CLICK HERE FOR THOUSANDS OF FREE BLOGGER TEMPLATES »

Отговарят ли българските хотели на звездите си?



Българските крайморски хотели по правило са високоетажни и се строят на самия плаж. Снимка: Булфото

Голямото надлъгване с летните почивки започна.
Повечето хотели и ресторанти в България са изрисували на видно място звезди, които трябва да убедят клиента, че при тях всичко е качествено.
В България хотелите и ресторантите имат от една до пет звезди, хижите от един до три еделвайса, плажовете са А, В и С. Категоризацията е задължителна и тя се прави от държавата и общините. Но част от заведенията и хотелите са си сложили звезди, въпреки че още не са категоризирани и не са вписани в регистъра на Държавната агенция по туризъм. Други едва започнали процедурата за категоризация и вече се рекламират с желания брой звезди по туристическите изложения.

Не са малко местата за нощувка, в които уж всичко е наред с категоризацията, имат си изискваните помещения, басейни, легла, има градина, нощни лампи, завивки, кърпи и т.н., но когато се запътиш да поплуваш в басейна, се оказва, че той е с размера на локва, колкото да си потопиш краката, стаите са тесни, няма телевизор, банята е като кутийка, има само една кърпа на легло и т. н.

Ако пътува човек в чужбина, може да попадне в хотел, където всяка вечер ще намира примерно бонбон върху възглавницата си и всяка сутрин – вестник пред вратата. Примерно в Китай в хотел с 5 звезди могат да те изненадат всеки ден с различна картичка с животно от китайския зодиак с фъншуй пожелание. Това са част от елементарните похвати на добрата практика за ухажване на клиента.
Броят на звездите на хотелите у нас за съжаление често не гарантира на клиента обслужване и околна среда на ниво.

Как лъжат потребителя

Когато пътува или отива на почивка средният българин е свикнал по броя на звездите да се ориентира горе-долу какво ще получи към леглото като услуга. За българското Черноморие българите имат някаква традиция или се информират от приятели къде е евтино и хубаво. Но мнозина шарят из Интернет, търсейки да резервират места и хванат добри цени за почивката. Лъскавите снимки и изписаните звезди на хотелите на място се оказват нещо различно. Подвеждаща информация пускат не само собствениците на апартаменти, къщи, семейни и хотели със звезди, но и туроператорите, предупредиха от Държавната агенция по туризъм.. Затова в Интернет страницата на агенцията е достъпен регистърът на хотелите с категория, телефон за връзка и с фирмата собственик или наемател.
На сайта има данни за заличените туроператори, както и списъкът за туроператорите, които работят. Така човек може да провери дали дадена туроператорска фирма е регистрирана. Масово фирми без офиси и регистрация предлагат екскурзии, предупреждават от агенцията.

Всяка държава има собствени изисквания за категоризирането на обектите. Няма общоевропейски правила и засега не се обсъжда да се въведат, обясни Рилка Кандиларова, началник управление “Категоризация на местата за нощувки и хранене” в Агенцията по туризъм.



Тези фамилни хотели също претендират за 2 звезди. Снимка: Светослава Банчева

Всички подове, стени, тавани и елементи от обзавеждането трябва да бъдат изправни, без следи от замърсяване и захабяване, пише в действащата наредба за категоризиране.
Но в момента категоризацията на хотелите е безсрочна – тоест, когато един хотел получи своите 3 или 4 звезди, няма повторно категоризиране след няколко години.
Ако един 4-звезден хотел, обновяван преди 7 години, се сравни с нов хотел, построен преди 1-2 години, той няма да отговаря по комфорт на него, въпреки че има същия брой звезди. Обща е констатацията, че българските хотели не се поддържат.
Ако оставим категорията им да е безсрочна, нивото им ще падне, обясни Кандиларова. Например в Турция, големият конкурент на България в областта на туризма, хотелите са много добри и поддържани. В Гърция са овехтели, но за тях полагат грижи и имат огромни поддържани градини.
Практиката у нас показва, че при безсрочната категоризация, веднъж минали ли са процедурата за категоризиране, собствениците спират да инвестират в хотелите.

