все ще остане място, което чака да го посетите. |
Открийте древна и модерна Турция
Различните райони на страната предлагат богато разнообразие на пейзажи и възможност за различни занимания. Затова, ако сте ярък поклонник на историята и архитектурата, любител на свободното време, активен последовател на енергичния отдих или предпочитате да прекарате времето си в голям град пазарувайки в Турция ще намерите това, което ще ви достави най-голямо удоволствие.Турски хотел остана без мъже
Малък хотел в Турция на брега на Средиземно море уволни всичките си служители мъже заради това, че често се забърквали с чуждестранни гостенки на хотела.Управителката на Имидж Хотел в Мармарис Пелин Юсел заяви, че сега в хотела (с 27 стаи) работят само жени. "Всяка година се сблъскваме с този проблем, но след последния инцидент решихме в хотела да има само жени", подчерта тя.Повечето от гостите са британски и руски туристи. Миналата година Турция е била посетена от 20 милиона туристи.
Inform,2008
Пет места, които да посетите в Турция през септември
Макар и съседна, Турция е страна, пълна с неоткрити места. 200 км на югоизток започва една от най-магическите, наситени с историческо и природно наследство територии в света.
С площта на Франция, Испания и Португалия взети заедно и кръстосана от отлична мрежа евтин обществен транспорт, Турция е предизвикателство за всеки пътешественик. Особено през септември, когато горещината спада и слънцето започва да осветява с по-мека светлина невероятно разнообразните пейзажи от Истанбул до границите със Сирия и Иран.
Ако разполагате с две седмици, добър автомобил и любопитство към живота, ето пет места, за които после дълго ще разказвате:
Сумела
Коня
Урфа
Немрут
Ефес
Разгледайте един от най-запазените манастири на понтийските гърци – Сумела до Трабзон, Източна Турция.
Вграден високо в скалите над някогашната грузинска столица, той е заобиколен от ухаещи на пръст пътеки между тъмните борове и шеметно стръмни склонове, спускащи се 300 м. надолу към Алтъндере. Само на трийсетина километра на север планините Качкар, в които сякаш е увиснал, се сриват в Черно море, и мирисът на морски въздух прекъсва на вълни аромата на иглолистната гора. Гледката е така великолепна, че Свети Антоний не само би одобрил, а сигурно би завидял.
Още от негово време насам монасите са хора, склонни да жертват брокатената дреха, коженото кресло и суфлето от круши, но не и добрата гледка. Бърз преглед на манастирите по света доказва това.
Сумела, Източна Турция: Манастир с гледка
текст Албена Шкодрова I Фотография Антони ГеоргиевОще от Свети Антоний насам монасите са хора, склонни да жертват брокатената дреха, коженото кресло и суфлето от круши, но не и добрата гледка. Бърз преглед на манастирите по света доказва това.
Прозорците на най-стария – основания от Свети Антоний в Египет, рамкира пейзажи от източната пустиня. В Европа от Иберийския полуостров до Халкидики божиите служители се радват на зашеметителни изгледи. На западния край на континента, в Лисабон, конвентът на кармелитките е построен на стратегически хълм с 360 градуса панорама над португалската столица. В другия край православният комплекс в Атон е естествена наблюдателница към прелестите на Егейско море. 150 километра на Запад, в Метеора, отшелниците са готови да овладяват скално катерене и изкачване по въже, само и само да имат поглед над сюрреалната местност край Каламбака.
Но един от най-драматично разположените манастири сред всички тях е византийският Сумела във вечнозелените хълмове над Трабзон, Източна Турция.
Вграден високо в скалите над някогашната грузинска столица, той е заобиколен от ухаещи на пръст пътеки между тъмните борове и шеметно стръмни склонове, спускащи се 300 м. надолу към Алтъндере. Само на трийсетина километра на север планините Качкар, в които сякаш е увиснал, се сриват в Черно море, и мирисът на морски въздух прекъсва на вълни аромата на иглолистната гора. Гледката е така великолепна, че Свети Антоний не само би одобрил, а сигурно би завидял.Сумела е най-важният и най-добре запазен византийски манастир от десетките в този район, възникнали между V и VII в. Построен е на мястото на раннохристиянско светилище от преди 385 г.
Вероятно привлечен от ефектния пейзаж, някъде по онова време тук се озовава атинският светец Варнава. Катерейки се високо в скалите, той намира парче дърво с портрета на Дева Мария, и обявява, че това е изрисувана от евангелист Лука икона. Прибира я в една от естествените пещери в местността, и понеже покрай нея започват да се събират поклонници, през VI в. постепенно се стига до построяване на раннохристиянски манастир.
През следващите векове той многократно е престрояван, но величието на гледката неизменно привлича пилигрими. Династията на Комнините, която упрявлява кралство със столица Трапезунд (днес - Трабзон) между 1204 и 1461 г., избира манастира за своите коронации. През XIII-XIV в. мястото придобива сегашния си вид и го съхранява за дълго – въпреки че официалната религия на Отоманската империя е исляма, православните монаси не само не губят правото си на религиозна автономия, но получават административна такава, в това число данъчни облекчения.
Процъфтяващият духовен живот на манастира е прекъснат едва през 1923 г. когато Турция, Гърция и България - вече три отделни светски държави, решават да разменят части от населението си на етнически принцип. Тогава гръцките монаси от Сумела, а и от всички понтийски манастири, се евакуират, отнасяйки значителна част от натрупаните през вековете съкровища със себе си.
Сумела е изоставен и започва да се руши. Това продължава чак до 1996 г., когато турските власти започват реставрация.
Въпреки разрушенията, причинени от природните стихии и от хората, религиозният комплекс от монашески килии, зали, столова и няколко параклиса е съхранен почти цял.
Смисловият му център е издълбана в скалите пещерна църква – един от редките образци на християнски храм, изписан с фрески и отвътре и отвън. Всеки сантиметър от стените му е изрисуван - често на няколко пласта един върху друг, в различни стилове.
Върху религиозните рисунки драскачи от различни епохи и националности са оставили грозни следи. Те, най-общо, се делят на две групи. Едните са графити на хора, които са искали да направят неизгладимо (съвсем буквално) впечатление с посещението си в светилището – като се започне от гръцки пилигрими от преди няколко столетия и се завърши със съвременни американски туристи.
По-неприятната част, обаче, са пораженията, нанесени от християнските иконоборци и турските светски и мюсюлмански противници на образното изражение на православната вяра.
Техните ръце са оставили драскотини по всички фигури, до които са достигнали, но най-вече са се стремили да избодат очите на нещастните светци по стените.
В резултат на това в някога великолепното светилище на Сумела човек се чувства повече в готически кошмар, отколкото в църква. Като се изключат Дева Мария и апостолите, които витаят високо на купола, изрисувани в доста отдалечен от традиционната иконопис маниер, по стените се вижда върволица ослепени, призрачни фигури.
