CLICK HERE FOR THOUSANDS OF FREE BLOGGER TEMPLATES »

Пет места, които да посетите в Турция през септември

Макар и съседна, Турция е страна, пълна с неоткрити места. 200 км на югоизток започва една от най-магическите, наситени с историческо и природно наследство територии в света.


С площта на Франция, Испания и Португалия взети заедно и кръстосана от отлична мрежа евтин обществен транспорт, Турция е предизвикателство за всеки пътешественик. Особено през септември, когато горещината спада и слънцето започва да осветява с по-мека светлина невероятно разнообразните пейзажи от Истанбул до границите със Сирия и Иран.

Ако разполагате с две седмици, добър автомобил и любопитство към живота, ето пет места, за които после дълго ще разказвате:

Сумела
Коня
Урфа
Немрут
Ефес

Разгледайте един от най-запазените манастири на понтийските гърци – Сумела до Трабзон, Източна Турция.



Вграден високо в скалите над някогашната грузинска столица, той е заобиколен от ухаещи на пръст пътеки между тъмните борове и шеметно стръмни склонове, спускащи се 300 м. надолу към Алтъндере. Само на трийсетина километра на север планините Качкар, в които сякаш е увиснал, се сриват в Черно море, и мирисът на морски въздух прекъсва на вълни аромата на иглолистната гора. Гледката е така великолепна, че Свети Антоний не само би одобрил, а сигурно би завидял.

Още от негово време насам монасите са хора, склонни да жертват брокатената дреха, коженото кресло и суфлето от круши, но не и добрата гледка. Бърз преглед на манастирите по света доказва това.


Сумела, Източна Турция: Манастир с гледка

текст Албена Шкодрова I Фотография Антони Георгиев

Още от Свети Антоний насам монасите са хора, склонни да жертват брокатената дреха, коженото кресло и суфлето от круши, но не и добрата гледка. Бърз преглед на манастирите по света доказва това.

Прозорците на най-стария – основания от Свети Антоний в Египет, рамкира пейзажи от източната пустиня. В Европа от Иберийския полуостров до Халкидики божиите служители се радват на зашеметителни изгледи. На западния край на континента, в Лисабон, конвентът на кармелитките е построен на стратегически хълм с 360 градуса панорама над португалската столица. В другия край православният комплекс в Атон е естествена наблюдателница към прелестите на Егейско море. 150 километра на Запад, в Метеора, отшелниците са готови да овладяват скално катерене и изкачване по въже, само и само да имат поглед над сюрреалната местност край Каламбака.

Но един от най-драматично разположените манастири сред всички тях е византийският Сумела във вечнозелените хълмове над Трабзон, Източна Турция.

Вграден високо в скалите над някогашната грузинска столица, той е заобиколен от ухаещи на пръст пътеки между тъмните борове и шеметно стръмни склонове, спускащи се 300 м. надолу към Алтъндере. Само на трийсетина километра на север планините Качкар, в които сякаш е увиснал, се сриват в Черно море, и мирисът на морски въздух прекъсва на вълни аромата на иглолистната гора. Гледката е така великолепна, че Свети Антоний не само би одобрил, а сигурно би завидял.

Сумела е най-важният и най-добре запазен византийски манастир от десетките в този район, възникнали между V и VII в. Построен е на мястото на раннохристиянско светилище от преди 385 г.

Вероятно привлечен от ефектния пейзаж, някъде по онова време тук се озовава атинският светец Варнава. Катерейки се високо в скалите, той намира парче дърво с портрета на Дева Мария, и обявява, че това е изрисувана от евангелист Лука икона. Прибира я в една от естествените пещери в местността, и понеже покрай нея започват да се събират поклонници, през VI в. постепенно се стига до построяване на раннохристиянски манастир.

През следващите векове той многократно е престрояван, но величието на гледката неизменно привлича пилигрими. Династията на Комнините, която упрявлява кралство със столица Трапезунд (днес - Трабзон) между 1204 и 1461 г., избира манастира за своите коронации.

През XIII-XIV в. мястото придобива сегашния си вид и го съхранява за дълго – въпреки че официалната религия на Отоманската империя е исляма, православните монаси не само не губят правото си на религиозна автономия, но получават административна такава, в това число данъчни облекчения.



Процъфтяващият духовен живот на манастира е прекъснат едва през 1923 г. когато Турция, Гърция и България - вече три отделни светски държави, решават да разменят части от населението си на етнически принцип. Тогава гръцките монаси от Сумела, а и от всички понтийски манастири, се евакуират, отнасяйки значителна част от натрупаните през вековете съкровища със себе си.
Сумела е изоставен и започва да се руши. Това продължава чак до 1996 г., когато турските власти започват реставрация.

Въпреки разрушенията, причинени от природните стихии и от хората, религиозният комплекс от монашески килии, зали, столова и няколко параклиса е съхранен почти цял.



Смисловият му център е издълбана в скалите пещерна църква – един от редките образци на християнски храм, изписан с фрески и отвътре и отвън. Всеки сантиметър от стените му е изрисуван - често на няколко пласта един върху друг, в различни стилове.

Върху религиозните рисунки драскачи от различни епохи и националности са оставили грозни следи. Те, най-общо, се делят на две групи. Едните са графити на хора, които са искали да направят неизгладимо (съвсем буквално) впечатление с посещението си в светилището – като се започне от гръцки пилигрими от преди няколко столетия и се завърши със съвременни американски туристи.

По-неприятната част, обаче, са пораженията, нанесени от християнските иконоборци и турските светски и мюсюлмански противници на образното изражение на православната вяра.

Техните ръце са оставили драскотини по всички фигури, до които са достигнали, но най-вече са се стремили да избодат очите на нещастните светци по стените.



В резултат на това в някога великолепното светилище на Сумела човек се чувства повече в готически кошмар, отколкото в църква. Като се изключат Дева Мария и апостолите, които витаят високо на купола, изрисувани в доста отдалечен от традиционната иконопис маниер, по стените се вижда върволица ослепени, призрачни фигури.



От гледна точка на монасите на тях им е наложено най-жестокото наказание – лишени са от възможността да се наслаждават на гледката. А какъв смисъл има отшелничеството, за какво ти е тишината в душата, ако тя не отваря място за божията красота на земята? В случая със Сумела клетниците с избодени очи са загубили нещо наистина забележително – безбрежни тъмно-зелени полета, образувани от върховете на боровете, които бавно се спускат към пръскащите свежест вълни на Черно море. Гледка, над която свети Антоний би се съгласил да прекара още един отшелнически живот.

Гледайте дервишите, които се въртят, докато изпаднат в транс в Коня.



Мистичните танцьори, които от векове хипнотизират Европа с неземните си танци, днес се превръщат в част от турската туристическа индустрия. На Стария континент почти не знаят, че техният Орден на Мевляна изповядва една от най-либералните форми на исляма, базирана на неоплатонизма, и че идеите им са повлияли на най-големите интелектуалци: от Шекспир до Андерсен.

Днес те са съсредоточени в Коня, централна Турция, където е гробницата на основоположника на религиозното течение, Мевляна.


Трубадурите на Аллах

Текст Албена Шкодрова | Фотография Антони Георгиев

Мистичните въртящи се дервиши, които от векове хипнотизират Европа с неземните си танци, довеждащи ги до транс, днес се превръщат в част от турската туристическа индустрия. На Стария континент почти не знаят, че техният Орден на Мевляна изповядва една от най-либералните форми на исляма, базирана на неоплатонизма, и че идеите им са повлияли на най-големите интелектуалци: от Шекспир до Андерсен.

Осветени от свещите, лицата на четиримата музиканти плуват като четири луни в тъмнината. Поклащат се и пулсират в оранжево под монотонните ритмични звуци на психеделичната мелодия.

По периферията на кръга пред тях изникват фигурите на петима мъже. Смъкнали черните си наметала, те изведнъж стават различими в тъмното с белите си широкополи дрехи и имитиращите надгробни камъни шапки. Петимата правят малки опипващи крачки напред и започват да се въртят - първо бавно, после все по-бързо. Постепенно разтварят скръстените на гърдите си ръце, като протягат дясната нагоре с длан, обърната към небето, а лявата - надолу, насочена към земята. Тази поза според тях свързва божественото с тленното. Постепенно те започват да се ускоряват, докато краката им престанат да се виждат. Наклонените върхове на шапките им описват окръжности, дългите бели поли се разтварят около тях, образувайки големи подвижни кръгове - все по-широки и по-широки.

След малко всичко се превръща в едно гигантско, всеобхватно, замайващо въртене. Танцуващите се носят около собствената си ос по двойки; и всички заедно се вият в голям, непрекъснато пулсиращ кръг. Целият свят наоколо започва да прилича на центрофуга: опияняваща и повличаща.

Това е сема: ритуалът, чрез който една от най-мистичните религиозни секти на всички времена - тази на въртящите се дервиши, постига "единение" с Бог. Възприемана като свещенодействие, автентичната церемония е почти недостъпна за хора извън ордена. Причината е, че за мевлевите, които принадлежат към духовното братство на суфите, кулминацията на ритуала е личният контакт с Аллах - мигът на истината, най-индивидуалното и най-важното преживяване в живота.

"Сема е храната на обичащите Господа, тъй като в нея е вкусът на спокойствието на разума", е казал Джелаледин Руми Мевляна, средновековен поет и философ и духовен водач на въртящите се дервиши.

Неговите последователи са сред най-загадъчните в световната религиозна история.

Някъде между X и XII в. философията на Плотин започва да се разпространява из Персия и Мала Азия, като подготвя създаването на духовни течения в Исляма, базирани на неоплатонизма. Първото от тях е на Мевляна. Идеите на този либерален интелектуалец слагат началото на ордена на мевлитите и пораждат сродни учения, най-популярното от които е това на алианите.

Една от шегите на историята е, че самият Руми не само няма пряко участие в организирането на последователите си в братство, но и вероятно не би го одобрил. Толерантен и либерален по убеждения, в края на живота си той е дълбоко разочарован от своите ученици и предпочита те да се разпуснат.

Роден през 1207 г. в град Балк в Афганистан, Мевляна изживява живот, достоен за латиноамерикански сериал с пророчествата, преселенията, привързаностите, убийствата и разочарованията, които го изпълват. Семейството му напуска родния град, след като Руми, тогава 20-годишен, сънува пророчески сън. Месец по-късно населението на Балк е изклано от монголски орди.

След неколкократни премествания Мевляна се заселва в Коня, където остава до края на живота си. През 1244 г. среща Шамс-и-Табриз, странстващ дервиш от Иран, когото признава за свой духовен учител. И тук настава кървавата развръзка на драмата – ревнуващи от нарастващата близост, учениците на Руми убиват пришълеца. Шокиран от тази екстремна проява на ревност, той се оттегля.

Разигралата се драма прави услуга на човечеството, тъй като в самотата си Мевляна пише един от най-големите шедьоври на староперсийската литература – "Месневи" (Mesnewi – "В търсене на Абсолютното"). През годините той създава много изящни поеми, но този философски и поетичен труд се счита за опуса на живота му.

Орденът на Мевляна е учреден от сина му едва след неговата смърт на 17 декември 1273 г. – дата, която последователите му празнуват като "Деня на годежа" на човешката душа с Бог.

Дервишите, които се присъединяват към него, възприемат учението на Руми твърде различно от ортодоксалния ислям и най-важното – нефундаменталистко. Една от централните идеи на ордена е заимствана от Плотин. Според нея Бог е не само източник, но и цел, и същност на всемира. За разлика от християнството светът не е сътворен от Аллах, а е негов израз, смятат суфите. Вселената е проявление на Бог и не може да съществува самостоятелно извън него.



От гледна точка на правоверния ислям Мевляна е еретик. Още през ХIII в. той се обявява за моногамия и за равноправно участие на жените в обществения живот.

На фона на консервативното Европейско средновековие орденът на Руми е забележителен и с влиянието, което оказва върху западните идеи. Една от историите му, озаглавена "Търговецът и християнският дервиш", разказва за мистичната му свързаност с "франкски дервиш", който прекарва живота си, лежейки по улиците на неназован европейски град.

Видимата страна на неговата философия обаче е литературата. Изследователите разпознават историите му: някои - заимствани от притчите на суфите, а други - създадени от самия него, в творчеството на дузина писатели от Уилям Шекспир до Ханс Кристиян Андерсен.

Един пример е популярната днес в Европа басня за слона и слепците. Тя разказва как градът на слепите изпраща няколко души да изследват новопристигналия невиждан досега звяр и да осведомят съгражданите си какво представлява той. Този, който се оказва до ухото на животното, обявява, че то е голямо, широко и мъхесто като килим. Другият, който опипва хобота, казва, че звяът е една куха, страшна и разрушителна тръба. Третият, попаднал близо до крака, определя слона като "колона – могъщ и непоклатим".

В Европа тази история внушава, че познанието за фрагмента не бива да се тълкува като познание за цялото, но Мевляна извлича от нея друга поука. Според него онова, което човек опознава чрез сетивата си, не му разкрива божествената истина. Изводът е, че човек не може да търси път във вярата само чрез интелекта.

Подобно на повечето истории на суфите разказваните от Мевляна са с неочакван край и освен това са циклични. Те свършват там, откъдето са започнали, като междувременно са описали широк кръг. Както и ритуалът сема, тези сюжети едновременно обясняват и символизират кръговрата, който е в основата на вярванията на мевлевите.

За Руми цикличността е нито повече, нито по-малко разбулената мистерия на живота: "Първо си бил глина. Преминал през битието си на минерал, си станал растение. От растение си се превърнал в животно, а от животно - в човек. Докато това се е случвало, ти не си знаел къде отиваш, но въпреки това си бил въвлечен в дългото пътешествие. И ти предстои да преминеш през още стотици различни светове."