Какви са изискванията за 1,2,3,4 и 5 звезди?
Ето какво изисква действащата наредба за категоризиране:

Хотел 1 звезда

В него задължително трябва да има места за паркиране или гариране, асансьор, ако сградата е над три етажа. Трябва да има универсална инвалидна количка, автомат за почистване на обувките и четка за почистване на пясък за летните хотели. Долу във фоайето специално табло трябва да информира всеки ден за температурата на въздуха и морската вода или за снежната покривка за зимните хотели. Във фоайето трябва да има телевизор, метална каса, телефон, компютър. План- схема на обекта е задължителна. Единичните стаи трябва да са най-малко с площ 9 кв. м. , а двойните - 12 кв. м. Ако има балкон - стаите могат да са с 10% по-малка квадратура.
Леглото трябва да е не по-малко от 1 на 2 метра, да има шкафче и нощна лампа с насочваща светлина. В гардероба трябва да са закачени по три закачалки на легло, да има обувалка, четка за дрехи и обувки. Душът в банята да е със завеса, хавлиените кърпи трябва да са по две на легло, да има кутия с тоалетна хартия и дезодорант. Задължително трябва да се зарежда пакетиран или течен сапун, като за тази категория шампоанът не е задължителен. Подмяната на спалното бельо трябва да става на 3 дни, а стаите и сервизните помещения да се почистват всеки ден. Длъжностните лица да бъдат с униформено облекло. Туристът трябва да може да получи информация за разписанието, маршрутите и тарифите на транспортните средства, работното време на културно историческите и търговските центрове, за културните мероприятия. Хотелът да предоставя пощенски и телефонни услуги, поръчка на такси, спортни, лекарски и медицински услуги.
Това са част от минималните изисквания за всеки хотел от най-ниската категория, а в реалността еднозвездните хотели приличат на туристически спални и не покриват и половината от тези изисквания.
С увеличаване на звездите стаите, коридорите, стълбищата се увеличават като размер и брой.

Хотел 2 звезди

Към изискванията за 1 звезда вече трябва да има обезопасен балкон, телефонна инсталация, щандове за стоки и сувенири. Да има градински и водни декоративни площи. Освен метална каса трябва да са осигурени индивидуални касети за съхраняване на ценности на гостите по една на всеки 5 стаи, да има телефони за вътрешна връзка, стенни часовници. В стаите да има телефон, радио, стенно огледало за цяла фигура, на балкона - масичка със леки столове и простор или сгъваема сушилна за дрехи. Да има заведение за хранене. Хотелът трябва да е назначил охрана и да има технически средства за охрана. При пристигане пиколо взима багажа на госта, изчаква го докато клиентът да се регистрира и го придружава до стаята му. Към услугите се прибавят пране, гладене, съхранение на ценности, екскурзии и други забавления.



Хотел “Серенити бей”, построен заедно с група от още десетина хотела на мястото на бившия къмпинг “Нестинарка”. За да отговори на изискванията за 3 звезди, такъв хотел трябва да има асансьори, заведения, градина, балкон за всяка стая и т. н. Снимка: Светослава Банчева

Хотел 3 звезди

Към изискванията за горните две категории се добавят:
За стаите - антре с вграден гардероб и балкон, мека мебел и салонна масичка, телефон, вентилатор, ако няма климатик, мини бар, телевизор, картина на стената и ваза за цветя. Папка с телефонен указател и рум сървиз. В банята вече трябва да има вана или душ кабина, хавлиените кърпи да са по три на легло плюс по една кърпа за вана. Спортно занимателният бокс става задължителен и към него да има детска занималня. Климатикът е задължителен за общите помещения на хотелите, построени след 1 юни 2003 г. Трябва да са осигурени телевизионна, видео и сателитна инсталация. Заведенията за хранене и развлечения са вече най-малко две.
Портиер посреща и изпраща гостите. Персоналът трябва да говори английски и друг чужд език. Хотелът предоставя бизнес услуги, химическо чистене, занимание с деца, рентакар, купуване или заверка на билети за страната и чужбина, резервиране на места в заведение за хранене и забавление, купуване на билети за концерти, театър, кино и спортни мероприятия. Трябва да има и специален подход за хора с увреждания.