От гледна точка на монасите на тях им е наложено най-жестокото наказание – лишени са от възможността да се наслаждават на гледката. А какъв смисъл има отшелничеството, за какво ти е тишината в душата, ако тя не отваря място за божията красота на земята? В случая със Сумела клетниците с избодени очи са загубили нещо наистина забележително – безбрежни тъмно-зелени полета, образувани от върховете на боровете, които бавно се спускат към пръскащите свежест вълни на Черно море. Гледка, над която свети Антоний би се съгласил да прекара още един отшелнически живот.
Гледайте дервишите, които се въртят, докато изпаднат в транс в Коня.
Мистичните танцьори, които от векове хипнотизират Европа с неземните си танци, днес се превръщат в част от турската туристическа индустрия. На Стария континент почти не знаят, че техният Орден на Мевляна изповядва една от най-либералните форми на исляма, базирана на неоплатонизма, и че идеите им са повлияли на най-големите интелектуалци: от Шекспир до Андерсен.
Днес те са съсредоточени в Коня, централна Турция, където е гробницата на основоположника на религиозното течение, Мевляна.
Трубадурите на Аллах
Текст Албена Шкодрова | Фотография Антони ГеоргиевМистичните въртящи се дервиши, които от векове хипнотизират Европа с неземните си танци, довеждащи ги до транс, днес се превръщат в част от турската туристическа индустрия. На Стария континент почти не знаят, че техният Орден на Мевляна изповядва една от най-либералните форми на исляма, базирана на неоплатонизма, и че идеите им са повлияли на най-големите интелектуалци: от Шекспир до Андерсен.
Осветени от свещите, лицата на четиримата музиканти плуват като четири луни в тъмнината. Поклащат се и пулсират в оранжево под монотонните ритмични звуци на психеделичната мелодия.
По периферията на кръга пред тях изникват фигурите на петима мъже. Смъкнали черните си наметала, те изведнъж стават различими в тъмното с белите си широкополи дрехи и имитиращите надгробни камъни шапки. Петимата правят малки опипващи крачки напред и започват да се въртят - първо бавно, после все по-бързо. Постепенно разтварят скръстените на гърдите си ръце, като протягат дясната нагоре с длан, обърната към небето, а лявата - надолу, насочена към земята. Тази поза според тях свързва божественото с тленното. Постепенно те започват да се ускоряват, докато краката им престанат да се виждат. Наклонените върхове на шапките им описват окръжности, дългите бели поли се разтварят около тях, образувайки големи подвижни кръгове - все по-широки и по-широки.
След малко всичко се превръща в едно гигантско, всеобхватно, замайващо въртене. Танцуващите се носят около собствената си ос по двойки; и всички заедно се вият в голям, непрекъснато пулсиращ кръг. Целият свят наоколо започва да прилича на центрофуга: опияняваща и повличаща. Това е сема: ритуалът, чрез който една от най-мистичните религиозни секти на всички времена - тази на въртящите се дервиши, постига "единение" с Бог. Възприемана като свещенодействие, автентичната церемония е почти недостъпна за хора извън ордена. Причината е, че за мевлевите, които принадлежат към духовното братство на суфите, кулминацията на ритуала е личният контакт с Аллах - мигът на истината, най-индивидуалното и най-важното преживяване в живота.
"Сема е храната на обичащите Господа, тъй като в нея е вкусът на спокойствието на разума", е казал Джелаледин Руми Мевляна, средновековен поет и философ и духовен водач на въртящите се дервиши.
Неговите последователи са сред най-загадъчните в световната религиозна история.
Някъде между X и XII в. философията на Плотин започва да се разпространява из Персия и Мала Азия, като подготвя създаването на духовни течения в Исляма, базирани на неоплатонизма. Първото от тях е на Мевляна. Идеите на този либерален интелектуалец слагат началото на ордена на мевлитите и пораждат сродни учения, най-популярното от които е това на алианите.
Една от шегите на историята е, че самият Руми не само няма пряко участие в организирането на последователите си в братство, но и вероятно не би го одобрил. Толерантен и либерален по убеждения, в края на живота си той е дълбоко разочарован от своите ученици и предпочита те да се разпуснат.
Роден през 1207 г. в град Балк в Афганистан, Мевляна изживява живот, достоен за латиноамерикански сериал с пророчествата, преселенията, привързаностите, убийствата и разочарованията, които го изпълват. Семейството му напуска родния град, след като Руми, тогава 20-годишен, сънува пророчески сън. Месец по-късно населението на Балк е изклано от монголски орди. След неколкократни премествания Мевляна се заселва в Коня, където остава до края на живота си. През 1244 г. среща Шамс-и-Табриз, странстващ дервиш от Иран, когото признава за свой духовен учител. И тук настава кървавата развръзка на драмата – ревнуващи от нарастващата близост, учениците на Руми убиват пришълеца. Шокиран от тази екстремна проява на ревност, той се оттегля.
Разигралата се драма прави услуга на човечеството, тъй като в самотата си Мевляна пише един от най-големите шедьоври на староперсийската литература – "Месневи" (Mesnewi – "В търсене на Абсолютното"). През годините той създава много изящни поеми, но този философски и поетичен труд се счита за опуса на живота му.
Орденът на Мевляна е учреден от сина му едва след неговата смърт на 17 декември 1273 г. – дата, която последователите му празнуват като "Деня на годежа" на човешката душа с Бог.
Дервишите, които се присъединяват към него, възприемат учението на Руми твърде различно от ортодоксалния ислям и най-важното – нефундаменталистко. Една от централните идеи на ордена е заимствана от Плотин. Според нея Бог е не само източник, но и цел, и същност на всемира. За разлика от християнството светът не е сътворен от Аллах, а е негов израз, смятат суфите. Вселената е проявление на Бог и не може да съществува самостоятелно извън него.
От гледна точка на правоверния ислям Мевляна е еретик. Още през ХIII в. той се обявява за моногамия и за равноправно участие на жените в обществения живот.
На фона на консервативното Европейско средновековие орденът на Руми е забележителен и с влиянието, което оказва върху западните идеи. Една от историите му, озаглавена "Търговецът и християнският дервиш", разказва за мистичната му свързаност с "франкски дервиш", който прекарва живота си, лежейки по улиците на неназован европейски град.
Видимата страна на неговата философия обаче е литературата. Изследователите разпознават историите му: някои - заимствани от притчите на суфите, а други - създадени от самия него, в творчеството на дузина писатели от Уилям Шекспир до Ханс Кристиян Андерсен.
Един пример е популярната днес в Европа басня за слона и слепците. Тя разказва как градът на слепите изпраща няколко души да изследват новопристигналия невиждан досега звяр и да осведомят съгражданите си какво представлява той. Този, който се оказва до ухото на животното, обявява, че то е голямо, широко и мъхесто като килим. Другият, който опипва хобота, казва, че звяът е една куха, страшна и разрушителна тръба. Третият, попаднал близо до крака, определя слона като "колона – могъщ и непоклатим".