Не е ясно доколко думите му описват истинския път на човешката душа. Съвсем сигурно е обаче, че са добра метафора на онова, което се случва с идеите в човешкия свят – от много векове преди Плотин до днес.

Яжте кебап в Урфа – градът, в който е роден пророк Ибрахим, и който е вдъхновил европейската готика и монотеизма



Първото впечатление от този град, особено когато пристигаш от вътрешността на Турция, е, че си навлязъл в Близкия Изток. Нажежена до червено, буквално цвъртяща под слънцето, Урфа е конгломерат от модерни бетонни предградия и смайващ старовремски център, чиито преплетени, пепеливи сокаци са осеяни с филигранни джамии, носталгични гробища и бумтящи пазари. Тук таме за разнообразие клаустрофобичните улички са разчистени, и на тяхно място са направени мегаломански проектирани паркове.

За мюсюлманския свят този град е голям поклоннически център, регионална Мека за хората, живеещи в радиус от около 1000 километра. Те вярват, че в една от пещерите в центъра на съвременния град е роден Ибрахим – един от най-важните пророци в исляма.


Урфа, в началото на Сирийската пустиня

Текст Албена Шкодрова | Фотография Антони Георгиев

Урфа в Югоизточна Турция, където е роден пророкът Ибрахим, е вдъхновила европейската готика, урфа-кебапа и идеята за монотеизма на исляма

“Къде започва Европа? Виждаш ли жълтата ивица на хоризонта? Ето там е източният й край. Отвъд е сирийската пустиня”, заявява мустакат мъж, докато го чакам да сипе бензин. Облечен е в костюм въпреки обедната горещина, което в този край е сигурен признак, че е началник.

Намираме се в югоизточна Турция, на предела на Мала Азия. Оставили сме зад гърба си високото плато на Анадола и сме в жълтата равнина между Тигър и Ефрат. На изток е Иран, а на юг границата върви покрай Ирак и Сирия, разполовявайки вертикално Месопотамия.

“Ние, кюрдите, сме Сцила и Харибда на европейската цивилизация!”, - заявява мъжът, като гордо се поклаща, - “Ама много време трябва да мине, за да го схванат това в Париж и Брюксел. Дано вие, българите, ни помогнете!”.

Свивам рамене, а той махва с ръка към града, който се вижда в низината под нас.

"Урфа е много красива, ще видиш. Шанлиурфа (в превод - Великолепната Урфа)", казва той, докато се качвам в колата.

Трудно може да се измисли по-източна история, от възникването на това име. През 1973 г. парламентът на Турция преименува съседния град Антеп в Газиантеп (Героичният Антеп) заради храбростта, проявена от местното население във Войната за независимост. Това дълбоко засяга честолюбието на хората в Урфа и те не мирясват, докато не принуждават парламента да прикачи към името на града "Шанли".

Първото впечатление от този град, особено когато пристигаш от вътрешността на Турция, е, че си навлязъл в Близкия Изток.



Нажежена до червено, буквално цвъртяща под слънцето, Урфа е конгломерат от модерни бетонни предградия и смайващ старовремски център, чиито преплетени, пепеливи сокаци са осеяни с филигранни джамии, носталгични гробища и бумтящи пазари. Тук таме за разнообразие клаустрофобичните улички са разчистени, и на тяхно място са направени мегаломански проектирани паркове.

За мюсюлманския свят този град е голям поклоннически център, регионална Мека за хората, живеещи в радиус от около 1000 километра. Те вярват, че в една от пещерите в центъра на съвременния град е роден Ибрахим – един от най-важните пророци в исляма.

Ибрахим или Авраам?

Пророкът, за който се твърди, че е роден в пещера под крепостта на Урфа, е почитан едновременно от мюсюлмани, християни и евреи. Отраснал в пределите на митичния Вавилон, като дете той без капка уважение язди фигурите на идоли, изработвани в работилницата на баща му. Затова по-късно има проблем да повярва в тях и води остроумен спор с идолопоклонниците, които успява да поведе по пътя на правата вяра. В исляма Ибрахим е приятел на Бог, и родител на пророците Исмаил и Исак. В юдаизма, вече под името Авраам, той е считан за баща на евреите. Християните го почитат като важно действащо лице в Стария завет, чиято добродетелност Исус Христос ги съветва да следват.

Култът към него, съществуващ повече от хилядолетие, привлича постоянни тълпи пилигрими към града. Върху мястото, където се предполага, че се е появил на бял свят, е Дерга – джамия, престроявана няколко пъти от поклонниците.

Това е и смисловият център на Урфа. Ефектният комплекс от храмове, който през вековете се е образувал около пещерата, огражда фантастична, пищна градина – възстановка на легендата за Ибрахим.

Според историята, местният асирийски владетел Нимрод решава да накаже пророка заради непочтителното му поведение към идолите, като го изгори на клада. Той построява креативно съоръжение: планина от дърва, толква висока, че птиците не могат да прелетят над нея, и катапулт, с който да изстреля осъдения на върха й.

Сам Аллах се намесва и предотвратява злодеянието. С помощта на божие чудо огънят се превръща във вода, а горящите въглени – в риби.

Вместо да изчезне в пламъците, светецът литва във въздуха, и пада върху легло от розови листа.





Съвременният парк между храмовете – Гьолбашъ - съдържа в митични пропорции всички елементи от спасението: пищна розова градина, два басейна между приказните, строени под сирийско влияние храмове, и в тях – сигурно най-обилно охранваната риба в историята на човечеството: ужасни, дебели, но свещени шарани, чието непрестанно движещо се желе всмуква със свистене всяка хвърлена троха.

Докато обикалям джамиите на града и си проправяме път между тълпите опаковани в черно жени и подсвиркващи мъже, се питам,ако някой ден Турция стане член на ЕС, как би изглеждал този град като последен източен пост на Европа.



Урфа е сред най-консервативните мюсюлмански градове на Турция. По улиците й човек се натъква на гледки, които са много по-присъщи на арабските страни, отколкото на държавата на Ататюрк. Ориенталският хаос, прахолякът, който на моменти прилича на стена, напълно забулените жени, вездесъщата мъжка агресия – като че всичко, характерно за това място, е антипод на представите ни за “европейско”.

Но под пластовете нови култури, неизбежно, изпълзяват дълбоките корени на едно общо минало. По минарето на Халилур Рахман Джами ясно се различава корпусът на византийска църква. Из горния етаж на градския музей характерните отомански черги са размесени с утвар, събрана от някогашните християнски храмове.

Европейска ли е готиката?

Изкуствоведи от цял свят продължават да спорят кое в европейската архитектура е резултат на източно влияние, и по какъв начин е проникнало там. Сравнително единомислие цари около твърдението, че островърхата арка, която е ключов елемент не само в естетиката, но и в конструктивното новаторство на готиката, е заимствана от мюсюлманските архитекти, и то именно в следствие на проникването на кръстоносците до земите на днешните югоизточна Турция, Иран и Сирия. Мозайките от разноцветни мрамори, срещани в много райони на Италия и Испания, също са безспорна заемка от Изтока. Те обаче вероятно са внесени по два пътя – от венецианските търговци, които често се присъединявали към кръстоносците, и от маврите при нашествието им на Иберийския полуостров.

Внимателно вглеждане в изящните, като от дантела каменни винетки по фасадата на джамията Ризвание Вакъф подсеща за европейска готика и приликата не се дължи на съвпадение. След като турци, араби, арменци и византийци се сражават за града между 944 и 1098 г., до него достига Първият кръстоносен поход. Оглавяващият го граф Балдуин Болонски – в края на своя победен поход - учредява тук европейска феодална държава, подчинена на папата. И въпреки че тя просъществува по-малко от 50 години, ехото от тази авантюра отеква в Европа по-видимо от завладяването на Константинопол: участниците в похода са така впечатлени от изтока, че той вдъхновява цяла естетическа и архитектурна епоха – тази на готиката. В днешните Кьолн, Мадрид, Париж или Лисабон, естетиката на Урфа е навсякъде около нас.

Балдуин Болонски също оставя поредица отпечатъци в града, един от които може да бъде видян и днес – Салахатин Еюби Джами. В прецизно реставрирания мюсюлмански храм още ясно се различава някогашното разположение на олтара.


Напред във времето, градът пази много по-късни връзки със Стария континент, и по-точно – с югоизточната му част. Макар и набързо направена, обиколката на страничните улици около Гьолбашъ ни довежда до каменни къщи, които – в умален мащаб – човек може да види в старите части на Сараево, Пловдив или Белград. Онова, което България, Сърбия или Босна считат за своя национална архитектура, излиза, че е реплика на мащабното строителство в големите отомански градове на XVIII и XIX век. “Всичко тече, и... нищо не се променя”, както сполучливо отбелязва Мишел Сер в своите “Атласи”.

Отдалечена на 1200 км. от Европа, Урфа е само едно (макар и удивително) от свидетелствата из турските земи, че старият континент от край време възприема Изтока като “източник” и начало, а не като край – явление, определяно от европейски естети и философи като “зависимост на Запада от Изтока”.

Кюрдските “Сцила и Харибда” от бензиностанцията едва ли са имали предвид точно това, сочейки към сирийската пустиня. И все пак с устите им е проговорила истината. На излизане от града минавам отново покрай тях и виждам мъжа в костюм блажено да похърква в сянката на постройката, сакото му - наметнато върху дръжката на метла. Пророчествата са изморителна работа.

Намерете загубения рай на върха на планината Немрут.



Германски пътешественик по Пътя на коприната от по-миналия век описва земите край Немрут така: "Дъбове и борове покриват хълмовете. Долините са пълни със смокини, маслини, орехови дървета и нарове. Лозя се редуват с благоуханни олеандри, които опиват със сладостта си. Никъде другаде царевичните ниви не дават такава изобилна реколта". Не се изненадвайте, ако това ви напомня рая - според една от многобройните версии изгубените градини на Едем са се намирали именно тук, в централна Турция.

А на върха на планината, гигантски колоси, издигнати някъде в началото на нашата ера, напомнят моаите на Рапа нуи, Великденския остров, в средата на Тихия океан.


Сумела, Източна Турция: Манастир с гледка

текст Албена Шкодрова I Фотография Антони Георгиев

Още от Свети Антоний насам монасите са хора, склонни да жертват брокатената дреха, коженото кресло и суфлето от круши, но не и добрата гледка. Бърз преглед на манастирите по света доказва това.

Прозорците на най-стария – основания от Свети Антоний в Египет, рамкира пейзажи от източната пустиня. В Европа от Иберийския полуостров до Халкидики божиите служители се радват на зашеметителни изгледи. На западния край на континента, в Лисабон, конвентът на кармелитките е построен на стратегически хълм с 360 градуса панорама над португалската столица. В другия край православният комплекс в Атон е естествена наблюдателница към прелестите на Егейско море. 150 километра на Запад, в Метеора, отшелниците са готови да овладяват скално катерене и изкачване по въже, само и само да имат поглед над сюрреалната местност край Каламбака.

Но един от най-драматично разположените манастири сред всички тях е византийският Сумела във вечнозелените хълмове над Трабзон, Източна Турция.

Вграден високо в скалите над някогашната грузинска столица, той е заобиколен от ухаещи на пръст пътеки между тъмните борове и шеметно стръмни склонове, спускащи се 300 м. надолу към Алтъндере. Само на трийсетина километра на север планините Качкар, в които сякаш е увиснал, се сриват в Черно море, и мирисът на морски въздух прекъсва на вълни аромата на иглолистната гора. Гледката е така великолепна, че Свети Антоний не само би одобрил, а сигурно би завидял.

Сумела е най-важният и най-добре запазен византийски манастир от десетките в този район, възникнали между V и VII в. Построен е на мястото на раннохристиянско светилище от преди 385 г.

Вероятно привлечен от ефектния пейзаж, някъде по онова време тук се озовава атинският светец Варнава. Катерейки се високо в скалите, той намира парче дърво с портрета на Дева Мария, и обявява, че това е изрисувана от евангелист Лука икона. Прибира я в една от естествените пещери в местността, и понеже покрай нея започват да се събират поклонници, през VI в. постепенно се стига до построяване на раннохристиянски манастир.

През следващите векове той многократно е престрояван, но величието на гледката неизменно привлича пилигрими. Династията на Комнините, която упрявлява кралство със столица Трапезунд (днес - Трабзон) между 1204 и 1461 г., избира манастира за своите коронации.

През XIII-XIV в. мястото придобива сегашния си вид и го съхранява за дълго – въпреки че официалната религия на Отоманската империя е исляма, православните монаси не само не губят правото си на религиозна автономия, но получават административна такава, в това число данъчни облекчения.



Процъфтяващият духовен живот на манастира е прекъснат едва през 1923 г. когато Турция, Гърция и България - вече три отделни светски държави, решават да разменят части от населението си на етнически принцип. Тогава гръцките монаси от Сумела, а и от всички понтийски манастири, се евакуират, отнасяйки значителна част от натрупаните през вековете съкровища със себе си.
Сумела е изоставен и започва да се руши. Това продължава чак до 1996 г., когато турските власти започват реставрация.

Въпреки разрушенията, причинени от природните стихии и от хората, религиозният комплекс от монашески килии, зали, столова и няколко параклиса е съхранен почти цял.



Смисловият му център е издълбана в скалите пещерна църква – един от редките образци на християнски храм, изписан с фрески и отвътре и отвън. Всеки сантиметър от стените му е изрисуван - често на няколко пласта един върху друг, в различни стилове.

Върху религиозните рисунки драскачи от различни епохи и националности са оставили грозни следи. Те, най-общо, се делят на две групи. Едните са графити на хора, които са искали да направят неизгладимо (съвсем буквално) впечатление с посещението си в светилището – като се започне от гръцки пилигрими от преди няколко столетия и се завърши със съвременни американски туристи.

По-неприятната част, обаче, са пораженията, нанесени от християнските иконоборци и турските светски и мюсюлмански противници на образното изражение на православната вяра.