Хотел 4 звезди

Плюс изреденото за категория с 3 звезди, трябва да има бръснаро-фризьорски и козметичен салон. Басейнът става задължителен - открит за летните хотели и закрит за зимните. Трябва да има масажна зала и сауна, детски басейн. Трябва да има устройства за безналично плащане, стенни часовници за часовите зони по света. Хотелът трябва да осигурява техническа възможност за включване на Интернет във всяка стая. Да има бизнес център с всички необходими устройства и конферентен блок. В стаите вече се предлагат халати и чехли за еднократна употреба, сешоар, гребени, козметиката се обогатява със соли за вана. Хотелът предлага транспорт до основните транспортни и бизнес зони в селището или курорта.

Хотел 5 звезди

Към всичко изредено за горните категории има изисквания за още услуги, магазини, задължителни стават летен, зимен и детски басейн. В стаите трябва да има едновременно вана и душ кабина. Има специални изисквания за униформите и броя на персонала, размерите на коридори, стълби, фоайетата на хотела, входа, козирката му дори, климатични инсталации и т. н.



Хотел 4 звезди в египетския курорт Хургада. Тук няма хотел, по-висок от три етажа и без огромна, добре поддържана градина. Снимка: Иван Бакалов

”Не трябва да робуваме на категоризацията. Аз съм малко скептичен към тези звезди, защото за мен най-силния фактор е клиентът, той одобрява или не даден хотел. Отивайки в заведение, той не гледа звездите, а как го посрещат, какво е качеството на продукта и каква е цената”, коментира Благой Рагин, председател на Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация. Според него прекалено високите изисквания могат само да оскъпят продукта, но ако липсват реклама, инфраструктура, култура на обслужване, луксозните хотели няма да привлекат скъпите туристи. Хубав хотел, хубава стая, а наоколо мръсотия, неуредици, дупки по пътищата, обяснява Рагин.

“Качеството на продукта трябва да бъде завишено във връзка с невероятната конкуренция в туризма, която се оформя в България”, коментира Анелия Крушкова, председател на Държавната агенция по туризма в отговор на исканията на част от бранша за по-ниски базови критерии при категоризирането или въвеждане на доброволна категоризация. “В България имаме над 900 000 легла и трябва да отсеем по някакъв начин, тези които предлагат действително качествен сервиз на определена категория, от тези, които са по-ниска категория и може би имат също добро обслужване, но са просто по-ниска категория. В това няма нищо лошо. Трябва да има целия спектър от категоризирани обекти, който да бъде достъпен за всеки от нас, който където пожелае да отиде”, казва Крушкова.
В България всички хотели, заведенията за хранене, туристически хижи трябва да се категоризират, за да могат да работят, според изискванията на Закона за туризма. Агенцията по туризъм е подготвила промени в закона, с които предлага хотелът или ресторантът да получават категорията за 3 или за 5 години, а не както е в момента - без срок. След изтичането им, тя да се подновява, като пак се направи преглед на състоянието на обекта.



Градина на четиризвезден хотел в Хургада. Снимка: Иван Бакалов

Кой как слага звездите?

Хотелите с 2, 3, 4 и 5 звезди, и заведенията за хранене се категоризират от председателя на Държавната агенция по туризъм. Средствата за подслон с една звезда и прилежащите към тях ресторанти, барчета и кафета, семейните хотели, пансиони, къщи и самостоятелни стаи и заведения с категория 1 и 2 звезди, се категоризират от кмета на общината, на територията на която се намира съответния обект.
Не може да започне категоризация на обекта преди той да бъде напълно завършен и да има документ за въвеждане в експлоатация, акт 16, документи за квалификацията на персонала и др.
Временното удостоверение дава право хотелът да работи, но той още не е получил категория. В рамките на трите месеца експертна група на агенцията минава на място, за да провери дали обектът съответства на исканите звезди. Инспекторите проверяват дали това, което човекът е заявил, отговаря на изискванията на закона. Дали има достатъчно входове, стълбища, асансьори, дали са достатъчно широки стаите, дали са достатъчно обзаведени. За колко легла трябва да има една тоалетна, сапун в стаята, брой кърпи, закачалка. Всички квадратури са описани за всяка отделна категория и не могат да се изредят накратко.
Категорията не определя цената за нощувката. Поне нормативно няма пряка зависимост.