В Европа тази история внушава, че познанието за фрагмента не бива да се тълкува като познание за цялото, но Мевляна извлича от нея друга поука. Според него онова, което човек опознава чрез сетивата си, не му разкрива божествената истина. Изводът е, че човек не може да търси път във вярата само чрез интелекта.
Подобно на повечето истории на суфите разказваните от Мевляна са с неочакван край и освен това са циклични. Те свършват там, откъдето са започнали, като междувременно са описали широк кръг. Както и ритуалът сема, тези сюжети едновременно обясняват и символизират кръговрата, който е в основата на вярванията на мевлевите.
За Руми цикличността е нито повече, нито по-малко разбулената мистерия на живота: "Първо си бил глина. Преминал през битието си на минерал, си станал растение. От растение си се превърнал в животно, а от животно - в човек. Докато това се е случвало, ти не си знаел къде отиваш, но въпреки това си бил въвлечен в дългото пътешествие. И ти предстои да преминеш през още стотици различни светове."
Не е ясно доколко думите му описват истинския път на човешката душа. Съвсем сигурно е обаче, че са добра метафора на онова, което се случва с идеите в човешкия свят – от много векове преди Плотин до днес.
Яжте кебап в Урфа – градът, в който е роден пророк Ибрахим, и който е вдъхновил европейската готика и монотеизма
Първото впечатление от този град, особено когато пристигаш от вътрешността на Турция, е, че си навлязъл в Близкия Изток. Нажежена до червено, буквално цвъртяща под слънцето, Урфа е конгломерат от модерни бетонни предградия и смайващ старовремски център, чиито преплетени, пепеливи сокаци са осеяни с филигранни джамии, носталгични гробища и бумтящи пазари. Тук таме за разнообразие клаустрофобичните улички са разчистени, и на тяхно място са направени мегаломански проектирани паркове.
За мюсюлманския свят този град е голям поклоннически център, регионална Мека за хората, живеещи в радиус от около 1000 километра. Те вярват, че в една от пещерите в центъра на съвременния град е роден Ибрахим – един от най-важните пророци в исляма.
Урфа, в началото на Сирийската пустиня
Текст Албена Шкодрова | Фотография Антони ГеоргиевУрфа в Югоизточна Турция, където е роден пророкът Ибрахим, е вдъхновила европейската готика, урфа-кебапа и идеята за монотеизма на исляма
“Къде започва Европа? Виждаш ли жълтата ивица на хоризонта? Ето там е източният й край. Отвъд е сирийската пустиня”, заявява мустакат мъж, докато го чакам да сипе бензин. Облечен е в костюм въпреки обедната горещина, което в този край е сигурен признак, че е началник.
Намираме се в югоизточна Турция, на предела на Мала Азия. Оставили сме зад гърба си високото плато на Анадола и сме в жълтата равнина между Тигър и Ефрат. На изток е Иран, а на юг границата върви покрай Ирак и Сирия, разполовявайки вертикално Месопотамия.
“Ние, кюрдите, сме Сцила и Харибда на европейската цивилизация!”, - заявява мъжът, като гордо се поклаща, - “Ама много време трябва да мине, за да го схванат това в Париж и Брюксел. Дано вие, българите, ни помогнете!”.
Свивам рамене, а той махва с ръка към града, който се вижда в низината под нас.
"Урфа е много красива, ще видиш. Шанлиурфа (в превод - Великолепната Урфа)", казва той, докато се качвам в колата.
Трудно може да се измисли по-източна история, от възникването на това име. През 1973 г. парламентът на Турция преименува съседния град Антеп в Газиантеп (Героичният Антеп) заради храбростта, проявена от местното население във Войната за независимост. Това дълбоко засяга честолюбието на хората в Урфа и те не мирясват, докато не принуждават парламента да прикачи към името на града "Шанли".
Първото впечатление от този град, особено когато пристигаш от вътрешността на Турция, е, че си навлязъл в Близкия Изток.
Нажежена до червено, буквално цвъртяща под слънцето, Урфа е конгломерат от модерни бетонни предградия и смайващ старовремски център, чиито преплетени, пепеливи сокаци са осеяни с филигранни джамии, носталгични гробища и бумтящи пазари. Тук таме за разнообразие клаустрофобичните улички са разчистени, и на тяхно място са направени мегаломански проектирани паркове.
За мюсюлманския свят този град е голям поклоннически център, регионална Мека за хората, живеещи в радиус от около 1000 километра. Те вярват, че в една от пещерите в центъра на съвременния град е роден Ибрахим – един от най-важните пророци в исляма.
|
Ибрахим или Авраам? |
Това е и смисловият център на Урфа. Ефектният комплекс от храмове, който през вековете се е образувал около пещерата, огражда фантастична, пищна градина – възстановка на легендата за Ибрахим.
Според историята, местният асирийски владетел Нимрод решава да накаже пророка заради непочтителното му поведение към идолите, като го изгори на клада. Той построява креативно съоръжение: планина от дърва, толква висока, че птиците не могат да прелетят над нея, и катапулт, с който да изстреля осъдения на върха й.
Сам Аллах се намесва и предотвратява злодеянието. С помощта на божие чудо огънят се превръща във вода, а горящите въглени – в риби.
Вместо да изчезне в пламъците, светецът литва във въздуха, и пада върху легло от розови листа.
Съвременният парк между храмовете – Гьолбашъ - съдържа в митични пропорции всички елементи от спасението: пищна розова градина, два басейна между приказните, строени под сирийско влияние храмове, и в тях – сигурно най-обилно охранваната риба в историята на човечеството: ужасни, дебели, но свещени шарани, чието непрестанно движещо се желе всмуква със свистене всяка хвърлена троха.
Докато обикалям джамиите на града и си проправяме път между тълпите опаковани в черно жени и подсвиркващи мъже, се питам,ако някой ден Турция стане член на ЕС, как би изглеждал този град като последен източен пост на Европа.
Урфа е сред най-консервативните мюсюлмански градове на Турция. По улиците й човек се натъква на гледки, които са много по-присъщи на арабските страни, отколкото на държавата на Ататюрк. Ориенталският хаос, прахолякът, който на моменти прилича на стена, напълно забулените жени, вездесъщата мъжка агресия – като че всичко, характерно за това място, е антипод на представите ни за “европейско”.
Но под пластовете нови култури, неизбежно, изпълзяват дълбоките корени на едно общо минало. По минарето на Халилур Рахман Джами ясно се различава корпусът на византийска църква. Из горния етаж на градския музей характерните отомански черги са размесени с утвар, събрана от някогашните християнски храмове.
|
Европейска ли е готиката? |
Балдуин Болонски също оставя поредица отпечатъци в града, един от които може да бъде видян и днес – Салахатин Еюби Джами. В прецизно реставрирания мюсюлмански храм още ясно се различава някогашното разположение на олтара.