Техните ръце са оставили драскотини по всички фигури, до които са достигнали, но най-вече са се стремили да избодат очите на нещастните светци по стените.



В резултат на това в някога великолепното светилище на Сумела човек се чувства повече в готически кошмар, отколкото в църква. Като се изключат Дева Мария и апостолите, които витаят високо на купола, изрисувани в доста отдалечен от традиционната иконопис маниер, по стените се вижда върволица ослепени, призрачни фигури.



От гледна точка на монасите на тях им е наложено най-жестокото наказание – лишени са от възможността да се наслаждават на гледката. А какъв смисъл има отшелничеството, за какво ти е тишината в душата, ако тя не отваря място за божията красота на земята? В случая със Сумела клетниците с избодени очи са загубили нещо наистина забележително – безбрежни тъмно-зелени полета, образувани от върховете на боровете, които бавно се спускат към пръскащите свежест вълни на Черно море. Гледка, над която свети Антоний би се съгласил да прекара още един отшелнически живот.

Разгледайте мигриращия град Ефес.



Въпреки че е една от най-туристическите дестинации на Турция, той е великолепно откритие за всеки, който се интересува от историята на цивилизациите.

Заемащ днес хълма Пион (кръстен от съвременната география на Турция Панаир!) на 6 км. от бреговете на Егейско море, Ефес е основан преди около 30 столетия като пристанище. Една от централните му улици е свързвала амфитеатъра с брега.

Комбинация от природни процеси, религия и политика успява да го отдели от водата с широката долина на днешен Селджук, да го премести няколко пъти, и накрая да му види по този начин сметката.

Най-голяма заслуга има протичащата наблизо река Мендерес - тиха, безобидна наглед вода, която за 20 века успява да произведе толкова наноси, че да образува 30-40 кв. км. равнина.


Panta rhei, Ephesus rhei

Текст Албена Шкодрова

Изразът Panta rei, който изразява примирението на античния свят, че всичко тече и всичко се изменя, е за първи път произнесен по повод идеите на Хераклит, древногръцки философ родом от Ефес.

Нищо чудно. Съдбата на родния му град е самата епитомия на тази мъдрост.

Заемащ днес хълма Пион (кръстен от съвременната география на Турция Панаир!) на 6 км. от бреговете на Егейско море, Ефес е основан преди около 30 столетия като пристанище. Една от централните му улици е свързвала амфитеатъра с брега.

Комбинация от природни процеси, религия и политика успява да го отдели от водата с широката долина на днешен Селджук, да го премести няколко пъти, и накрая да му види по този начин сметката.

Най-голяма заслуга има протичащата наблизо река Мендерес - тиха, безобидна наглед вода, която за 20 века успява да произведе толкова наноси, че да образува 30-40 кв. км. равнина.

Своя принос добавят и няколко цивилизации, които често съчетават волята си за власт със суеверие, суета и глупост.



Първоначално градът е основан през X в. пр. Хр. на устието на Мендерес от Андрокъл. Според легендата оракул го съветва да построи селище там, където му покажат "рибата и глигана". Той известно време се чуди как тълкува тези мъгляви инструкции, но една вечеря край брега на морето помага - в потвърждение на правилото, че добрата храна е откровение още от древни времена.



Докато седи с рибари и си приготвя вечеря, една риба се изплъзва от огъня и пада в близките храсти, повличайки със себе си плъмтящ въглен. Храстите се подпалват и от там изскача глиган.

"Еврика!", извиква Андрокъл на своя предархимедовски език и на мястото на падналата риба построява храм на богинята на плодородието Сибеле, а около него - град.

Първите завоеватели на Ефес - племена, наричани от древните летописци карийци и лелегии, го присъединяват към Йонийската конфедерация и започват да го преместват нагоре по течението, тъй като на старото място наносите вече са успели да го отделят от водата. Новите заселници преправят храма, като го посвещават на своята богиня - Артемида, и по този начин създават едно от седемте чудеса на античния свят.

Следващото преместване е извършено от лидийския владетел Крез. Той се възползва от факта, че жителите на Ефес са толкова съсредоточени в украсяването на улиците и домовете си, че са пропуснали да си построят крепостна стена. В паниката си преди нападението те измислят оригинален, но за жалост неефективен начин да се защитят: опъват въже от храма на Артемида (отдалечен вече на повече от километър) до града, с надеждата, че богинята ще ги закриля.

Крез, обаче, постъпва йезуитски - спечелва сърцето на Артемида, като дарява част от прочутото си богатство на светилището, и после без да му мигне окото опожарява всичко останало. След това премества Ефес още веднъж.

По-късно през историята на тези земи преминават Александър Македонски (който иска да построи свой храм на мястото на съществуващия, но желанието му е учтиво отклонено) и неговият генерал Лизимах, който принуждава жителите да се преселят за пореден път, като запушва канализацията им и предизвиква голямо наводнение. Вандалският му акт омирисва Ефес, но спасява битието на града като търговски център, отново застрашено от наносите от реката.



Градът изкарва следващите триста години относително спокойно и дори благополучно, като се сдобива с амфитеатър, стадион и гимнастически салони. През 17 г., обаче, голямо земетресение го срива до основи.

И тук вече се намесват римляните. Те подменят Артемида с Диана, превръщат мястото в столица на провинция Мала Азия, и политиката им увеличава населението до 250 000 души.



Местните жители прекарват блажено времето си в периода между земетресението и края на римската цивилизация.

Тиберий възстановява Ефес, а след него Адриан издига множество обществени постройки и така елинската архитектура окончателно потъва под романската. Затова по-голямата част от руините, които днес се виждат по хълма Пион, са именно от тази епоха.

Характерно за всички стари градове, и особено за този заради непрекъснатото му местене и престрояване, руините от изоставените къщи са старателно рециклирани в по-новите.

Това е причината сега от храма на Артемида да стърчи само една колона, и да се различават няколко дълбоко вкопани камъка от основите.



Амфитеатърът е единственото елинско съоръжение, запазено в цялост до днес. Римляните подобряват акустиката му, като построяват декоративната стена зад сцената, и го разширяват така, че да побере цялото население - 250 000 души. (За сравнение в близкия Селджук сега живеят около 23 000).

Библиотеката е една от най-блестящите останки от последната миграция на Ефес. Триетажната й мраморна фасада е малко баналната емблема на античния град. Но разпадащите се, пропускащи небето късове бял камък са добър символ на илюзорната устойчивост, пометена от историята.

През II в. в каменните й ниши са се съхранявали 12 000 свитъка - интелектуалните завоевания на цивилизацията, пазени от вредното влияние на атмосферата чрез еднометрова кухина между външната и вътрешната стена.

Но освен любознателност, навсякъде руините по хълма Пион издават разточителство, оживление и сладък живот. Луксозни апартаменти са разположени на тераси един над друг и според археолозите, които още ги реставрират, това е втората в света възможност след Помпей човек да се запознае с бита на римската аристокрация.

Засега от жилищата може да се види един полу-разрушен комплекс, за който до скоро се смяташе, че е бил публичен дом. В някои от стаите си той е запазил сложни каменни мозайки.



Почти веднага след него нагоре по хълма са прословутите обществени тоалетни - каменни пейки с отвори, на които могат да седнат едновременно 50-тина души. Отлично място за съвещания, на което с лекота можеш да докажеш лакомията на политическите си опоненти. Освен това съоръжението подсеща, че навикът да научаваш новините, докато се облекчаваш, се корени в древната история.



Всъщност, вероятно на тези събирания не са обсъждани само политически въпроси и светски клюки - тук е намерена знаменитата статуетка на бог Приап - малко човече с огромен пенис, което дарява мечтаната потентност. То е централно божество за местните жители, които го възпроизвеждат от глина, камък, в стенописи, декорация на съдове и барелефи.



Блаженството на римляните, обаче, също се оказва временно. Тяхното изтегляне през VI в. е и краят на Ефес като населено място.

Някогашният пристанищен град, местен над пет пъти в историята си, сега се състои от нажежени от слънцето руини над вдлъбнатина, останала от засъхналото пристанище. И ако видът му съдържа послание, то не е, че светът е стар, а че всичко е преходно.

“Заман”: До момента Анталия е посетена от над 7 милиона туристи

16 септември 2008 | 12:12 | Агенция "Фокус"

Анталия. До момента броят на туристите, посетили турския морски курорт Анталия надминава 7 милиона души, пише вестник “Заман”. В сравнение с миналата година, на месечна база броят на туристите се е увеличил с 13%, а на годишна база – с 19% и до сега техният брой е над 7,135 милиона души. Само през периода 12-14 септември през външния терминал на летище Анталия са влезли над 143 хиляди туристи, а през първите две седмици на септември броят на пристигналите в Анталия туристи възлиза на близо 600 хиляди души. Особено впечатление прави увеличеният брой туристи в Анталия през втората половина на годината, посочва всекидневникът.

Втори британски туроператор фалира

150 туристи останаха заклещени в Турция, след като втори британски туроператор фалира в рамките на няколко дни, предаде Би Би Си.
K&S Travel, който продава и под името Travel Turkey, организира пакетни почивки най-вече в южната ни съседка. Използва за чартърни полети компанията Onur Air. Туристите, които вече са в Турция, ще останат да почиват там, но не се знае с какъв полет ще се приберат. 460 души, които са резервирали предварително почивките си с агенцията, няма да могат да заминат. Те обаче ще получат парите си обратно.
В петък бе обявен и фалитът на третия по големина туроператор на Великобритания XL Leisure Group. 85 000 британски туристи останаха в чужбина, защото нямаше самолети, които да ги приберат. В. "Дейли мейл" дори направи гневен репортаж, че докато хората се чудят как да се приберат вкъщи, собственикът на фирмата Питър Оуен кара луксозно "Бентли" и живее в къща за 1 млн. лири в Западен Лондон.

Inform,15.09.08

От форума на http://forum.bg-mamma.com

Здравейте,

Аз по принцип не пиша в този форум, понеже съм от основните читатели, но това което ни се случва на мен, моето семейство и още 200-250 души в Кушадъсъ - Турция е просто невероятно... Още не мога да повярвам на каква наглост и измама са способни българските туроператори и по-точно ВЕНИ ТУР. Но нека да започна историята от начало.
Пристигнахме в турския курорт в 10ч на 01.09.2008 сутринта и всичко изглеждаше прекрасно. В нашия хотел сме 50 души. Сложиха ни гривнички и всички радостно се запътиха към плажа - хотела ни е Омер Ризорт - Шарк Хотел. Не минаха и 2 часа и служителките от хотела дойдоха с ножички и най-безцеремонно ни изрязоха гривните под предлог, че има някакъв проблем. По-късно разбрахме че туроперетора ВЕНИ ТУР не е превела и стотинка за нашето пребиваване в курорта. Другата група от около 200 души трябвапе да се настанят в хотел Тусан, но уви не би. Цял ден чакахме нещо да се случи, някой да направи нещо, но надеждите ни бяха напразни. Вечерта - около 8 часа дойде представител на турската кореспондираща фирма Alin Tourist Service и ни казаха, че няма да бъдем настанени, понеже не са получили никакво плащане от страна на ВЕНИ ТУР. Техния шеф Озкан бей бил категоричен, че докато не видят парите няма да бъде настанен никой. Представете си само 250 души - малки деца, възрастни хора оставени като кучета. Но да продължа натам.
След многочасови и многословни преговори турския туроператор се съгласи да вземат по 100 (сто) евро на човек като гаранция, за да ни настанят и след плащане от страна на ВЕНИ ТУР, ще ни бъдат възстановени. Оказа се че не всички хора имат пари. От другия хотел TUSAN, хората категорично са отказали да платят и след разправии и с полиция са изгонени от хотела. Милите хора са спали кой където завари. При нас, благодарение на милия управител се съгласиха да задържат паспортите на групата като залог и да ни настанят. От ВЕНИ ТУР ни обясниха че днес ще преведат пари и всичко ще се оправи, но до този момент няма никакво пристигнало уверение в това.
Това е като филм, просто не мога да повярвам, че някой човек може така да се изгаври с толкова много хора, защото това е гавра.
Тук в нашия хотел вече всички са загубили всякакви надежди, че ще има хепи енд, а другите хора в момента им уреждат автобуси за да ги върнат обратно в България.
... не знам, мислех си че сме надраснали тези неща, но явно измамници ще продължи да има.
Малко дълго стана... но ще има и още...

Inform

Информация беше излъчена и по Нова телевизия в емисията "Календар" от 19.15 ч. на 03.09.08 !

Аз Съм Българче и обичам Турция

Аз Съм Българче и обичам Турция

Тема: Туризъм


3-ма човека с колела и двама авто-стопаджии тръгваме на пътешествие из непознатата Турция, за да опознаем страната такава, каквато наистина.

Една седмица преди пътуването се обадих по телефона на свиленградска автобусна фирма превозвач, за да попитам има ли проблем да кача колела в рейса, дали има достатъчно място и колко пари ще трябва да се доплатя, евентуално. Секретарка с много сладък глас ми обясни, че няма никакъв проблем. Проблем, разбира се, впоследствие имаше, защото рейсът не се пълни с багажа на хората и фирмата докарва по някой друг лев от превозване на автостъкла и акумулатори.

От самото начало шофьорът, който изглеждаше ама точно като шофьор на рейс, заяви при вида на трите полуразглобени и приведени в компактен вид велосипеда, че „тая нема да стане“ и „това нема да го бъде“. Последваха няколко телефонни разговора, след които успях да се добера до шефката на фирмата, която се извини и каза, че нищо не можела да направи, че вярно сме си били купили билети, че вярно сме били попитали преди това за колелата, ама така се били стекли нещата, че не знаела как да действат.