Хотел в Слънчев бряг. Снимка: Булфото

Според зам.-ректора на Висшия колеж по туризъм, Асен Чаушев, категоризацията е станала чисто формална в последните години. „Това че някой ще отиде и провери лъжиците, ножовете, вилиците, чиниите и басейна на даден обект, е формално. Въпросът е да има пълна и непрекъсната инспекция как се изпълняват изискванията, а такава няма, възмущава се Чаушев - достатъчно е да се видят дрехите на хората, които работят в ресторантите и заведенията за хранене. Нямат униформи, а те са задължителни по норматив. Не трябва да се гледат само курортите, в градовете също има туристи. Навсякъде трябва да се въведе поголовно обучение на кадрите. Защото в туризма в момента работим с 50% необучени хора. Погледнете сервитьорския състав - колко елементарно, етично неподготвени хора има сред тях. Срещал съм и в други държави такива, но му виждаш усмивката, защото той е призван да бъде такъв. Българинът не е призван да работи цял живот сервитьор или барман. Има си едно наум, че ще се издигне, че тук е временно”, казва Чаушев.

В много случаите се оказва, че хотелите нямат категория, а се предлагат с някаква. Имат си брошури с нарисувани много звезди, а всъщност не са минали процедурата, не са одобрени. Това е наказуемо. Санкциониращ орган е Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Агенцията по туризъм няма контролни функции. И тук се оказва големия проблем с разминаването между категория и действително качество на българските хотели.
Държавната агенция прави само предварителната проверка за категоризиране на обекта. Лошото е, че те не правят последваща проверка, за да установят, че наистина хотелът е изпълнил изискванията за всички минимални неща за съответната категория.
Комисията за защита на потребителите могат да затворят хотела, след това да направят предложение до ДАТ за намаляване или отнемане на категорията, ако установят несъответствие.

Къде да се оплаче клиентът?

Потребители могат да подадат сигнал, че даден хотел не отговаря на съответните звезди, защото липсват определени неща, но само до Комисията за защита на потребителя. Ако подадат сигнала до Агенцията по туризъм, тя го препраща пак в комисията.
Най-честите пропуски са, че в хотелите няма място за обслужване на хора с увреждания, няма инвалидни колички, няма детски столчета в ресторантите, няма място за багаж. Няма телефони. Много често срещан пропуск е липсата на план-схема на обекта. Тя е изключително важна при пожар и авария. В летните хотели масово няма апарат за почистване на пясък, за почистване на обувки.

Има 5-звездни хотели, в които няма и душ кабина, и вана. Това вече не подлежи на предписание. Това е несъответствие, което е основание да се свали категорията. Ако е кандидатствал за 5 звезди - да му се намали на 4. Докато, ако липсва завеса на душ кабината, или халат, чехли за еднократна употреба в хотел с висока категория, се предписва срок, в който трябва да се осигурят.
Но ДАТ е вписал хотела в регистъра и му е дал звездите. Експертите от агенцията не проверяват втори път как е изпълнено тяхното предписание и точно тук възникват проблемите, обясни Рилка Кандиларова.

Не е случаен фактът, че 58-те браншови организации в туризма, не зачитат Агенцията по туризъм. Просто от нея в момента нищо не зависи…след като хотели могат да си слагат звезди без да са категоризирани, а други, категоризирани, не отговарят по качество на звездите, които им е дала ДАТ.