Напред във времето, градът пази много по-късни връзки със Стария континент, и по-точно – с югоизточната му част. Макар и набързо направена, обиколката на страничните улици около Гьолбашъ ни довежда до каменни къщи, които – в умален мащаб – човек може да види в старите части на Сараево, Пловдив или Белград. Онова, което България, Сърбия или Босна считат за своя национална архитектура, излиза, че е реплика на мащабното строителство в големите отомански градове на XVIII и XIX век. “Всичко тече, и... нищо не се променя”, както сполучливо отбелязва Мишел Сер в своите “Атласи”.
Отдалечена на 1200 км. от Европа, Урфа е само едно (макар и удивително) от свидетелствата из турските земи, че старият континент от край време възприема Изтока като “източник” и начало, а не като край – явление, определяно от европейски естети и философи като “зависимост на Запада от Изтока”.
Кюрдските “Сцила и Харибда” от бензиностанцията едва ли са имали предвид точно това, сочейки към сирийската пустиня. И все пак с устите им е проговорила истината. На излизане от града минавам отново покрай тях и виждам мъжа в костюм блажено да похърква в сянката на постройката, сакото му - наметнато върху дръжката на метла. Пророчествата са изморителна работа.
Намерете загубения рай на върха на планината Немрут.
Германски пътешественик по Пътя на коприната от по-миналия век описва земите край Немрут така: "Дъбове и борове покриват хълмовете. Долините са пълни със смокини, маслини, орехови дървета и нарове. Лозя се редуват с благоуханни олеандри, които опиват със сладостта си. Никъде другаде царевичните ниви не дават такава изобилна реколта". Не се изненадвайте, ако това ви напомня рая - според една от многобройните версии изгубените градини на Едем са се намирали именно тук, в централна Турция.
А на върха на планината, гигантски колоси, издигнати някъде в началото на нашата ера, напомнят моаите на Рапа нуи, Великденския остров, в средата на Тихия океан.
Сумела, Източна Турция: Манастир с гледка
текст Албена Шкодрова I Фотография Антони ГеоргиевОще от Свети Антоний насам монасите са хора, склонни да жертват брокатената дреха, коженото кресло и суфлето от круши, но не и добрата гледка. Бърз преглед на манастирите по света доказва това.
Прозорците на най-стария – основания от Свети Антоний в Египет, рамкира пейзажи от източната пустиня. В Европа от Иберийския полуостров до Халкидики божиите служители се радват на зашеметителни изгледи. На западния край на континента, в Лисабон, конвентът на кармелитките е построен на стратегически хълм с 360 градуса панорама над португалската столица. В другия край православният комплекс в Атон е естествена наблюдателница към прелестите на Егейско море. 150 километра на Запад, в Метеора, отшелниците са готови да овладяват скално катерене и изкачване по въже, само и само да имат поглед над сюрреалната местност край Каламбака.
Но един от най-драматично разположените манастири сред всички тях е византийският Сумела във вечнозелените хълмове над Трабзон, Източна Турция.
Вграден високо в скалите над някогашната грузинска столица, той е заобиколен от ухаещи на пръст пътеки между тъмните борове и шеметно стръмни склонове, спускащи се 300 м. надолу към Алтъндере. Само на трийсетина километра на север планините Качкар, в които сякаш е увиснал, се сриват в Черно море, и мирисът на морски въздух прекъсва на вълни аромата на иглолистната гора. Гледката е така великолепна, че Свети Антоний не само би одобрил, а сигурно би завидял.Сумела е най-важният и най-добре запазен византийски манастир от десетките в този район, възникнали между V и VII в. Построен е на мястото на раннохристиянско светилище от преди 385 г.
Вероятно привлечен от ефектния пейзаж, някъде по онова време тук се озовава атинският светец Варнава. Катерейки се високо в скалите, той намира парче дърво с портрета на Дева Мария, и обявява, че това е изрисувана от евангелист Лука икона. Прибира я в една от естествените пещери в местността, и понеже покрай нея започват да се събират поклонници, през VI в. постепенно се стига до построяване на раннохристиянски манастир.
През следващите векове той многократно е престрояван, но величието на гледката неизменно привлича пилигрими. Династията на Комнините, която упрявлява кралство със столица Трапезунд (днес - Трабзон) между 1204 и 1461 г., избира манастира за своите коронации. През XIII-XIV в. мястото придобива сегашния си вид и го съхранява за дълго – въпреки че официалната религия на Отоманската империя е исляма, православните монаси не само не губят правото си на религиозна автономия, но получават административна такава, в това число данъчни облекчения.
Процъфтяващият духовен живот на манастира е прекъснат едва през 1923 г. когато Турция, Гърция и България - вече три отделни светски държави, решават да разменят части от населението си на етнически принцип. Тогава гръцките монаси от Сумела, а и от всички понтийски манастири, се евакуират, отнасяйки значителна част от натрупаните през вековете съкровища със себе си.
Сумела е изоставен и започва да се руши. Това продължава чак до 1996 г., когато турските власти започват реставрация.
Въпреки разрушенията, причинени от природните стихии и от хората, религиозният комплекс от монашески килии, зали, столова и няколко параклиса е съхранен почти цял.
Смисловият му център е издълбана в скалите пещерна църква – един от редките образци на християнски храм, изписан с фрески и отвътре и отвън. Всеки сантиметър от стените му е изрисуван - често на няколко пласта един върху друг, в различни стилове.
Върху религиозните рисунки драскачи от различни епохи и националности са оставили грозни следи. Те, най-общо, се делят на две групи. Едните са графити на хора, които са искали да направят неизгладимо (съвсем буквално) впечатление с посещението си в светилището – като се започне от гръцки пилигрими от преди няколко столетия и се завърши със съвременни американски туристи.
По-неприятната част, обаче, са пораженията, нанесени от християнските иконоборци и турските светски и мюсюлмански противници на образното изражение на православната вяра.
Техните ръце са оставили драскотини по всички фигури, до които са достигнали, но най-вече са се стремили да избодат очите на нещастните светци по стените.
В резултат на това в някога великолепното светилище на Сумела човек се чувства повече в готически кошмар, отколкото в църква. Като се изключат Дева Мария и апостолите, които витаят високо на купола, изрисувани в доста отдалечен от традиционната иконопис маниер, по стените се вижда върволица ослепени, призрачни фигури.
От гледна точка на монасите на тях им е наложено най-жестокото наказание – лишени са от възможността да се наслаждават на гледката. А какъв смисъл има отшелничеството, за какво ти е тишината в душата, ако тя не отваря място за божията красота на земята? В случая със Сумела клетниците с избодени очи са загубили нещо наистина забележително – безбрежни тъмно-зелени полета, образувани от върховете на боровете, които бавно се спускат към пръскащите свежест вълни на Черно море. Гледка, над която свети Антоний би се съгласил да прекара още един отшелнически живот.