Ядосано й затворих телефона, отидох при шофьора на рейса и му казах, че съм говорил с пряката му началничка и тя е наредила колелата да бъдат качени. В България заплахата и железни врати отваря. Веднага в автобуса се появи тайно багажно отделение, което с лекота погълна трите колела и леко поизнервени ние отпихме по глътка джин с тоник, отправяйки се към страната където думата „проблем“ се произнася само и единствено като фразата „no problem“.

Преди да прекосим границата с моите приятели - общо 5 човека, се оказахме в неприятната ситуация да замръкнем на Капитан Андреево, където няма как да спиш, защото квартири се намират много трудно. Не че сме искали да спим на квартири, тъй като бяхме оборудвани с палатки и спални чували, но се оказа, че вечер минават военни, които преглеждат района със скенери за топлинно лъчение. Така че войниците ви виждат отдалеч на екраните на техните апарати като малки жълто лилави фигурки сгушени зад някой храст до граничната бразда.

След като се оказа, че няма как да спим преди границата, решихме да спим на самата граница, което се оказа доста по-комфортно, отколкото съм предполагал. Мястото за отдих се намира точно след митническия контрол от българска страна, зад двата Duty Free Shop-a, непосредствено до тоалетната и една кофа за боклук. Вместо да спим, почти цяла вечер бяхме забавлявани от лелката на тоалетната, която ни посвети във всички тънкости на тоалетния бизнес. След почерпка с малко джин, тя дори ни даде бонус – няколко посещения до отходното място напълно безплатно.

Ако сте ходили в Турция само до Инстанбул, на почивка в Кушадасъ, Мармарис, Бодрум или Анталия, значи никога не сте били в Турция. За редовния турист това е страна с красиви пренаселени курорти, понякога излизащи по-евтино от морска почивка в България. Турция обаче е нещо много повече. Това нещо няма да го видите по плажовете, пълни с чужденци - предимно руснаци и германци точно както на Слънчев Бряг или Златни Пясъци. В Турция основната забележителност са самите турци и липсата на време.

Първият град, в който влязохме, беше Одрин или Edirne. Там наистина нямате нужда от часовник, защото годината е някъде около 1960-1980, така че няколко минути разлика са абсолютно без никакво значение. Можете да видите магазини, точно както бяха у нас през 1982, например. Дядовци с колички двуколки продават плодове и лакомства, като местят сергията на колела според това в коя част на града бизнесът върви по-добре в дадения момент. На светофарите няма хлапета, миещи стъклата на колите, но има дядовци с цигулки, които забавляват шофьорите с „песен на ухо“ за някоя и друга стотинка. Аз лично не видях тези хора да изкарват пари, но пък за сметка на това усмивката не слезе от лицата им.

Мой приятел - заклет пушач, с удоволствие забеляза, че турските цигари нямат смъртоносни надписи по кутиите си, хората пушат навсякъде, дори и в магазина, а дори и посетихме заведение с надпис на вратата: „Заведението е само за пушачи“. Просто и ясно.

Няколко бързи факта: 1 нова турска лира (YTL) е около 1,20 лв. Кока-Кола 2 литра=2 лири. Кутия маркови цигари - 3 лири. По-обикновени - лира и половина. Една бира... е тук е малко кофти - под 1,50 YTL в магазина няма, като по-добрите бири са поне 2 YTL. В заведения цената е от 3 YTL нагоре. За твърд алкохол по-добре да не говорим. И най-евтината им ракия е от 20 YTL нагоре. Затова един от приятелите ми бе тръгнал с 12 бутилки контрабанден алкохол, прелети в двулитрови туби. Имайки предвид, че момчето пътуваше на автостоп, това си е истинско геройство.

В Турция почти никой не пие кафе, но всеки пие турски чай, който на турски пак си е „чай“ и цената му варира от 0.40 YTL до 1,00 YTL, в зависимост от заведението.

С 20 килограмов самар и компанията на две крехки момичета (след като стопаджиите ни зарязаха), решаваме да хванем рейс до Кабатепе, откъдето ще си вземем ферибот за Гьокчеада, малък симпатичен остров на разстояние около 600 км от София. Той е популярен главно сред сърфистите в България, като къмпингът на плажа Aydincik (Айдънджик) е населен с не по-малко от 30-40 българи по всяко време на летния сезон. Дори и сърф училището там е българско, а половината заведения са с 50 процента българско участие.

За плажа и морето около острова няма какво да си говорим, само ви трябва една маска и шнорхел и се пренасяте във филм за подводния рай. Пасажи от всякакви пъстроцветни риби, дебели, плоски, грозни, дълги, красиви и дори такива, които подскачат над водата и преминават около вас. Най-хубавото е липсата на медузи и всякакви гадости, като изключим морските таралежи, разбира се, които са доста бодливи и обичат да се скатават в малки дупки по камъните. Не е чак толкова страшно да ги настъпите. Няколко човека вече пробваха и са сравнително добре.

Огромни пасажи от малки риби изпитват очевидно голямо удоволствие да ви ескортират, докато плувате и ви следват неотлъчно във всички посоки. Наличието на риба е толкова голямо, че след като видяхме как един българин хвана жива риба с ръка от морето, не издържахме и извадихме въдиците. Най-тъпото от цялата работа е, че хващахме огромни количества неизвестни за нас видове риба, а въобще не знаехме дали става за ядене. В интерес на истината целия улов бе ядлив, а още повече беше и доста вкусен.

За тези, които ги мързи да седят над въдицата и рибарските такъми, препоръчвам да посетят рибния пазар, където се предлага всичко. Ценоразписът започва от 5 YTL за килограм риба, като достига до около 30-40 YTL. В интерес на истината има и сардини, които не са включени там – 1 кг за 2 YTL, като щом си изберете рибата, две момчета я почистват светкавично и напълно безплатно. За 2 лири си купувате и кюмюр (въглища, ако не знаеш) и с помощта на малко бензин си правите чудесна жар за приготвяне на вечеря директно на плажа.

Рядко на пазара ще бъдете излъгани, като рядко и ще успеете и да похарчите повече от 3-4 лири. Три килограма домати се дават за лира, като продавачът, вместо да сложи магнити под везната, ви дава поне половин килограм отгоре като бонус. Ако искате да си купите килограм чушки, например, ви напълват поне кило и половина, за да останете доволен и да се върнете пак при тях.

Като бонус, че сме похарчили огромната сума от 2,50 YTL за 3 кг домати, една лютеница, чушки,лук и картофи, продавачът ни подарява една диня и един пъпеш. Има и такива хора.

Трябва да имате предвид, че на Гьокчеада сянката е почти непознат лукс, така че ако имате желание да ходите на къмпинг, добре погледайте какво се случва, когато сложите пиле във фурна на грил. Това ще ви се случва всяка сутрин на изгрев слънце, докато не се предадете и си потърсите друго място за нощувка. Квартирите и доста сносните семейни хотелчета, някои от които суперлукс, са около 10-15 YTL на вечер. Ние открихме прекрасна малка изоставена църква, намираща се под огромен хълм, на малък скалист плаж. Липсата на покрив е екстра, тъй като, заспивайки вие гледате обсипаното със звезди небе. Ако искате, можете да се намажете и с лечебна кал от смърдящо на сероводород солено езеро.

След няколко дни почивка и пушене на наргилета в автентични турски заведения, намиращи се по върховете на хълмовете на острова, аз и моята приятелка решихме да проверим силата на автостопа в азиатската част на Турция. Сутринта от острова хващате ферибот до Чанаккале за скромната сума от 5 YTL . Още с пристигането отивате до „Tourist information“, където освен информация, предлагат и помощ на изгубени туристи. За нула време хората от информацията ни уредиха безплатен охраняем паркинг за колелата и дори получихме карта на страната с автограф и целувки от красивата служителка в бюрото.

Ако чакате с момиче на автостоп, можете да сте сигурни , че няма да стоите повече от 15 минути. Ние рядко успявахме да постоим повече от 7-8 минути, без да се возим на превозно средство, като донякъде това започна да ме изнервя, защото нямах време дори да изпуша една цигара на спокойствие. Там шофьорите имат навика да спират и да ви предлагат да ви закарат, дори и без да се налага да стопирате. Има и такива хора.

Още на втората кола, на която се качихме, попаднахме на млад, 30-годишен турчин, с много приятен английски за разлика от голяма част от населението на страната, който, освен че не слушаше турски маанета в колата си (и не пушеше цигари, което е вече странно), си падаше по хубава музика, ски и гмуркане. Именно от него получихме ценна информация за добри и евтини места по средиземноморието в Турция за гмуркане и не-пренаселени плажове с ниски цени.

Култовите места са 3: Фетие, Каш и Олипмия. И трите се намират на пътя по плажната ивица между Бодрум и Анталия. Самите турци постоянно пробваха да ни откажат да посещаваме големите им курорти, защото там било „мръсно, пренаселено с туристи и скъпо“.

Не можах да повярвам как нашият шофьор ни закара да малко, приятно курортно селце по пътя за Измир, до луксозната лятна вила на дядо си и там пред цялото му семейство заяви, че няма да ни пусне да си ходим, преди да останем една вечер на гости у тях. Пред перспективата да спим на плажа, това беше като дар Божи (или дар от Аллах, в зависимост от желанието на клиента). Аз лично не можах да повярвам, как тези хора ни хранят обилно, подслоняват и то без дори да ни познават, като на няколко пъти вметнаха, че можем да останем и седмица, ако пожелаем. Специално за нас бяха подготвили огромна спалня с малки дискретни лампички около леглото, а банята бе по-огромна от стаята ми у нас. Има и такива хора.

За да не прекаляваме с гостоприемството, на сутринта си тръгнахме, за да продължим на юг в посока Средиземно море. За съжаление пътят минава през 4 милионния Измир, в който е ужасно лесно да се загубиш. За щастие се добрахме с малък автобус до автогарата на града, която е като софийската, само че 4 пъти по-голяма и освен това има 2 подземни етажа. На всеки етаж има по около 50 терминала.

Веднага щом направихме отчаяни физиономии на изгубени туристи, към нас се приближи младеж, който веднага предложи да ни помогне, без дори да сме поискали помощ. За 10 минути ни уреди евтин автобус, с който да напуснем града и каза на шофьора къде точно да ни остави, за да си хванем автостоп. Има и такива хора.

След около 4 стопа се озовахме в малкото селце Селчук. Скитайки се по улиците, бяхме подбрани от турски бизнесмен, занимаващ се с кожи, който щом разбра , че сме от Булгаристан, ни покани на чай в магазина си и каза че в страната ни има хиляди приятели. След 10-минутен приятелски разговор, той ни убеди да му гостуваме в хотела му срещу скромната сума от 5 лири на вечер.

Знам какво ще си помислите. Че сме спали в обор или нещо такова. Нищо подобно. Стаята бе с огромна спалня и огромен вентилатор в нея като от „Индиана Джоунс и храма на обречените“, лична, чисто нова баня и тоалетна (с чиния), а точно пред вратата има и малък басейн, който се използва за събуждане след измиването на зъбите. Освен това се използва и вечер за по няколко дължини преди лягане – помагало за съня. Оказа се вярно.

Нашият домакин си умираше от радост вечер да си говори с нас, на по коктейл водка с лимонов сок и резени портокал и много лед. Към това винаги ни сервираше изстудени праскови, смокини, диня или пъпеш. Краят на вечерта задължително се поливаше с бутилка бяло вино – гордост на винопроизводителите от района на Селчук. По проста сметка само алкохолът, който изпихме за двете вечери престой, надхвърляше сумата от 80 YTL. До последно бях сигурен, че това ще трябва да си го платим на тръгване, но се оказа, че сметката за нощувки и вечери на двама човека е само 26 YTL общо. Да не говорим, че домакинът ни возеше постоянно с колата си до плажа. Има и такива хора.

Сред толкова много добри хора навсякъде около теб, в първият момент се чувстваш малко неудобно от самия себе си и дори да си се смятал за добър човек, започваш да се поставяш под въпрос. За щастие, всичко си идва на мястото щом минеш българската граница на обратно.

Отново среща със същества от трети вид. Незнайно защо на автогарата в Пловдив за първи път шофьор на рейс ни поиска пари, за да качим колелата си, при положение че имахме само една раница багаж освен тях, а другите хора качваха матраци за легла. Проблемът не беше в подкупа от 10 лева, а за това че имахме точно 21 лева български пари при цена на билета 9 лева на човек.

Пробвах да обясня на шофьора от „Витоша Експрес“, че багажникът му така или иначе е празен и че в София ще ни чака човек и той ще си получи 10-те лева, а колелата ще останат в автобуса като залог, докато му ги дадем. Не. Той не се трогна от това, че не можем да се приберем и че сме на нулата. Него не го интересувало. Има и такива хора... за съжаление.

Как в 70-милионна Турция не можа да се намери един толкова малък и злобен човечец. Как там хората не чакат да им поискаш, а сами ти предлагат помощта си. Защо нито един турски шофьор на рейс не ми поиска пари за багажа ми? И за какво ти е багажник, който седи празен, а клиентите ти седят на последните 150 километра от дома умрели от глад? Благодаря на фирма „Витоша експрес“ за свинското обслужване. Едва ли ще ползвам техен рейс някога повече.

Тъй или иначе се обърнахме към доброто старо БДЖ. Вярно, заради пороите линията е леко прекъсната и трябва да се прекачвате на рейс за отсечката Септември – Ихтиман. За първи път се почуствах изцеден от път. За 24 часа карах колело 50 км, возих се на ферибот, три пъти пътувах с рейс и два пъти - с влак.

Малко ми е гадно, като отново се потапям в Bulgarian reality. То се оказа, че е по-добре да си българин в Турция, отколкото у нас. Или както каза един пич - Раиф, живял 33 години в България и изгонен с цялото си семейство през 1989 г: “Обичам България и ми е мъчно за нея. Не мога да ги разбера хората, които се мразят. Защо трябва да мразиш, като можеш да обичаш. Всичко е толкова по-лесно като хората се разбират“.