Inform,06.06.08

5 дни каитсърф, уиндсърф и купон-NAISH GOES EAST 2008

kite.jpgКрасивият остров Гьокчеада (Турция) предлага уникални условия подходящи както за каит, така и за уиндсърф. Островът е известен с постоянните си термични ветрове 10 - 13м/сек и заливи с вълни и гладка вода, идеални за провеждането на състезанията във всички дисциплини.

Гьокчеада се намира на 530 км. от София и още по-близо до Пловдив, Варна и Бургас.Състезанието ще се проведе между 18 и 22 юни и ще предложи разнообрази дисциплини (уиндсърф - фристайл, уейв, слалом; кайтсърф - дисциплини - фристайл, курс реисинг, хенг тайм).Събраните точки от класирането във всяка дисциплина се сумират за генерално класиране за всеки от двата спорта: UP-HILL / DOWN WIND RACE - голямото предизвикателсвто за най-смелите - комбинация от офроуд/кайт & уиндсърф за специалната награда.
Състезанията ще бъдат съпътствани от ежедневни тренинги за всички нива и тестове на екипировка. Всяка вечер ще се провежда DJ парти .Организаторите са предвидили и фото/видео конкурс. За тестове ще бъдат предоставени всички модели кайт- и уиндсърф оборудване Naish 2008.

Островът е добре познат на българските маниаци, които от години го предпочитат за практикуване на водни спортове. Ето как организаторите обясняват защо състезание за българи се провежда извън България:

„Защото от всичко най-много вярваме в таланта и потенциала на българите като уиндсърфисти и кайтисти. Условията в България не позволяват провеждане на състезания в различни дисциплини, а българският кайт- и уиндсърф са нещо много повече от геогафско местоположение. Искаме да научим хората да търсят условия, в които да се развиват, а не да се оправдават с липста на подходящи такива на мястото, на което се намират. Взехме пример от някои европейски държави, в които не само няма вятър, но даже няма и море, а състезателите им се класират в предните позиции на световния шампионат по уиндсърф и кайт. Надяваме се също по този начин българските кайт- и уиндсърфисти да надскочат националното ниво и да сравняват постиженията си с тези на всички останали в световната кайт- и уиндсърф общност.”

mapofGokceada.jpg

НАГРАДЕН ФОНД - 2500 BGN (В СПОРТНО ОБОРУДВАНЕ)

ЗА ИНФОРМАЦИЯ:

Радостина Ганчева,

м: + 359 899972504, e-mail: radost1504@gmail.comТози е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите

Симеон Иванов

м: +905389354362, e-mail: msnowi@abv.bgТози е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите

Тодор Станков - Снайпер

: + 359 885544545, e-mail snaipercontrol@yahoo.comТози е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите

РЕГИСТРАЦИЯ

- може да направите своята регистрация

по e-mail (на всеки от горните)

- всеки състезател получава състезателен ръшгард и

стикер на състезанието

- такса за участие 20лв. (плаща се на място)


Gokceadakitesurf.jpg

Inform,04.06.08

Welcome



Снимки:GaN

Едно ексцентрично място за почивка

Yunak Evleri, Ургюп, Турция

Хотелът е разположен в допълнително разширени естествени пещери, като отделните стаи са свързани със стръмни, криволичещи проходи между скалите и каменни стълби, изсечени в склона на планината. Обзавеждането е в ориенталски стил. 6-те пещерни къщи с 29 стаи датират още от V-VI век, а разкошният "гръцки" апартамент е от XIX век.

















Inform,2008

Още малко от Турция

Турците са родени търговци, имаш усещането, че там всеки се опитва да ти продаде нещо. Вървейки по улиците можеш да си купиш кожени изделия, парфюми, часовници и още близо един милион неща.

Интересно е, че освен самостоятелните търговци и разни банки също правят директни продажби.

Ето как на улицата може да ти продадат кредитна карта, да си попълниш искане за кредитна карта, да те оценят телефонно и всички екстри.

>>>

София,Кушадасъ,Ефес

И така, започвам със един дълъг снимков рейд.