Разгледайте мигриращия град Ефес.
Въпреки че е една от най-туристическите дестинации на Турция, той е великолепно откритие за всеки, който се интересува от историята на цивилизациите.
Заемащ днес хълма Пион (кръстен от съвременната география на Турция Панаир!) на 6 км. от бреговете на Егейско море, Ефес е основан преди около 30 столетия като пристанище. Една от централните му улици е свързвала амфитеатъра с брега.
Комбинация от природни процеси, религия и политика успява да го отдели от водата с широката долина на днешен Селджук, да го премести няколко пъти, и накрая да му види по този начин сметката.
Най-голяма заслуга има протичащата наблизо река Мендерес - тиха, безобидна наглед вода, която за 20 века успява да произведе толкова наноси, че да образува 30-40 кв. км. равнина.
Panta rhei, Ephesus rhei
Текст Албена ШкодроваИзразът Panta rei, който изразява примирението на античния свят, че всичко тече и всичко се изменя, е за първи път произнесен по повод идеите на Хераклит, древногръцки философ родом от Ефес.
Нищо чудно. Съдбата на родния му град е самата епитомия на тази мъдрост.
Заемащ днес хълма Пион (кръстен от съвременната география на Турция Панаир!) на 6 км. от бреговете на Егейско море, Ефес е основан преди около 30 столетия като пристанище. Една от централните му улици е свързвала амфитеатъра с брега.
Комбинация от природни процеси, религия и политика успява да го отдели от водата с широката долина на днешен Селджук, да го премести няколко пъти, и накрая да му види по този начин сметката.
Най-голяма заслуга има протичащата наблизо река Мендерес - тиха, безобидна наглед вода, която за 20 века успява да произведе толкова наноси, че да образува 30-40 кв. км. равнина.
Своя принос добавят и няколко цивилизации, които често съчетават волята си за власт със суеверие, суета и глупост.
Първоначално градът е основан през X в. пр. Хр. на устието на Мендерес от Андрокъл. Според легендата оракул го съветва да построи селище там, където му покажат "рибата и глигана". Той известно време се чуди как тълкува тези мъгляви инструкции, но една вечеря край брега на морето помага - в потвърждение на правилото, че добрата храна е откровение още от древни времена.
Докато седи с рибари и си приготвя вечеря, една риба се изплъзва от огъня и пада в близките храсти, повличайки със себе си плъмтящ въглен. Храстите се подпалват и от там изскача глиган.
"Еврика!", извиква Андрокъл на своя предархимедовски език и на мястото на падналата риба построява храм на богинята на плодородието Сибеле, а около него - град.
Първите завоеватели на Ефес - племена, наричани от древните летописци карийци и лелегии, го присъединяват към Йонийската конфедерация и започват да го преместват нагоре по течението, тъй като на старото място наносите вече са успели да го отделят от водата. Новите заселници преправят храма, като го посвещават на своята богиня - Артемида, и по този начин създават едно от седемте чудеса на античния свят.
Следващото преместване е извършено от лидийския владетел Крез. Той се възползва от факта, че жителите на Ефес са толкова съсредоточени в украсяването на улиците и домовете си, че са пропуснали да си построят крепостна стена. В паниката си преди нападението те измислят оригинален, но за жалост неефективен начин да се защитят: опъват въже от храма на Артемида (отдалечен вече на повече от километър) до града, с надеждата, че богинята ще ги закриля.Крез, обаче, постъпва йезуитски - спечелва сърцето на Артемида, като дарява част от прочутото си богатство на светилището, и после без да му мигне окото опожарява всичко останало. След това премества Ефес още веднъж.
По-късно през историята на тези земи преминават Александър Македонски (който иска да построи свой храм на мястото на съществуващия, но желанието му е учтиво отклонено) и неговият генерал Лизимах, който принуждава жителите да се преселят за пореден път, като запушва канализацията им и предизвиква голямо наводнение. Вандалският му акт омирисва Ефес, но спасява битието на града като търговски център, отново застрашено от наносите от реката.
Градът изкарва следващите триста години относително спокойно и дори благополучно, като се сдобива с амфитеатър, стадион и гимнастически салони. През 17 г., обаче, голямо земетресение го срива до основи.
И тук вече се намесват римляните. Те подменят Артемида с Диана, превръщат мястото в столица на провинция Мала Азия, и политиката им увеличава населението до 250 000 души.
Местните жители прекарват блажено времето си в периода между земетресението и края на римската цивилизация.
Тиберий възстановява Ефес, а след него Адриан издига множество обществени постройки и така елинската архитектура окончателно потъва под романската. Затова по-голямата част от руините, които днес се виждат по хълма Пион, са именно от тази епоха.
Характерно за всички стари градове, и особено за този заради непрекъснатото му местене и престрояване, руините от изоставените къщи са старателно рециклирани в по-новите.
Това е причината сега от храма на Артемида да стърчи само една колона, и да се различават няколко дълбоко вкопани камъка от основите.
Амфитеатърът е единственото елинско съоръжение, запазено в цялост до днес. Римляните подобряват акустиката му, като построяват декоративната стена зад сцената, и го разширяват така, че да побере цялото население - 250 000 души. (За сравнение в близкия Селджук сега живеят около 23 000).
Библиотеката е една от най-блестящите останки от последната миграция на Ефес. Триетажната й мраморна фасада е малко баналната емблема на античния град. Но разпадащите се, пропускащи небето късове бял камък са добър символ на илюзорната устойчивост, пометена от историята.През II в. в каменните й ниши са се съхранявали 12 000 свитъка - интелектуалните завоевания на цивилизацията, пазени от вредното влияние на атмосферата чрез еднометрова кухина между външната и вътрешната стена.
Но освен любознателност, навсякъде руините по хълма Пион издават разточителство, оживление и сладък живот. Луксозни апартаменти са разположени на тераси един над друг и според археолозите, които още ги реставрират, това е втората в света възможност след Помпей човек да се запознае с бита на римската аристокрация.
Засега от жилищата може да се види един полу-разрушен комплекс, за който до скоро се смяташе, че е бил публичен дом. В някои от стаите си той е запазил сложни каменни мозайки.
Почти веднага след него нагоре по хълма са прословутите обществени тоалетни - каменни пейки с отвори, на които могат да седнат едновременно 50-тина души. Отлично място за съвещания, на което с лекота можеш да докажеш лакомията на политическите си опоненти. Освен това съоръжението подсеща, че навикът да научаваш новините, докато се облекчаваш, се корени в древната история.
Всъщност, вероятно на тези събирания не са обсъждани само политически въпроси и светски клюки - тук е намерена знаменитата статуетка на бог Приап - малко човече с огромен пенис, което дарява мечтаната потентност. То е централно божество за местните жители, които го възпроизвеждат от глина, камък, в стенописи, декорация на съдове и барелефи.