Ами... всичко е толкова по-лесно като кажеш: „Я, си гледай работата. На мен ми е добре, щом на тебе ти е зле“.

Има и такива хора, а ми се щé да няма.

Обичам България, но не чак всичко българско и родно.

Inform

Алпи и Турция 2006

Алпи и Турция

Към Турция през Италия - разказ за приключенията ни в масива Монте Роза (Италия) и Ерджиес, Демирказък и Кападокия (Турция)
Цвета и Емил Алексови

Изкачвания

Monte Rosa (Италия) 4634м (до 4015м)
Erciyes (Турция) 3917м (до 3910м)
Demirkazik (Турция) 3756м
*

Ден 1: София - Милано /12.08.2006/

Въпреки апокалиптичните прогнози за времето тръгваме рано сутринта по добре познатата ни схема към Западна Европа. Харесали сме си няколко красиви изкачвания на върхове над 4000м в италианските и швейцарските Алпи.

Колата се прилепва плътно към земята под тежестта на огромното количество храна и екипировка. Все пак заминаваме за цели две седмици. В 6:00 часа сутринта сме вече на път...

Като опитни пътешественици, осъзнали могъщата сила на думата "алпинизъм" произнесена в различните й разновидности и интонации в зависимост от конкретната държава, без проблеми последователно минаваме през всички граници по пътя ни – сръбска, хърватска, словенска и италианска. Само на последната митничарите искат да видят колко пари имаме в наличност, явно сме им изглеждали много окаяно... ;-) Движим се дори по-бързо от очакваното, но все пак около полунощ решаваме, че малко почивка няма да ни се отрази зле и подремваме на паркинг край магистралата 100км преди Милано.


Ден 2: Милано – Cervinia – Gressoney – Tschaval (1825м) - Passo Salati (2936м) - Punta Indren (3260м) /13.08.2006/

На развиделяване, изпълнени с нови сили, поемаме към първата ни цел – италианския курорт Breuil-Cervinia (2000м), който е изходен пункт за изкачване на Матерхорн (Matterhorn, Monte Cervino) (4478м) по италианския ръб (Liongrat). Пристигаме към 10 часа, посрещнати от мъгла, вятър и слаб дъждец. Леко обезкуражени се запътваме към дома на гидовете, за да получим информация за прогнозата за времето и състоянието на маршрута, по който преди по-малко от месец е имало сериозно срутване. Следва първото разочарование за това пътуване – съобщават ни, че според гидовете от района пътят към Матерхорн е непроходим и то не толкова заради каменопада, колкото заради падналия и продължаващия да вали нов сняг. Твърдят, че от около месец никой не се бил качвал на върха по този маршрут. На всичкото отгоре според прогнозата цялата следваща седмица ще вали и единственият слънчев ден ще е вторник. С увесени носове и не много висок боен дух решаваме да се откажем от върха и да преминем към план «Б» - масива на Monte Rosa (4634м), който е втори по височина след Mont Blanc (4810м).

Италианският подход за масивът Monte Rosa е от съседна долина – долината на селцето Gressoney. Решаваме, че вторникът е нашият шанс да се качим на някой от четирихилядниците в района и затова още същия ден, след кратко проучване на обстановката и трескаво сортиране на екипировката в "безвалежните" промеждутъци, вземаме лифт от селцето Tschaval (1825м), който ни качва до Passo Salati (2936м).

Сякаш се озоваваме в друг свят – от цивилизованата, зелена и изпълнена с туристи долина, лифтът ни стоварва в мъглива, снежна виелица насред камениста пустош. Раниците ни са доста тежки, а ние – изморени от пътуването, недоспали, но решени преди да потърсим място за палатките, да се качим неколкостотин метра нагоре в планината.

Пътеката е камениста, заснежена и опасно хлъзгава, на няколко места дори има парапети. Към 19 часа стигаме до Punta Indren (3260м), където е горната станция на един от лифтовете от долината на Alagna (Италия) и опъваме палатките си на удобна заравненост до палатките на група чехи. Наливаме си от капещата от скалата вода, пием чай, вечеряме и докато навън тихо вали сняг, ние блажено се излягаме в спалните си чували.


Оправяне на багажа
Оправяне на багажа
Нагоре в мъглата
Нагоре в мъглата
Хммм, сега не беше ли лято?!?
Хммм, сега не беше ли лято?!?
Punta Indren (3260м)
Punta Indren (3260м)


Ден 3: Punta Indren (3260м) – Rif. Gnifetti (3647м) – 4015м – Rif. Gnifetti (3647м) /14.08.2006/

На сутринта времето е по-обещаващо. Небето е чисто, открива се идеална гледка наоколо, дори в далечината виждаме и масива на Mont Blanc. Докато закусваме и събираме палатките постепенно се вдига мъгла и закрива околните върхове. За щастие поне не вали. Отново поемаме нагоре. Пътеката първо минава през каменисти пасажи неприятно покрити от пресния пръхкав сняг, после пресича един ледник и се устремява стръмно нагоре по нещо като насечена скална стена, по която почти непрекъснато са фиксирани дебели корабни въжета. Издрапваме догоре. Хората, които срещаме, със страхопочитание гледат размера на раниците ни. След заслужена почивка в края на скалния пасаж, който се пада малко над хижа Rif. Citta di Mantova (3470м), продължаваме по огромен ледник към хижа Rif. Gnifetti (3647м). Тя е разположена на самотно скално ребро, заобиколено от ледници, и до нея също се стига само по фиксирани въжета. Иначе е доста голяма, удобна и разполага с всякакви екстри (ток, ресторант, бар и т.н.).

Пристигаме в хижата точно по обед, но решаваме да не продължаваме нагоре, а да пренощуваме в нея. Оставяме Владо да си почива, а ние тръгваме на разходка нагоре. Мъглата около нас непрекъснато се движи и от време на време открива уникални гледки. Виждаме и Lyskamm (4527м) – върхът, който сме си харесали за следващия ден. Ледникът, по който вървим, е изпълнен с многобройни цепнатини и пъртината непрекъснато криволичи между тях, като на места минава през малки снежни мостчета. Имаме чувството, че ако паднат 20-30см нов сняг и закрият цепките, районът ще бъде направо непроходим.

Качваме се до 4015м, оглеждаме района отвисоко и снимаме наоколо. Голямо е изкушението да продължим към близкия (на около 2ч) връх Piramide Vincent (4215м), но за да запазим силите си за утрешното изкачване решаваме да се връщаме в хижата.

Вечерта се подготвяме за изкачването, навиваме часовниците за 4:30 часа и заспиваме с мисълта за върха. Към полунощ обаче след висока температура състоянието на Владо се влошава...


Изгрев на Punta Indren (3260м)
Изгрев на Punta Indren (3260м)
Мистика
Мистика
Нашият лагер и Piramide Vincent (4215м)
Нашият лагер и Piramide Vincent (4215м)
Влекове в скалите
Влекове в скалите
Ледникът към Rif. Citta di Mantova (3470м)
Ледникът към Rif. Citta di Mantova (3470м)
Траверс към скалите
Траверс към скалите
По фиксираните въжета
По фиксираните въжета
Хижа Гнифети /Rif. Gnifetti/ (3647м)
Хижа Гнифети /Rif. Gnifetti/ (3647м)
Скалното ребро на Rif. Gnifetti (3647м)
Скалното ребро на Rif. Gnifetti (3647м)
Ледникът Lys
Ледникът Lys
Ледникова цепнатина
Ледникова цепнатина
Ледената стена на Piramide Vincent (4215м)
Ледената стена на Piramide Vincent (4215м)
Biv. Felice Giordano al Balmenhorn (4167м) /горе вдясно/
Biv. Felice Giordano al Balmenhorn (4167м) /горе вдясно/
200м под Piramide Vincent (4215м)
200м под Piramide Vincent (4215м)
По ръба на ледената бездна
По ръба на ледената бездна
Нацепеният ледник Lys
Нацепеният ледник Lys


Ден 4: Rif. Gnifetti (3647м) – Punta Indren (3260м) - Passo Salati (2936м) – Tschaval (1825м) - Aosta - къмпинг St. Vincent /15.08.2006/

След безсънна нощ, поставена от нас диагноза "белодробен оток", една таблетка Diamox и изключително ефективно съдействие от хижарите, на изгрев слънце Владо има "привилегията" да се повози с хеликоптер до Aosta (най-големия град в района). За нас пък остава "удоволствието" да се смъкнем с тежките раници надолу по парапетите...

Метеоролозите се оказват прави! Денят е приказен – времето е тихо, ясно, на небето не се вижда нито едно облаче. По ледника нагоре пъпли безкрайна върволица от хора. Нашата посока обаче е надолу...

За няколко часа слизаме до горната станция на лифта, като междувременно с интерес оглеждаме местата, през които сме минали предишния ден в мъглата. Към обед вече сме при колата и потегляме към Aosta. Владо излиза от болницата с купчина документи и рентгенови снимки. "Положението не е добро" заявява той и редувайки кашлянето и усмивките разказва, как са го изследвали и как са настоявали да го държат в болницата още няколко дена...

Леко объркани от бързия и неочакван развой на събитията, решаваме да намерим къмпинг в долината, да си починем в него и да обмислим следващите си стъпки. Отсядаме в къмпинга St. Vincent, който се намира на главния път покрай магистралата за Aosta, близо до отклонението за Cervinia.

Вечерта вече положението е ясно – на сутринта поемаме обратно към България...


Спасителният хеликоптер
Спасителният хеликоптер
Lyskamm (4527м) на изгрев
Lyskamm (4527м) на изгрев
Тълпи пъплят по ледника Lys
Тълпи пъплят по ледника Lys
С багажа пред Rif. Gnifetti (3647м)
С багажа пред Rif. Gnifetti (3647м)
Голямата раница и Цвета
Голямата раница и Цвета
Траверсът под Rif. Gnifetti (3647м)
Траверсът под Rif. Gnifetti (3647м)
Rif. Citta di Mantova (3470м)
Rif. Citta di Mantova (3470м)
Масивът на Мон Блан (4810м) в далечината
Масивът на Мон Блан (4810м) в далечината
По ледника към Punta Indren (3260м)
По ледника към Punta Indren (3260м)
Естествен паваж на 3000м
Естествен паваж на 3000м
Ние, Lyskamm (4527м) и Piramide Vincent (4215м)
Ние, Lyskamm (4527м) и Piramide Vincent (4215м)
Лифтът и долината към Tschaval
Лифтът и долината към Tschaval


Ден 5: къмпинг St. Vincent - Сърбия /16.08.2006/

Синоптиците пак познават! Още през нощта завалява обещаният проливен дъжд. На сутринта бързо си оправяме багажа, сгъваме мокрите палатки и с облекчение напускаме неприлично скъпия и не особено гостоприемен къмпинг, в който бяхме отседнали.

Тръгваме в 8 часа сутринта обратно по магистралите, по които сме дошли само преди три дена. Леещият се като из ведро дъжд ни помага да не съжаляваме много, че се прибираме предсрочно. Докато се носим по европейските шосета, обмисляме така създалата се ситуация. Все пак имаме още 11 дена отпуска. Как ли да я оползотворим? В главите ни се раждат всякакви идеи – някои повече, някои по-малко безумни... но вече избягваме да правим прекалено конкретни планове. Нека първо да се приберем.


Ден 6: Сърбия – София /17.08.2006/

Емо поставя нов личен рекорд по дълго шофиране (почти 23 часа с много малки почивки) и в 7 часа сутринта с мъка изкачваме стъпалата до вкъщи, пренасяме раниците и огромния сак с храна, която почти не е намаляла, и лягаме да спим. Когато се събудим ще правим планове за следващата седмица. Сега ще спим!!!

Ставаме към обед, на малко по-свежа глава определяме новата посока, която се оказва противоположна на първоначалната, и започваме трескаво събиране на информация за планините в южната ни съседка – Турция. Доста бързо отхвърляме идеята за Арарат, поради необходимите многобройни разрешителни, които се вадят в най-добрия случай за месец. А ние имаме за подготовка не повече от половин ден!

Мобилизираме приятелите си, събираме цялата налична информация за района, взимаме различни гидовници, карти и описания (специални благодарности на Цвета, Росен и Лорда!), правим план на пътуването и в 18 часа смело си купуваме билети за Истанбул за следващата сутрин в 9 часа.

Ден 7: София – Истанбул /18.08.2006/

Деня прекарваме дремейки в автобуса. Слизаме само на границата, където нервничим няколко часа. Освен че българската граница трябва да се мине пеша, на турската митница ни карат да слезем от рейса, да разтоварим багажа си, да застанем до него и да сме готови да осигурим възможност на митничарите да поровят из нещата ни. Нашите раници обаче явно не им изглеждат особено съмнителни и ни подминават с усмивка.

В 7 часа вечерта пристигаме на автогарата в Истанбул и се насочваме към офисите на фирмите, които пътуват за Kayseri (Кайсери) – град в централна Анадола, на около 700км югоизточно от Истанбул, който е изходна точка за първата ни цел – връх Erciyes /Ерджиес/ (3917м).

С помощта на турски разговорник, езика на жестовете и цифрите, написани на лист хартия, успяваме да си купим билети за 23 часа. После сядаме на раниците си и се оглеждаме наоколо. Интересно е да бъдеш в страна, от чийто език не разбираш абсолютно нищо, с изключение на няколко ключови думи като „мераба”, „гьол”, „сокак” и няколко други... А и голяма част от турците не знаят чужди езици. Опитно установихме, че мъжете на средна възраст поназнайват немски, а повечето младежи - английски. С другите човек най-добре се разбира с жестове и ключови думи... Преживяването е интересно!

В 23:00 часа рейсът потегля. Е сега вече около нас се чува само турска реч. Приключението започва...