Истанбул

Бил съм в равнинната Холандия и мъгливата Англия... Всъщност, бил съм и в мъгливата Холандия, както и в равнинната Англия. Качвал съм се на Китайската стена, пътувал съм с влак из Австрия и Германия, ял съм унгарска яхния и сръбска плескавица... Всъщност, пътувал съм с влак из Сърбия и Унгария, прескачал съм стена в Австрия и съм ял какви ли не китайски яхнии... накратко, доста съм обикалял, но обстановка като тази в Истанбул не може да се види навсякъде... но всяко нещо по реда си.
Първо, Истанбул е наистина огромен. Няма как да си представите колко огромен е, ако не го сравня с нещо познато, например София:


Грубо казано, градът има площта на 3-4 "Софии". В случай, че не знаете, Истанбул се намира на границата между Европа и Азия. Оцелял е по времето на римската, византийската, отоманската и латинската империи и е избран за културна столица на Европа през 2010 г.
Както знаете, окончателното решение, че ще ходя в Истанбул взех буквално няколко часа преди да тръгна. Първоначално мислех да ходя с кола, но този вариант отпадна и в крайна сметка беше решено:
Тръгвам с Жоро, с автобус, веднага. Тук е мястото да ви препоръчам Метро Плюс, в случай, че решите и вие да ходите до там... Ще обясня и защо. Знаех, че автобусът ще е хубав, защото в Турция е забранено да се използват автобуси, по-стари от 8 години за вътрешни линии и 4 години за международни. Но не бях очаквал, че ще се возя в Автобус на годината '07, какъвто беше "Neoplan"-ът на въпросната фирма. Отвътре приличаше на самолет доста повече, отколкото на автобус, а като добавим страхотното обслужване, безплатните сладкиши, сандвичи, вода, кафе и чай, няма как да не се чувстваш супер за парите, които на всичкото отгоре въобще не са много.

>>>

Белите дервиши не са само мит

Днес малцина са турците, които са чели творбите на Мевлана, но религията векове по-късно е основа за печеливш туризъм

Васил Лаков

Танцуващи дервиши и техни скулптурки


За тайнствените братства на въртящите се дервиши, облечени в бяло, се разказват легенди и до днес. Те са описвани като магьосници, като вампири и кръвопийци, като мохамедански войници и ислямски правоверни, като екзалтирани четци на Корана... Някои добавят, че те са тайни гей-общества, че са алкохолизирани наркомани, че контактуват с извънземни...
Към днешно време сектите на дервишите имат сериозни разклонения в Пакистан, Китай, Канада, Австралия, Иран, Англия, Таджикистан, Албания...
Къде е истината и къде хиперболата?
Къде е легендата и къде действителността
Човек трябва да се запъти към Анадола, към древната Коня, на повече от 260 км от столицата Анкара, в кападокийските плата и величествени скали, да усети студа и горещината на тези, изпълнени с магнетизъм местности, за да се докосне поне малко до същността на това древно учение, изпълнено с житейска философия.
Древният пътешественик Евлия Челеби описва вълнуващо минус 20-градусовите спадания на термометъра и 40-градусовите му отскоци за едно денонощие. Той наблюдавал една котка, която се опитвала да прескочи от една къща към друга, но станало отведнъж толкова студено, че тя замръзнала във въздуха... Трябвало да се стопли на другия ден, че тя отново... да падне на земята...
Коня, отстояща на височина 1016,78 м в голям оазис, е истинската столица на въртящите се дервиши. Когато древните селджуки пристигат (откъде точно - не се знае) през 1076 г., те намират един стар и завършен град. По-рано тук е имало хититско селище, а още по-рано - фригийски град.