Блаженството на римляните, обаче, също се оказва временно. Тяхното изтегляне през VI в. е и краят на Ефес като населено място.
Някогашният пристанищен град, местен над пет пъти в историята си, сега се състои от нажежени от слънцето руини над вдлъбнатина, останала от засъхналото пристанище. И ако видът му съдържа послание, то не е, че светът е стар, а че всичко е преходно.
“Заман”: До момента Анталия е посетена от над 7 милиона туристи
16 септември 2008 | 12:12 | Агенция "Фокус"
Анталия. До момента броят на туристите, посетили турския морски курорт Анталия надминава 7 милиона души, пише вестник “Заман”. В сравнение с миналата година, на месечна база броят на туристите се е увеличил с 13%, а на годишна база – с 19% и до сега техният брой е над 7,135 милиона души. Само през периода 12-14 септември през външния терминал на летище Анталия са влезли над 143 хиляди туристи, а през първите две седмици на септември броят на пристигналите в Анталия туристи възлиза на близо 600 хиляди души. Особено впечатление прави увеличеният брой туристи в Анталия през втората половина на годината, посочва всекидневникът.
Втори британски туроператор фалира
150 туристи останаха заклещени в Турция, след като втори британски туроператор фалира в рамките на няколко дни, предаде Би Би Си.
K&S Travel, който продава и под името Travel Turkey, организира пакетни почивки най-вече в южната ни съседка. Използва за чартърни полети компанията Onur Air. Туристите, които вече са в Турция, ще останат да почиват там, но не се знае с какъв полет ще се приберат. 460 души, които са резервирали предварително почивките си с агенцията, няма да могат да заминат. Те обаче ще получат парите си обратно.
В петък бе обявен и фалитът на третия по големина туроператор на Великобритания XL Leisure Group. 85 000 британски туристи останаха в чужбина, защото нямаше самолети, които да ги приберат. В. "Дейли мейл" дори направи гневен репортаж, че докато хората се чудят как да се приберат вкъщи, собственикът на фирмата Питър Оуен кара луксозно "Бентли" и живее в къща за 1 млн. лири в Западен Лондон.
Inform,15.09.08
От форума на http://forum.bg-mamma.com
Здравейте,
Аз по принцип не пиша в този форум, понеже съм от основните читатели, но това което ни се случва на мен, моето семейство и още 200-250 души в Кушадъсъ - Турция е просто невероятно... Още не мога да повярвам на каква наглост и измама са способни българските туроператори и по-точно ВЕНИ ТУР. Но нека да започна историята от начало.
Пристигнахме в турския курорт в 10ч на 01.09.2008 сутринта и всичко изглеждаше прекрасно. В нашия хотел сме 50 души. Сложиха ни гривнички и всички радостно се запътиха към плажа - хотела ни е Омер Ризорт - Шарк Хотел. Не минаха и 2 часа и служителките от хотела дойдоха с ножички и най-безцеремонно ни изрязоха гривните под предлог, че има някакъв проблем. По-късно разбрахме че туроперетора ВЕНИ ТУР не е превела и стотинка за нашето пребиваване в курорта. Другата група от около 200 души трябвапе да се настанят в хотел Тусан, но уви не би. Цял ден чакахме нещо да се случи, някой да направи нещо, но надеждите ни бяха напразни. Вечерта - около 8 часа дойде представител на турската кореспондираща фирма Alin Tourist Service и ни казаха, че няма да бъдем настанени, понеже не са получили никакво плащане от страна на ВЕНИ ТУР. Техния шеф Озкан бей бил категоричен, че докато не видят парите няма да бъде настанен никой. Представете си само 250 души - малки деца, възрастни хора оставени като кучета. Но да продължа натам.
След многочасови и многословни преговори турския туроператор се съгласи да вземат по 100 (сто) евро на човек като гаранция, за да ни настанят и след плащане от страна на ВЕНИ ТУР, ще ни бъдат възстановени. Оказа се че не всички хора имат пари. От другия хотел TUSAN, хората категорично са отказали да платят и след разправии и с полиция са изгонени от хотела. Милите хора са спали кой където завари. При нас, благодарение на милия управител се съгласиха да задържат паспортите на групата като залог и да ни настанят. От ВЕНИ ТУР ни обясниха че днес ще преведат пари и всичко ще се оправи, но до този момент няма никакво пристигнало уверение в това.
Това е като филм, просто не мога да повярвам, че някой човек може така да се изгаври с толкова много хора, защото това е гавра.
Тук в нашия хотел вече всички са загубили всякакви надежди, че ще има хепи енд, а другите хора в момента им уреждат автобуси за да ги върнат обратно в България.
... не знам, мислех си че сме надраснали тези неща, но явно измамници ще продължи да има.
Малко дълго стана... но ще има и още...
Inform
Информация беше излъчена и по Нова телевизия в емисията "Календар" от 19.15 ч. на 03.09.08 !