Ден 8: Истанбул – Kayseri – Erciyes Kayak Merkezi (2200м) - лагер 2800м /19.08.2006/

Пътуването до Kayseri е 12 часа, пристигаме на автогарата в големия турски пек и с нежелание се разделяме с прохладата на климатизирания автобус. След известно обикаляне из града и доста „разговори” (от които човек получава мускулна треска на ръцете) с хора, които знаят само турски, успяваме да стигнем до мястото, от което отпътуват микробусчетата за Develi. Изходният пункт за изкачване на Erciyes е превал по средата между Kayseri и Develi, където се намира най-големият в района ски център Erciyes Kayak Merkezi (2200м).

Стоварват ни на премката, където на запад, на около 2 километра нагоре, се извисява Erciyes. От другата страна на шосето са разпънати многобройни палатки, които приличат повече на огромен катун отколкото на палатков лагер. В района се намират няколко хотела, казарма и местният алпийски дом, където всеки тръгнал към върха трябва да се запише и да даде телефон за връзка. Един любезен немскоговорящ чичко ни съобщава, че "днес и утре времето ще е хубаво, но в 5 часа следобед ще започва да вали". Опитва се да ни предложи срещу скромно заплащане да опънем палатката си в близост до алпийския дом, но мястото е доста наклонено и толкова близо да бара, от който оглушително се "лее" турска музика, че ние без особено колебание отклоняваме поканата му.

Около върха започват да се събират облаци. След известно чудене решаваме да напълним всички налични бутилки (нагоре няма вода), да вземем лифта с надежда да изпреварим дъжда и някъде горе да намерим място за нашия лагер.

Лифтът ни качва на 2700м. Разпъваме палатката си на около 1 час над горната му станция и тъкмо влизаме в нея, когато притъмнява и само 13 минути след прогнозирания час (т.е. в 17:13 ч) се излива пороен дъжд.

Решаваме на следващия ден да тръгнем към върха при първите сутрешни лъчи...


Erciyes (3917м) от Kayseri
Erciyes (3917м) от Kayseri
Ски център Erciyes (2200м)
Ски център Erciyes (2200м)
Към базовия лагер
Към базовия лагер
Времето наистина се разваля...
Времето наистина се разваля...

Ден 9: лагер 2800м - Erciyes (3917м, до 3910м) – Erciyes Kayak Merkezi (2200м) - Kayseri – Nigde /20.08.2006/

Сутринта подухва умерен до силен северен вятър, температурата е близка до средната за месеца за подобна надморска височина и географска ширина, но което е най-важното - небето е чисто! Пътят нагоре е ясен. Избрали сме по-дълъг, но и по-красив маршрут за изкачване, който почти през цялото време върви по няколко километровия източен ръб на върха.

И двамата се чувстваме добре и тръгваме с бодра крачка. Все пак само преди няколко дена сме били на 4000м или както се казва "по алпийскому" - аклиматизирали сме се! Подозираме, че сме първите провеждали аклиматизацията си в Италия над 4000м за изкачване в Турция на 3900m!

Вървим по ясна и приятна пътека по самото било и се наслаждаваме на пейзажа. Гледката е фантастична! Към 9 часа подсичаме "гърбицата на камилата" – огромна изключително ронливо изглеждаща купчина лабилни камъни на билото малко преди върха. После буквално със зъби и нокти издрапваме по огромен сипей от изключително податливи на земното притегляне малки, големи и още по-големи камъчета и павета обратно на билото и стигаме до първия връх – Малкият Erciyes. Там заварваме весела група от турски туристи. След множество снимки с новите ни познати се запътваме към главния връх, който е с 50-ина метра по-висок. Малко под него с изненада откриваме издълбана в скалата църква. Виждат се врата и прозорец, а от другата страна се открива гледка на север към Kayseri. Пътеката се качва до малко над църквата. Оттам до върха остават само някакви си 6-7 метра. Те обаче са по изключително ронлив камино-винкел, около IV UIAA, а гледката надолу бързо отказва всеки, който смята да се качва без осигуровка. Ние обаче не носим въже и инвентар. След дълго умуване и нелека вътрешна борба здравият разум надделява (което не му се случва особено често!) и се отказваме от рискованото начинание, което оставяме за следващия път, когато ще сме инвентарно по-подготвени. :-)

Тръгваме надолу. Турската група започва да слиза по (може би е по-правилно да се каже "със") един от сипеестите кулоари право надолу, но ние предпочитаме да се върнем по по-дългия, но значително по-безопасен път по билото, по който сме дошли.

Синята точка в далечината постепенно придобива формата на нашата палатка. За около два часа стигаме до нея, събираме си багажа и с вече доста понатежали раници поемаме под лифта надолу към алпийския дом и шосето.

Подписваме се в книгата, че благополучно сме изкачили върха и сме се върнали, и се запътваме към пътя да чакаме микробус за Kayseri. За наше щастие точно в този момент на паркинга се появяват двама от турските ни познати от върха и ни предлагат да ни закарат до града. С радост приемаме поканата им и в 17 часа вече се понасяме към следващия голям град по пътя – Nigde (Ниде). Nigde се намира на около 140 км от Kayseri и оттам тръгват рейсовете за селцето в подножието на следващата ни цел – планината Aladaglar (Аладалар).

В 18:30 часа пристигаме в Nigde, където със съжаление научаваме, че последният микробус за село Demirkazik е заминал в 18 часа и се налага да изчакаме до следващия ден. Пренощуваме в задушна стая на доста мизерно хотелче (имаше и по-лъскави хотели, но и два пъти по-скъпи).


Изгревът на 2900м
Изгревът на 2900м
Началото на източния ръб
Началото на източния ръб
Открийте палатката :-)
Открийте палатката :-)
Страничен кратер на вулкана Erciyes
Страничен кратер на вулкана Erciyes
Erciyes отблизо
Erciyes отблизо
"Камилската гърбица"
"Камилската гърбица"
Подсичане отдясно на "камилската гърбица"
Подсичане отдясно на "камилската гърбица"
Сипеите към ръба
Сипеите към ръба
Поглед назад към кратера и източния ръб
Поглед назад към кратера и източния ръб
Erciyes (3917м)
Erciyes (3917м)
Поглед към ски центъра 1600м по-надолу
Поглед към ски центъра 1600м по-надолу
Малък Erciyes
Малък Erciyes
Ронливите последни метри
Ронливите последни метри
Последните 6 метра (колко е близко само!)
Последните 6 метра (колко е близко само!)
Цвета пред скалната църква
Цвета пред скалната църква
Ние и Erciyes
Ние и Erciyes
Началото на сипеите
Началото на сипеите
Причудливи форми
Причудливи форми
На малък Erciyes с турските ни приятели
На малък Erciyes с турските ни приятели
Човек и планина
Човек и планина

Ден 10: Nigde – село Demirkazik (1700м) – лагер 3000м /21.08.2006/

В 6:30 часа нарамваме раниците и се насочваме към автогарата, за да хванем първия рейс в 7:00 часа. След известно обикаляне на района на автогарата в опит да намерим откъде точно тръгват микробусите за Çamardi (минаващи покрай село Demirkazik) най-накрая се качваме на правилното "возило". В него по турска традиция минават и ни сипват в шепите ароматна вода с дъх на лимон.

След около 1:30 часа ни стоварват на главния път на разклона за селото, което отстои на още 4км разходка пеша.

Вървейки по асфалтовия път се наслаждаваме на сутрешното слънце и прекрасните гледки към планината Aladaglar. Прекосяваме селото. В горния му край се намира алпийския дом Dag ve Kayak Evi (Планински и ски дом), а до него – хотел, който служи за високопланинска тренировъчна база на спортисти от Анкара, нещо подобно на турски Белмекен. Големите постройки отдалеч изпъкват на фона на едно- и двуетажните селски къщи. След кратка беседа с "планинския спасител" (поне такава длъжност му приписахме, в последствие се разбра че е и инструктор по алпинизъм) от алпийския дом, поемаме към най-високия връх на планината – Demirkazik (3756м). До лагера под върха има няколко пътя, като ние избираме най-прекия и най-красивия от тях през един от каньоните на Çimbar vadisi (Чимбар вадиси). Каньонът започва на около 15 мин вляво от алпийския дом. По дъното му има ясна пътека, а от двете страни се издигат огромни скални стени, обсипани с причудливи форми. Захласнати по гледките наоколо неусетно се изкачваме до края на каньона на около 2300м и излизаме в широка долина.

След около още 1 час нагоре по долината точно след 20 метрово стръмно слизане стигаме до единствената сигурна вода по пътя на 2600м. До скалите има миниатюрно езерце с кристална студена вода, а около него – няколко места за палатки и оскъдна зеленина.

Докато се наслаждаваме на водата и пълним всичките си бутилки, ни настигат двама души и едно муле. Оказват се един турски катерач, който иска да направи соло-премиера по 700 метровата северна стена на Demirkazik и наетият от него местен жител с мулето си. Поглеждаме с лека завист към катерача, който "припка" без никакъв багаж (дори от време на време язди горкото муле!), нарамваме натежалите с по 4 литра вода раници и поемаме отново нагоре.

Разпъваме палатката си на едно възвишение точно срещу 600 метровата източна стена на върха. Гледката е невероятна! Заобиколени сме от огромни скални зъбери, а докъдето стига погледът ни не се вижда и сянка от човешко присъствие!

Оглеждаме пътя към върха – стръмни сипеи до премката на билото, а после – по скалното ребро. Не изглежда далеч, но все пак решаваме да тръгнем рано – навиваме часовника за 4:50 часа...


Разклонът за село Demirkazik
Разклонът за село Demirkazik
Нашата цел - Demirkazik (3756м)
Нашата цел - Demirkazik (3756м)
Селски къщи в турски стил
Селски къщи в турски стил
Началото на каньона на Çimbar vadisi
Началото на каньона на Çimbar vadisi
В сърцето на каньона
В сърцето на каньона
Планинска красота
Планинска красота
С Цвета шега не бива!
С Цвета шега не бива!
Процеп
Процеп
Изходът на каньона
Изходът на каньона
Представител на рядката растителност
Представител на рядката растителност
Последната сигурна вода по пътя
Последната сигурна вода по пътя
Връхчето над извора
Връхчето над извора
По долината към базов лагер
По долината към базов лагер
Върхове в дъното на долината Çimbar vadisi
Върхове в дъното на долината Çimbar vadisi
Цвета и Demirkazik (3756м)
Цвета и Demirkazik (3756м)
Поглед наоколо
Поглед наоколо

Ден 11: лагер 3000м - Demirkazik (3756м) - лагер 3000м /22.08.2006/

Събуждаме се и пред нас се открива приказна гледка – ярко оранжевата стена на осветения от утринното слънце връх! Бързо се приготвяме и потегляме нагоре. До премката (3350м) се върви изцяло по сипеи, които в горната си част са доста стръмни и неприятни. Ние издрапваме сравнително бързо и след 1:20 часа вече гледаме от премката към горната част на маршрута. Намираме се точно на половината път до върха. Нагоре пътят ни се вие от лявата стена на ръба, първо по сипеи, а после се губи в скалистия купол на Demirkazik.

Предупредени сме, че в горната си част маршрутът минава през няколко пасажа от II-III UIAA категория. Това, което не подозираме обаче е, че всеки един от тези "няколко" пасажа е дълъг около стотина метра! Над 3450м човек може да се придвижва нагоре само с помощта на ръцете си. През последните 200 метра на всеки 30-ина метра има по един или два скални клина за рапел. Ние видяхме около 6 скални клина и 2 болта.

Катерим се смело нагоре. Хубавото е, че доста бързо набираме височина и след още 1:30 часа вече сме на върха. Времето е ясно, панорамата е зашеметяваща (както и мисълта за откатерването, което ни очаква на слизане). Наслаждаваме се на гледките, снимаме, похапваме и най-накрая все пак се налага да започнем да слизаме. Гледката надолу е страшничка. Наклонът на склона е около 60-70 градуса, а на места и повече. Първите 300 метра денивелация се слизат изцяло с откатерване. Теренът не е труден (за хора, които принципно се катерят!), но мисълта, че всяка грешка ще е последна, ни кара да се концентрираме максимално и да мобилизираме всичките си сили. Стъпка по стъпка слизаме към премката. Откриваме, че истински страшното не е когато самият ти откатерваш, а когато гледаш придвижването на другия...

Най-накрая скалистите пасажи свършват и скоро сме на премката. Слизането ни е отнело повече от 2 часа. Оказва се, че Demirkazik е един от малкото върхове, при които пътят надолу е по-труден от изкачването.

След кратка почивка продължаваме надолу по сипея. Тук е значително по-лесно. По средата на сипея виждаме как по една скаличка се стича вода. Използвайки изобретателността си, познанията за скачените съдове и една сламка, Емо успешно успява да напълни празните ни бутилки (общо 5 литра) и така си осигуряваме вода за още един ден.

По обед вече сме при палатката. Поемаме дълбоко въздух и единодушно решаваме, че това е най-опасното изкачване, което сме правили заедно. Тъй като няма смисъл да бързаме със слизането в цивилизацията се отдаваме на заслужена почивка, слънчеви бани, похапване и мързелуване.


Изгрев на Demirkazik (3756м)
Изгрев на Demirkazik (3756м)
Източната стена на изгрев
Източната стена на изгрев
Сипеите към премката
Сипеите към премката
Скални пасажи към премката
Скални пасажи към премката
Поредните сипеи нагоре
Поредните сипеи нагоре
Издрапваме последните метри преди премката
Издрапваме последните метри преди премката
Върхът е далеч...
Върхът е далеч...
Сипеи и скални пасажи към върха
Сипеи и скални пасажи към върха
Поглед надолу
Поглед надолу
Катерене по ръба
Катерене по ръба
Скален клин
Скален клин
Място за палатка под самия връх
Място за палатка под самия връх
Ура! Успяхме!
Ура! Успяхме!
Erciyes в далечината
Erciyes в далечината
Планината Aladaglar от най-високата й точка
Планината Aladaglar от най-високата й точка
На връх Demirkazik (3756м)
На връх Demirkazik (3756м)
Откатерване
Откатерване
Усещане за наклона
Усещане за наклона
Нагоре по скалата
Нагоре по скалата
Почти се качихме...
Почти се качихме...
Ами сега? Как се откатерва това?!?
Ами сега? Как се откатерва това?!?
Нашата система "сламка"
Нашата система "сламка"


Ден 12: лагер 3000м - 3200м – село Demirkazik (1700м) /23.08.2006/

Не бързаме да си тръгваме. Тук ни харесва. Уединеността и красотата на мястото е неповторима... Решаваме преди да потеглим да се разходим до северната стена на Demirkazik, където по думите на катерача, който срещнахме преди два дена, има постоянен ледник.

Оказва се, че наистина има ледник – е, доста различен от ледниците по Алпите, но все пак... Срещаме самотния катерач, който се е отказал от премиерата по стената и също тръгва надолу. Заедно се връщаме до нашата палатката, набързо си стягаме багажа и поемаме надолу.

Точно след изворчето вдясно започва друг каньон, водещ до равнината. Ние обаче сме предупредени, че пътят по него, макар и красив е по-дълъг и изключително "чанчав", така че решаваме да го оставим за друг път, когато сме с въже и с по-малко багаж.

Малко преди "нашия" каньон свиваме вляво, минаваме покрай голяма чешма, около която пасат няколко коне и голямо стадо овце и слизаме по склоновете на планината към село Demirkazik. В селото сме в ранния следобед, но решаваме да не рискуваме отново да "заседнем" в някой от големите градове и предпочитаме да останем да нощуваме тук. Разпъваме палатката си над алпийския дом. Под нас селцето се вижда като на длан. Едва ли има повече от 40 къщи...


Северната стена на Demirkazik (3756м)
Северната стена на Demirkazik (3756м)
Село Demirkazik
Село Demirkazik
Фитнес зала на открито
Фитнес зала на открито
Алпийският дом и Demirkazik (3756м)
Алпийският дом и Demirkazik (3756м)

Ден 13: село Demirkazik – Nigde - Kaymakli – Nevsehir - Göreme /24.08.2006/

В ранни зори мятаме раниците на гръб и се отдалечаваме от планините. Започва така наречената "културна" част от програмата. Запътили сме се към местността Kapadokya (Кападокия), за да разгледаме подземните градове и скалните църкви и жилища.

Първата ни цел е селцето Kaymakli (Каймаклъ), известно с най-големия подземен град в района.

С удоволствие напускаме невъобразимата жега и се "гмурваме" в подземния град. За посетители са отворени четирите най-горни етажа от града, които достигат до дълбочина от няколко десетки метра. Пътят е отбелязан със стрелки и коридорите са осветени, но въпреки това усещането е изключително! Мисълта, че всичко е изкопано от човешка ръка и че някога тук са намирали убежище повече от 10 000 жители на околните селища е поразяваща!

След разходка из лабиринта на подземния град отново излизаме на повърхността на Земята и се отправяме към Göreme (Гьореме), туристическият център на Kapadokya, който се намира само на 11км от град Nevsehir (Невшехир).

Историята на района започва с изригването на два вулкана – Erciyes и Melendiz, които покриват района с дебел слой вулканична пепел, която се втвърдява и се превръща в мек, порест камък, наречен вулканични туфи. С течение на вековете под действието на природните стихии цялата област се изпълва с различни по размер и форма кули, в които древните обитатели на района издълбават своите жилища, а първите християни – своите църкви.

В Göreme се настаняваме в един хостел със стаи, издълбани в скалата, и излизаме на разходка. Насочваме се към музея на открито (Open air museum), в който се намират множество скални църкви.

Районът е уникален и определено си заслужава да се види. Само дето на нас жегата и туристическата глъчка ни идва малко в повече след неколкодневното усамотение сред планинската прохлада...


Първи лъчи над планината Aladaglar
Първи лъчи над планината Aladaglar
Подземният град под село Kaymakli
Подземният град под село Kaymakli
Емо в коридор
Емо в коридор
Камък - врата
Камък - врата
Вентилационна шахта
Вентилационна шахта
Село Kaymakli
Село Kaymakli
Скални жилища
Скални жилища
Стенописи в скална църква
Стенописи в скална църква
Скален олтар
Скален олтар
Полуразрушена църква
Полуразрушена църква
Скални жилища
Скални жилища
Göreme привечер
Göreme привечер
Залез в Кападокия
Залез в Кападокия
Таваните са малко ниски
Таваните са малко ниски
Нашата скална стая
Нашата скална стая
Стълби към светлината
Стълби към светлината

Ден 14: Göreme – Червената & Розовата долини - Sunset point - Göreme - Истанбул /25.08.2006/

На сутринта тръгваме на обиколка из множеството долини около Göreme и следвайки стрелките към Розовата и Червената долини, посещаваме един от най-известните маршрути за разходка в района. Гледките са впечатляващи. Цвета много съжалява, че голяма част от кулите са полуразрушени и няма начин да се достигне до издълбаните в скалата по-горни етажи...

Само да не беше такава жега...

Следобед се отдаваме на пазаруване на подаръци из многобройните магазинчета, а вечерта се качваме на рейса и се насочваме към Истанбул – последната част от културната ни програма.


Голяма скална зала
Голяма скална зала
Бели скални пирамиди
Бели скални пирамиди
Долини около Göreme
Долини около Göreme
Скален тунел
Скален тунел
Граница на цветовете
Граница на цветовете
Граница на цветовете
Граница на цветовете
Ние и долината на Göreme
Ние и долината на Göreme
Честа гледка - тикви!
Честа гледка - тикви

Ден 15: Истанбул /26.08.2006/

В ранни зори сме на истанбулската автогара. Купуваме си билети за вечерния автобус за София (хубаво е предварително да се резервират места, за което не се заплаща), оставяме си багажа в офиса на фирмата (в Турция това е редовна практика) и се запътваме към главните забележителности – Sultan Ahmet Camii (Султан Ахмет Джамии, Синята джамия), църквата Ayasofia (Айасофиа, Св. София) и султанския дворец Topkapi Sarayi (Топкапъ Сарайъ).

Около нас все по-често се разнася българска реч - все пак наближаваме към вкъщи. Като истински туристи с внимание разглеждаме и педантично документираме всичко, което ни попадне пред погледа, цъкаме с език при вида на огромните мраморни делви в Света София, оглеждаме със страхопочитание двуметровите мечове в оръжейната на двореца Topkapi и с мъка сподавяме смеха си при вида на изложените тържествени султански одежди. ;-)

Най-накрая, изморени от безбройните впечатления, решаваме да проветрим мозъците си с разходка с корабче по Босфора - не е скъпо (5 лири), плаването е около 2 часа и определено си заслужава!

Два часа преди тръгването на автобуса отново благополучно сме на автогарата и вече честно казано ни се прибира в България!


Синята джамия
Синята джамия
Обелиск пред Синята джамия
Обелиск пред Синята джамия
Куполът на Синята джамия
Куполът на Синята джамия
Ние пред Синята джамия
Ние пред Синята джамия
Църквата Св. София
Църквата Св. София
Посоката към Мека
Посоката към Мека
Султанското кътче
Султанското кътче
Султанската библиотека
Султанската библиотека
Огромна мраморна делва
Огромна мраморна делва
Купол
Купол
Християнски стенописи в църквата Св. София
Християнски стенописи в църквата Св. София
Входът на двореца Topkapi
Входът на двореца Topkapi
Мечове в оръжейната
Мечове в оръжейната
Място за отдих
Място за отдих
Пред Босфора
Пред Босфора
Сферичен фонтан
Сферичен фонтан
Един от многото паметници на Кемал Ататюрк
Един от многото паметници на Кемал Ататюрк
Истанбул от Босфора
Истанбул от Босфора
Сватбено корабче
Сватбено корабче
Мост над Босфора
Мост над Босфора
На някои май им е скучно...
На някои май им е скучно...
Мост над Босфора
Мост над Босфора
Нашето корабче
Нашето корабче


Ден 16: Истанбул – София /27.08.2006/

Последното изпитание е минаването на турско-българската граница, където отново ни очаква тричасово размотаване, но то вече ни е познато. Най-накрая влизаме в България и блажено заспиваме. Събуждаме се на разсъмване – тъкмо пресичаме околовръстното шосе на София. Явно успешно сме проспали спирането в Хасково и Пловдив. :-)

Малко преди 7 часа сутринта вече сме вкъщи. Ура! :-) :-)

Полезна информация за изкачвания в масива Monte Rosa (Италия)
Местоположение

Масивът Monte Rosa се намира на границата между Италия и Швейцария. Над високият връх Dufour е висок 4634м. В масива има 5 върха над 4500м и общо 18 върха над 4000м.


Периоди за изкачване

Освен през лятото, масивът е много посещаван и през зимата поради многото писти в района и красивите ски-преходи.


Визи

За пътуване в Италия не са необходими визи за български граждани. За влизане в Италия е добре да имате в наличност поне по 50 EUR за всеки ден престой в страната, може на границата да поискат да им ги покажете.


Валута

Валутата в Италия, както всички знаят, е евро (EUR).


Времева зона

Местното време в Италия е с един час по-напред от това в България.


Електрическа мрежа

Електрическата мрежа в Италия е 220V / 50Hz (както в България), като контактите са съвместими с нашите.
още за електрическите стандарти по света


Транспорт

Най-удобно е пътуването с кола. Разстоянието в едната посока е около 1800км.


Застраховки

В Италия транспортирането с хеликоптер (доколкото знаем) е безплатно при медицински проблеми. Въпреки това според нас е добра идея да си направите застраховка "Злополука" още от България.


Екипировка

Необходимата екипировка е нормалната за изкачвания над 4000м. По-долу ви предоставяме основните елементи от нея с някои коментари:

• Телескопични щеки
• Пикел с дълга дръжка (ще ви е необходим, ако има заледени участъци, както и ако правите траверси)
• Котки
• Каска (по желание)
• Глетчерни очила (добре е да имате резервни)
• Въже и седалка за катерене и придвижване по ледници
• Катерачна екипировка (клеми, френдове, примки) ако ще траверсирате от Zumstein към Dufour.

За повече подробности относно необходимата екипировка можете да ни пишете.


Лекарства

Пийте поне по 3-5 литра течности за денонощие, тъй като добрата хидратация помага за по-бърза аклиматизация!
Освен това е добре да се запознаете с основните симптоми на височинната болест, и какво да правите, за да не ги изпитате на собствен гръб, защото над 4500м си е сериозна височина!
Списъкът на лекарствата, които ви трябват, зависи най-вече от вашето здравословно състояние и най-добре е при неговото изготвяне да се консултирате с лекар. Много важно е да пиете всеки ден мултивитамини и микроелементи (най-добре разтворими). Също така е добре да носите по-големи количества крем за слънце (минимален фактор 30), защото слънцето на височина не прощава, особено когато се върви по сняг поради допълнителното отражение от него!
Добре е да имате превързочен пакет, нещо в случай на простуда, обезболяващи, лекарства за проблеми със стомаха, очите, ушите, носа и гърлото. ;-)

За повече подробности относно необходимите лекарства можете да ни пишете.


Карти и гидовници

карта: Monte Rosa, Kompass 88, 1:50000

гидовник: Richard Goedeke, "The Alpine 4000m Peaks by the Classic Routes", 2000


Подходи, маршрути, хижи, заслони

За подход към масива Monte Rosa откъм Италия най-удобни са долините на селищата Gressoney и Alagna. Ние използвахме първия вариант.

Поради лошото време за навлизане в планината използвахме лифта Tschaval (1825м) - Passo Salati (2936м).

Възможно е да се бивакува на ледника над Rif. Gnifetti.

Monte Rosa
начало край денивелация време за изкачване време за слизане
Passo Salati
(2936м)
Punta Indren
(3260м)
324м 1:30ч
Punta Indren
(3260м)
Rif. Gnifetti
(3647м)
387м
Rif. Gnifetti
(3647м)
Biv. Felice Giordano al Balmenhorn
(4167м)
520м


Rif. Gnifetti (3647м) - повече информация
Biv. Felice Giordano al Balmenhorn (4167м) - повече информация


Разходи

Магистрални такси (в едната посока):
• Сърбия: 23 EUR
• Хърватска: 19 EUR
• Словения: 8.30 EUR
• Италия: 30 EUR
Общо: 80.30 EUR

Цени на бензин А95 безоловен (за 1л):
• Сърбия: ~1.22 EUR
• Хърватска: по-скъпо е, нямаме данни
• Словения: ~1.15 EUR
• Италия: ~1.38 EUR

Приблизителни суми за транспортни разходи до Италия (в двете посоки):
• Зелена карта за автомобил (за 15 дни): 75 EUR
• Магистрални такси: ~160 EUR
• Бензин (при разход 6л за 100км): ~ 270 EUR
Общо: 505 EUR

Кабинков лифт Tschaval (1825м) - Passo Salati (2936м) (двупосочен билет): 18 EUR

Нощувка на Rif. Gnifetti (3647м):
• за членове на алпийски клуб: 11.50 EUR
• за нечленове на алпийски клуб: 20 EUR

Къмпинг St. Vincent (3 души, 2 палатки, 1 кола) за 1 нощ: 35 EUR


Полезни връзки

SummitPost - Monte Rosa group

Monte Rosa - местоположение, хижи и заслони

Полезна информация за пътувания до Erciyes, Demirkazik и Kapadokya (Турция)
Основна информация

Турция се намира на два континента - Европа и Азия. Площта на страната е около 780580 кв. км., а населението наброява около 70 млн души. Основната религия е исляма.


Визи

За пътуване в Турция не са необходими визи за български граждани.