Аз Съм Българче и обичам Турция
Аз Съм Българче и обичам Турция 3-ма човека с колела и двама авто-стопаджии тръгваме на пътешествие из непознатата Турция, за да опознаем страната такава, каквато наистина. Една седмица преди пътуването се обадих по телефона на свиленградска автобусна фирма превозвач, за да попитам има ли проблем да кача колела в рейса, дали има достатъчно място и колко пари ще трябва да се доплатя, евентуално. Секретарка с много сладък глас ми обясни, че няма никакъв проблем. Проблем, разбира се, впоследствие имаше, защото рейсът не се пълни с багажа на хората и фирмата докарва по някой друг лев от превозване на автостъкла и акумулатори. От самото начало шофьорът, който изглеждаше ама точно като шофьор на рейс, заяви при вида на трите полуразглобени и приведени в компактен вид велосипеда, че „тая нема да стане“ и „това нема да го бъде“. Последваха няколко телефонни разговора, след които успях да се добера до шефката на фирмата, която се извини и каза, че нищо не можела да направи, че вярно сме си били купили билети, че вярно сме били попитали преди това за колелата, ама така се били стекли нещата, че не знаела как да действат. Ядосано й затворих телефона, отидох при шофьора на рейса и му казах, че съм говорил с пряката му началничка и тя е наредила колелата да бъдат качени. В България заплахата и железни врати отваря. Веднага в автобуса се появи тайно багажно отделение, което с лекота погълна трите колела и леко поизнервени ние отпихме по глътка джин с тоник, отправяйки се към страната където думата „проблем“ се произнася само и единствено като фразата „no problem“. Преди да прекосим границата с моите приятели - общо 5 човека, се оказахме в неприятната ситуация да замръкнем на Капитан Андреево, където няма как да спиш, защото квартири се намират много трудно. Не че сме искали да спим на квартири, тъй като бяхме оборудвани с палатки и спални чували, но се оказа, че вечер минават военни, които преглеждат района със скенери за топлинно лъчение. Така че войниците ви виждат отдалеч на екраните на техните апарати като малки жълто лилави фигурки сгушени зад някой храст до граничната бразда. След като се оказа, че няма как да спим преди границата, решихме да спим на самата граница, което се оказа доста по-комфортно, отколкото съм предполагал. Мястото за отдих се намира точно след митническия контрол от българска страна, зад двата Duty Free Shop-a, непосредствено до тоалетната и една кофа за боклук. Вместо да спим, почти цяла вечер бяхме забавлявани от лелката на тоалетната, която ни посвети във всички тънкости на тоалетния бизнес. След почерпка с малко джин, тя дори ни даде бонус – няколко посещения до отходното място напълно безплатно. Ако сте ходили в Турция само до Инстанбул, на почивка в Кушадасъ, Мармарис, Бодрум или Анталия, значи никога не сте били в Турция. За редовния турист това е страна с красиви пренаселени курорти, понякога излизащи по-евтино от морска почивка в България. Турция обаче е нещо много повече. Това нещо няма да го видите по плажовете, пълни с чужденци - предимно руснаци и германци точно както на Слънчев Бряг или Златни Пясъци. В Турция основната забележителност са самите турци и липсата на време. Първият град, в който влязохме, беше Одрин или Edirne. Там наистина нямате нужда от часовник, защото годината е някъде около 1960-1980, така че няколко минути разлика са абсолютно без никакво значение. Можете да видите магазини, точно както бяха у нас през 1982, например. Дядовци с колички двуколки продават плодове и лакомства, като местят сергията на колела според това в коя част на града бизнесът върви по-добре в дадения момент. На светофарите няма хлапета, миещи стъклата на колите, но има дядовци с цигулки, които забавляват шофьорите с „песен на ухо“ за някоя и друга стотинка. Аз лично не видях тези хора да изкарват пари, но пък за сметка на това усмивката не слезе от лицата им. Мой приятел - заклет пушач, с удоволствие забеляза, че турските цигари нямат смъртоносни надписи по кутиите си, хората пушат навсякъде, дори и в магазина, а дори и посетихме заведение с надпис на вратата: „Заведението е само за пушачи“. Просто и ясно. Няколко бързи факта: 1 нова турска лира (YTL) е около 1,20 лв. Кока-Кола 2 литра=2 лири. Кутия маркови цигари - 3 лири. По-обикновени - лира и половина. Една бира... е тук е малко кофти - под 1,50 YTL в магазина няма, като по-добрите бири са поне 2 YTL. В заведения цената е от 3 YTL нагоре. За твърд алкохол по-добре да не говорим. И най-евтината им ракия е от 20 YTL нагоре. Затова един от приятелите ми бе тръгнал с 12 бутилки контрабанден алкохол, прелети в двулитрови туби. Имайки предвид, че момчето пътуваше на автостоп, това си е истинско геройство. В Турция почти никой не пие кафе, но всеки пие турски чай, който на турски пак си е „чай“ и цената му варира от 0.40 YTL до 1,00 YTL, в зависимост от заведението. С 20 килограмов самар и компанията на две крехки момичета (след като стопаджиите ни зарязаха), решаваме да хванем рейс до Кабатепе, откъдето ще си вземем ферибот за Гьокчеада, малък симпатичен остров на разстояние около 600 км от София. Той е популярен главно сред сърфистите в България, като къмпингът на плажа Aydincik (Айдънджик) е населен с не по-малко от 30-40 българи по всяко време на летния сезон. Дори и сърф училището там е българско, а половината заведения са с 50 процента българско участие. За плажа и морето около острова няма какво да си говорим, само ви трябва една маска и шнорхел и се пренасяте във филм за подводния рай. Пасажи от всякакви пъстроцветни риби, дебели, плоски, грозни, дълги, красиви и дори такива, които подскачат над водата и преминават около вас. Най-хубавото е липсата на медузи и всякакви гадости, като изключим морските таралежи, разбира се, които са доста бодливи и обичат да се скатават в малки дупки по камъните. Не е чак толкова страшно да ги настъпите. Няколко човека вече пробваха и са сравнително добре. Огромни пасажи от малки риби изпитват очевидно голямо удоволствие да ви ескортират, докато плувате и ви следват неотлъчно във всички посоки. Наличието на риба е толкова голямо, че след като видяхме как един българин хвана жива риба с ръка от морето, не издържахме и извадихме въдиците. Най-тъпото от цялата работа е, че хващахме огромни количества неизвестни за нас видове риба, а въобще не знаехме дали става за ядене. В интерес на истината целия улов бе ядлив, а още повече беше и доста вкусен. За тези, които ги мързи да седят над въдицата и рибарските такъми, препоръчвам да посетят рибния пазар, където се предлага всичко. Ценоразписът започва от 5 YTL за килограм риба, като достига до около 30-40 YTL. В интерес на истината има и сардини, които не са включени там – 1 кг за 2 YTL, като щом си изберете рибата, две момчета я почистват светкавично и напълно безплатно. За 2 лири си купувате и кюмюр (въглища, ако не знаеш) и с помощта на малко бензин си правите чудесна жар за приготвяне на вечеря директно на плажа. Рядко на пазара ще бъдете излъгани, като рядко и ще успеете и да похарчите повече от 3-4 лири. Три килограма домати се дават за лира, като продавачът, вместо да сложи магнити под везната, ви дава поне половин килограм отгоре като бонус. Ако искате да си купите килограм чушки, например, ви напълват поне кило и половина, за да останете доволен и да се върнете пак при тях. Като бонус, че сме похарчили огромната сума от 2,50 YTL за 3 кг домати, една лютеница, чушки,лук и картофи, продавачът ни подарява една диня и един пъпеш. Има и такива хора. Трябва да имате предвид, че на Гьокчеада сянката е почти непознат лукс, така че ако имате желание да ходите на