Валута

Валутата в Турция е новата турска лира (Yeni Türk Lirasi, YTL). Курсът през август 2006 беше около 1.84 YTL за 1 EUR, т.е. левът и лирата имат почти една и съща стойност. Това е така след 1 януари 2005г., когато са премахнати 6 нули от старата турска лира. Затова и още на много места пишат и казват цените в милиони, така че не се стряскайте. При закупуване на билети и в курортните селища на много места можете да плащате и в EUR по курс 1.80-1.85 YTL за 1 EUR.


Времева зона

Местното време в цяла Турция е същото както в България, затова и в централна Турция слънцето залязва по-рано отколкото в България.


Електрическа мрежа

Електрическата мрежа в Турция е 230V / 50Hz (както в България), като контактите са съвместими с нашите.
още за електрическите стандарти по света


Интернет

В градовете и курортните селища има доста интернет клубове.


Застраховки

Добра идея да си направите застраховка "Злополука" от България.


Карти и гидовници

Всички карти, които можете да намерите, са рисувани на ръка. Гидовникът на Lonely Planet за Турция (2005г) съдържа информация само за културните забележителности и почти нищо полезно за планините.

Ето и няколко полезни карти:
картa na Турция
карта на Erciyes
карта на Aladaglar / Demirkazik
карта на Kapadokya
карта на град Göreme
карта на долините около Göreme


Екипировка

Необходимата екипировка през летния сезон е като за преходи в Рила и Пирин. По-долу ви предоставяме основните елементи от нея с някои коментари:

• Седалка и 50-60м въже (за последните 7м на Erciyes и изкачването на Demirkazik)
• Телескопични щеки (много полезни по сипеите)
• Глетчерни очила (добре е да имате резервни)
• Палатка
• Шалте
• Спален чувал (летен)
• Примус, канче (поне 1л)
• Бутилки за вода (поне за 3л)
• Челник

Не забравяйте да си вземете летни дрехи, защото в ниското е голяма жега!

За повече подробности относно необходимата екипировка можете да ни пишете.


Транспорт, маршрути

Автобусният транспорт в Турция е добре развит, автобусите са луксозни и се движат по разписание. На всяка автогара има линии към почти всички краища на Турция.


Erciyes (3917м)

Erciyes е загаснал вулкан, като основният му кратер се намира в източна посока от върха.

Изходен пункт за изкачвания на Erciyes е град Kayseri. За достигане на ски център Erciyes можете да използвате долмуша (микробусче) за град Develi, който тръгва от малък паркинг зад бензиностанцията на PetroGaz, намираща на основния път за Develi, малко преди края на града. Можете да хванете маршрутка, за да стигнете от автогарата на Kayseri до центъра на града.

На премката, където се намира ски центърът Erciyes Kayak Merkezi (2200м), има няколко хотела и обикновено има много опънати палатки. Бивакуването в района, доколкото разбрахме, е разрешено. На нас не ни харесаха тълпите хора и след като слязохме от лифта, който ни качи до 2700м, си опънахме палатката на една полянка на 2800м точно под началото на източния ръб на върха. Вода няма и трябва да си носите от ски центъра. Маршрутът по източния ръб не е труден и е много красив. Върви се по ясно очертана пътека по самото било, като единствено отдясно се заобикаля голяма скална камара ("камилската гърбица") малко преди върха. Erciyes има два по-ясно очертани върха. Източният е първи на билото и на него има кутия с тетрадка, в която всеки може да напише впечатленията си. Западният връх е с около 50м по-висок и последните 6-7 метра до неговата най-висока точка са въздушно катерене IV категория по UIAA по изключително ронливи скали. Има един клин по средата на пасажа и изкачването без въже е много рисковано! На върха има малък тунел-църква, издълбан в скалата.

Друг по-пряк маршрут към върха тръгва от кратера и минава по един от големите сипеи по посока на "камилската гърбица". Пътеката е добре очертана, но сипеите са стръмни и при повече хора може да има проблеми с падащи камъни.

Съществува също така възможност щурмът на върха да започне директно от ски центъра на 2200м, като до началото на същинското изкачване се върви под лифта.

Erciyes (3917м) по източния ръб
начало край денивелация време за изкачване време за слизане
Erciyes Kayak Merkezi
(2200м)
горна станция лифт
(2700м)
500м 1:30ч
горна станция лифт
(2700м)
лагер
(2800м)
100м 0:30ч 0:20ч
лагер
(2800м)
Erciyes
(3917м)
1117м 2:30ч



Aladaglar (Аладалар), Demirkazik (Демирказък, 3756м)

Изходен пункт за планината Aladaglar (Аладалар) е град Nigde (Ниде). Пред автогарата спират малки рейсчета за селцето Çamardi, които тръгват на всеки кръгъл час от 7 до 18ч. Трябва да кажете на шофьора да ви стовари на разклонението за село Demirkazik (1550м), което е на около 10км преди Çamardi. От разклона до селото разстоянието е 4км, изминава се пеша, освен ако не стопирате някоя от рядко преминаващите коли.

Алпийският дом (1700м) се намира точно над селото, като до него има изграден и хотел (спането в двойна стая в него ни казаха, че е 40 YTL).

Пътят към връх Demirkazik (3756м) в своето начало има два варианта - през десния каньон на Çimbar vadisi и обходен отдясно на каньона по пусти хълмове. За изкачване препоръчваме пътя през каньона (много красив и по-прохладен), докато за слизане е по-добър обходния и малко по-полегат път.

Началото на каньона е на 10 минути по асфалтовия път вляво от Алпийския дом. Пътеката е много ясна, като единствено малко след началото на каньона пътят се разделя - наляво тръгва по-дълъг и по-труден за преминаване каньон, докато ние продължаваме по дясното разклонение. Изходът на каньона е на височина от около 2200м, като след него се продължава наляво по добре очертана пътека през суха долина. Тя завършва на 2600м с премка, след която двата разделили се в началото каньона се сливат. На това място е последната вода по пътя - малко изворче на пътеката. Нагоре пътят продължава по долината. След като се подмине Küçuk Demirkazik (Малък Демирказък) се завива по склона към източната стена на Demirkazik, а пътеката направо продължава към езерото Dipsiz göl (Бездънното езеро). На това разклонение може да се бивакува. Ние избрахме място за бивак на 200м по-нагоре, точно под източната стена на върха на височина 3000м, където гледката е невероятна!

Пътят към върха преминава покрай пресъхнало езеро, изкачва се по сипеите до премката отляво на върха (3350м), след което продължава по неговия югоизточен ръб. Първите 100м над премката са по сипеи, а оставащите 300м денивелация до върха са (с малки изключения) катерене II-III UIAA категория с 60-80 градусов наклон. По пътя на няколко места през 30-ина метра има 6-7 клина, които не са достатъчни за осигуровка през цялото време. Вдясно е 600 метровата източна стена, вляво са стръмни плочести склонове с височина поне 500м, като при катеренето всяка грешка би била последна! По-голям проблем представлява откатерването надолу. Носенето на въже е силно препоръчително, особено за слизането. Това важи особено много в случаите, когато завали дъжд, тъй като скалите са гладки и слизането без осигуровка става почти невъзможно. Така че за изкачване изберете стабилно и сухо време!!!

При нужда можете да се обадите на турската жандармерия на следните телефони:
(+90) 03887112466, (+90) 03887112393 или 156 (при спешни случаи).


Demirkazik (3756м)
начало край денивелация време за изкачване време за слизане
разклон за село Demirkazik
(1550м)
Dag ve Kayak Evi
(1700м)
150м
Dag ve Kayak Evi
(1700м)
извор
(2600м)
900м
извор
(2600м)
лагер
(3000м)
400м 1:30ч
лагер
(3000м)
премка
(3350м)
350м 1:30ч
премка
(3350м)
Demirkazik
(3756м)
406м 1:30ч 2:30ч



Kapadokya

Двата основни подземни града в Kapadokya се намират в селата Derinkuyu и Kaymakli (по-големият), които се намират на пътя между Nigde и Nevsehir (съответно на 29 и 20 км от Nevsehir). През тях минават редовни автобусни линии, както и много маршрутни таксита.

В Göreme има около 60 хостела и хотела, като реклама на всеки един от тях можете да намерите в информационна будка на автогарата. Оттам могат да се обадят в избрания от вас хостел, да попитат дали в момента имат места, както и да уредят да ви заведат дотам. Раздават и безплатни карти на района със съмнителна точност. Има директни автобусни връзки към много от големите градове и курорти в Турция, включително и Истанбул.

Над Kapadokya се организират и полети с балон по изгрев слънце, които траят общо около 1ч (3ч с транспорта) и цената е около 140 EUR. Звучи вълнуващо, ако го направите пратете снимки и впечатления! ;-)


Истанбул

Основните туристически забележителности Sultan Ahmet Camii (Синята джамия), Ayasofia (Св. София) и Topkapi Sarayi (Султанския дворец) се намират точно до Босфора в квартал Sultanahmet. До там от автогарата можете да хванете метро до станция Aksaray, след което можете да продължите пеша или с трамвай. На пристанището до моста на залива Golden Horn (Златния рог) има множество корабчета, които извършват туристически обиколки на Босфора, както и редовни фериботни линии до различни места на азиатския бряг на Босфора.


Разходи

Като цяло цените в Турция са същите като в България, включително за транспорт и храна.

По-долу ще намерите списък с разходите за един човек за подобно пътуване за 10 дни (без храната).

Описание BGN / YTL
автобус София - Истанбул (Metro, 600км, 10ч) 40
автобус Истанбул - Kayseri (IPEK Turizm, 700км, 12ч) 35
маршрутка Kayseri 1
долмуш Kayseri - Erciyes Kayak Merkezi (30мин) 3
лифт Erciyes Kayak Merkezi 10
автобус Kayseri - Nigde (Özkaymak, 126км, 2ч) 7
хотел Stad, Nigde (двойна стая) 12.50
автобус Nigde - село Demirkazik (60км, 1:40ч) 4.25
автобус село Demirkazik - Nigde (60км, 1:40ч) 4.50
автобус Nigde - Kaymakli (Nigdeliler, 60км, 1ч) 5
подземен град Kaymakli 10
автобус Kaymakli - Nevsehir (20км, 20мин) 1.50
автобус Nevsehir - Göreme (11км, 15мин) 1.50
хостел Tuna, Göreme (двойна стая в скала) 12.50
Open Air Museum, Göreme 10
автобус Göreme - Истанбул (Metro, 740км, 11ч) 40
метро Истанбул (2 билета) 2.60
Ayasofia 10
Topkapi Sarayi 10
корабче по Босфора (2ч) 5
автобус Истанбул - София (Metro, 600км, 10ч) 35
общо 260.35



Език

В Турция се говори на турски. ;-) В по-големите курортни селища някои хора поназнайват английски. По наши наблюдения хората на средна възраст (над 40г.) знаят по малко немски, тъй като повечето са работили в Германия или Австрия. Повечето младежи знаят по малко английски. Ние наблягахме на световно разпространения език на жестовете и мимиките, комбиниран с вмъкване на някое и друго име или ключова дума. :-)


Кратък речник

Турската азбука е много близка до латиницата, като само някои букви се различават по произношение:

буква произношение
C c дж
Ç ç ч
Ğ ğ удължава предишната гласна
I ı ъ
J j ж
Ö ö ьо, йо (като в немския)
Ş ş ш
Ü ü ю (като в немския)


Най-полезните думи от турския език, които ще ви помогнат да оцелеете :-)

български турски произношение
извинете affedersiniz афе`дерсиниз
моля lütfen `лютфен
да evet `евет
не hayır `хайър
може би belki белки
добре, ОК peki пеки
няма, нищо подобно yok йок
(много) благодаря (çok) tesekkür ederim (чок) тешекюр едерим
не разбирам anlamıyorum ан`ламъйорум
дамска тоалетна bayan / kadınlar tuvaleti ба`йан / кадънлар тувалети
мъжка тоалетна bay / erkekler tuvaleti бай / `еркеклер тувалети
колко (струва) kaç (para) кач (пара)
и ve ве
планина dag да
ски kayak каяк
къща, дом evi еви
добро утро / добър ден günaydın гю`найдън
добър ден tünaydın тю`найдън
здравей merhaba `мераба
довиждане (когато си тръгвате) allaha ısmarladık / hosça kalın а`лаа ъс`марладък / хос`ча ка`лън
довиждане (когато оставате) güle güle гюле гюле
god keep it so masallah машала
спри dur дур
помощ imdat им`дат
полиция polis по`лис
ъгъл köse кьо`ше
улица sokak со`как
град sehir ше`хир
маршрутка dolmus дол`муш
еднопосочен gidis ги`диш
двупосочен gidis-gelis ги`диш-ге`лиш
автогара otogar `отогар
хотел otel отел
хляб ekmek ек`мек
вода su су
ябълка elma `елма
месо et ет
без месо etsiz ет`сиз
ядки fındık фън`дък
диня karpuz кар`пуз
пъпеш kavun ка`вун
сирене peynir / kasar пей`нир / ка`шар
банан muz муз
ориз pilav пи`лав
захар seker ше`кер
1 bir бир
2 iki ики
3 üç юч
4 dört дьорт
5 bes беш
6 altı ал`тъ
7 yedi йе`ди
8 sekiz се`киз
9 dokuz до`куз
10 on он
11 on bir он бир
12 on iki он ики



Полезни връзки

Mountaineering in Turkey

Summitpost - Erciyes

Summitpost - Demirkazik

Mt Erciyes (Turkey) 3 Day Weather Forecast

Weather.com - Weather Forecast for Turkey

Goreme.org - Virtual Guide of Göreme

Съдържание

Височинна графика
Денивелация изкачване: 4695м
Денивелация слизане: 5195м

Височинна графика - Monte Rosa, Erciyes, Demirkazik

http://www.aleksovi.com/bg