къмпинг, добре погледайте какво се случва, когато сложите пиле във фурна на грил. Това ще ви се случва всяка сутрин на изгрев слънце, докато не се предадете и си потърсите друго място за нощувка. Квартирите и доста сносните семейни хотелчета, някои от които суперлукс, са около 10-15 YTL на вечер. Ние открихме прекрасна малка изоставена църква, намираща се под огромен хълм, на малък скалист плаж. Липсата на покрив е екстра, тъй като, заспивайки вие гледате обсипаното със звезди небе. Ако искате, можете да се намажете и с лечебна кал от смърдящо на сероводород солено езеро. След няколко дни почивка и пушене на наргилета в автентични турски заведения, намиращи се по върховете на хълмовете на острова, аз и моята приятелка решихме да проверим силата на автостопа в азиатската част на Турция. Сутринта от острова хващате ферибот до Чанаккале за скромната сума от 5 YTL . Още с пристигането отивате до „Tourist information“, където освен информация, предлагат и помощ на изгубени туристи. За нула време хората от информацията ни уредиха безплатен охраняем паркинг за колелата и дори получихме карта на страната с автограф и целувки от красивата служителка в бюрото. Ако чакате с момиче на автостоп, можете да сте сигурни , че няма да стоите повече от 15 минути. Ние рядко успявахме да постоим повече от 7-8 минути, без да се возим на превозно средство, като донякъде това започна да ме изнервя, защото нямах време дори да изпуша една цигара на спокойствие. Там шофьорите имат навика да спират и да ви предлагат да ви закарат, дори и без да се налага да стопирате. Има и такива хора. Още на втората кола, на която се качихме, попаднахме на млад, 30-годишен турчин, с много приятен английски за разлика от голяма част от населението на страната, който, освен че не слушаше турски маанета в колата си (и не пушеше цигари, което е вече странно), си падаше по хубава музика, ски и гмуркане. Именно от него получихме ценна информация за добри и евтини места по средиземноморието в Турция за гмуркане и не-пренаселени плажове с ниски цени. Култовите места са 3: Фетие, Каш и Олипмия. И трите се намират на пътя по плажната ивица между Бодрум и Анталия. Самите турци постоянно пробваха да ни откажат да посещаваме големите им курорти, защото там било „мръсно, пренаселено с туристи и скъпо“. Не можах да повярвам как нашият шофьор ни закара да малко, приятно курортно селце по пътя за Измир, до луксозната лятна вила на дядо си и там пред цялото му семейство заяви, че няма да ни пусне да си ходим, преди да останем една вечер на гости у тях. Пред перспективата да спим на плажа, това беше като дар Божи (или дар от Аллах, в зависимост от желанието на клиента). Аз лично не можах да повярвам, как тези хора ни хранят обилно, подслоняват и то без дори да ни познават, като на няколко пъти вметнаха, че можем да останем и седмица, ако пожелаем. Специално за нас бяха подготвили огромна спалня с малки дискретни лампички около леглото, а банята бе по-огромна от стаята ми у нас. Има и такива хора. За да не прекаляваме с гостоприемството, на сутринта си тръгнахме, за да продължим на юг в посока Средиземно море. За съжаление пътят минава през 4 милионния Измир, в който е ужасно лесно да се загубиш. За щастие се добрахме с малък автобус до автогарата на града, която е като софийската, само че 4 пъти по-голяма и освен това има 2 подземни етажа. На всеки етаж има по около 50 терминала. Веднага щом направихме отчаяни физиономии на изгубени туристи, към нас се приближи младеж, който веднага предложи да ни помогне, без дори да сме поискали помощ. За 10 минути ни уреди евтин автобус, с който да напуснем града и каза на шофьора къде точно да ни остави, за да си хванем автостоп. Има и такива хора. След около 4 стопа се озовахме в малкото селце Селчук. Скитайки се по улиците, бяхме подбрани от турски бизнесмен, занимаващ се с кожи, който щом разбра , че сме от Булгаристан, ни покани на чай в магазина си и каза че в страната ни има хиляди приятели. След 10-минутен приятелски разговор, той ни убеди да му гостуваме в хотела му срещу скромната сума от 5 лири на вечер. Знам какво ще си помислите. Че сме спали в обор или нещо такова. Нищо подобно. Стаята бе с огромна спалня и огромен вентилатор в нея като от „Индиана Джоунс и храма на обречените“, лична, чисто нова баня и тоалетна (с чиния), а точно пред вратата има и малък басейн, който се използва за събуждане след измиването на зъбите. Освен това се използва и вечер за по няколко дължини преди лягане – помагало за съня. Оказа се вярно. Нашият домакин си умираше от радост вечер да си говори с нас, на по коктейл водка с лимонов сок и резени портокал и много лед. Към това винаги ни сервираше изстудени праскови, смокини, диня или пъпеш. Краят на вечерта задължително се поливаше с бутилка бяло вино – гордост на винопроизводителите от района на Селчук. По проста сметка само алкохолът, който изпихме за двете вечери престой, надхвърляше сумата от 80 YTL. До последно бях сигурен, че това ще трябва да си го платим на тръгване, но се оказа, че сметката за нощувки и вечери на двама човека е само 26 YTL общо. Да не говорим, че домакинът ни возеше постоянно с колата си до плажа. Има и такива хора. Сред толкова много добри хора навсякъде около теб, в първият момент се чувстваш малко неудобно от самия себе си и дори да си се смятал за добър човек, започваш да се поставяш под въпрос. За щастие, всичко си идва на мястото щом минеш българската граница на обратно. Отново среща със същества от трети вид. Незнайно защо на автогарата в Пловдив за първи път шофьор на рейс ни поиска пари, за да качим колелата си, при положение че имахме само една раница багаж освен тях, а другите хора качваха матраци за легла. Проблемът не беше в подкупа от 10 лева, а за това че имахме точно 21 лева български пари при цена на билета 9 лева на човек. Пробвах да обясня на шофьора от „Витоша Експрес“, че багажникът му така или иначе е празен и че в София ще ни чака човек и той ще си получи 10-те лева, а колелата ще останат в автобуса като залог, докато му ги дадем. Не. Той не се трогна от това, че не можем да се приберем и че сме на нулата. Него не го интересувало. Има и такива хора... за съжаление. Как в 70-милионна Турция не можа да се намери един толкова малък и злобен човечец. Как там хората не чакат да им поискаш, а сами ти предлагат помощта си. Защо нито един турски шофьор на рейс не ми поиска пари за багажа ми? И за какво ти е багажник, който седи празен, а клиентите ти седят на последните 150 километра от дома умрели от глад? Благодаря на фирма „Витоша експрес“ за свинското обслужване. Едва ли ще ползвам техен рейс някога повече. Тъй или иначе се обърнахме към доброто старо БДЖ. Вярно, заради пороите линията е леко прекъсната и трябва да се прекачвате на рейс за отсечката Септември – Ихтиман. За първи път се почуствах изцеден от път. За 24 часа карах колело 50 км, возих се на ферибот, три пъти пътувах с рейс и два пъти - с влак. Малко ми е гадно, като отново се потапям в Bulgarian reality. То се оказа, че е по-добре да си българин в Турция, отколкото у нас. Или както каза един пич - Раиф, живял 33 години в България и изгонен с цялото си семейство през 1989 г: “Обичам България и ми е мъчно за нея. Не мога да ги разбера хората, които се мразят. Защо трябва да мразиш, като можеш да обичаш. Всичко е толкова по-лесно като хората се разбират“. Ами... всичко е толкова по-лесно като кажеш: „Я, си гледай работата. На мен ми е добре, щом на тебе ти е зле“. Има и такива хора, а ми се щé да няма. Обичам България, но не чак всичко българско и родно.
Тема: Туризъм
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