Библейските личности Св. Павел и Св. Барнабас изнасят проповеди там през 47, 50 и 53 г. През римското господство Коня процъфтява и подслонява един от първите църковни събори на християните - през 235 г. От VII до X век градът е окупиран от арабските завоеватели, но се възражда наново през ХIII в. през царуването на Алаадин Кейкубат. Това е златна ера на възход и подем, докато не се появяват монголските нашественици...
Мистичният орден на дервишите „Мевлеви" е основан от поета и философа Мевлана Джелаледин, роден в днешен Афганистан през 1207 г. и по-късно дошъл по тези земи. Мевлана е син на известен теолог, който избягал, за да спаси живота си и своето семейство от ордите на Чингиз хан. Той идва тук на 22-годишна възраст, по време на царуването на Кейкубат. Бъдещият основател на ордена учи философия и религия и, подобно на баща си, става прочут учител по каноническо право... Ето я и
гей-завръзката, която подхранва въображението
на мнозина изследователи, последователи и любопитни читатели...
На 37 години Мевлана изоставя своето семейство и попада под влиянието на персийския дервиш Мехмед Тебризи (или Семс). Двамата прекарват в дълги философски дискусии, живеят в уединение, размишляват за живота, мечтаят...
След време Семс изчезва, по всяка вероятност убит от ревнивите последователи на Мевлана, които го искат при себе си, искат го за себе си и не искат да го делят с никого... В своята печал (още едно доказателство за евентуален гей-скандал!) Мевлана се обръща към мистицизма на суфите и поезията.
Неговата най-велика творба е поемата „Месневи". Тя се състои от... 25 000 по-малки поеми, които са четени и изучавани в безбройните текета (манастири) на ордена, основан от него. И до ден-днешен „Месневи" остава единствената философска система, изложена в поезия. Със своята обемност и съдържателност тя се нарежда плътно до Корана в ислямската литература.
И все пак?
Питанките около тази „холивудска" драма
остават... Въпреки че Мевлана умира през 1273 г. и е наследен от Хюсамеддин Челеби, последван после от сина на Мевлана - султан Велед...
Те остават, защото дервишите са единствено и само мъже. В техния орден не може да бъде приет всеки. Когато се срещнат в гражданския живот, напълно непознати и облечени в обикновени, неритуални дрехи, те се познават отведнъж, между тях лумва някаква искра... Както, когато се видят двама...
Защо танцуват и се въртят дервишите?

Барабани в очакване

Учителят Мевлана е вярвал непоколебимо в силата на музиката и танца като единственият път към отдаване на Божията любов и за освобождаване от земното робство. Той смята, че въртеливото движение изразява душевното състояние на силно религиозно вълнение. Мевлана не прави никаква разлика между класи, раса или дори религия... Оказва се, че можеш да бъдеш дервиш, дори ако изповядваш друг бог, но почиташ 7 правила на Мевлана... Те са нещо като нашите 10 Божи заповеди. А самите канони са сбор от шиитство, сунитство и... християнство.
Със създаването на републиката на Ататюрк всички религиозни ордени са забранени. Техните привърженици минават в нелегалност и тогава дервишите се сещат за своите древни събратя... троглодитите.
Троглодитите са хората от пещерите, от подземните градчета и многоетажни пещери, които днес представляват огромен музей на открито. Гръцката дума идва от „трогле" - дупка, и „дунеин" - прониквам, и буквално означава „хора, живеещи в кухина, издълбана от човешка ръка". Край бреговете на Червената река (по червената глина) наскоро край градчето Йозконак бе разкрит подземен град за около... 60 000 души. Тук е имало всичко: от трапезарии, обори, складове, спални помещения - до болница, затвор, християнски молителници и огромни кухни... Има отходна канализация и вентилация и някои градчета се простират на... 20 етажа под повърхността!
Всеки ден десетки автобуси от цял свят водят тук не само обикновени туристи, но и снимачни екипи, телевизионери, учени, археолози, изследователи... Местните кметове
отдават тези пещери на предприемчиви
търговци
които подреждат тук плодове и зеленчуци поради... постоянната температура. Под земята контрастните амплитуди на „външното време" не се усещат...
В тези пещери днес има: барове, хотели, дискотеки, винарски изби, ресторанти, кафенета с билярдни маси, магазини за сувенири, работилници за керамика, оникс, мрамор, полускъпоценни камъни...
Танците на дервишите са изключително нощем, а пещерите-винарни, в които танцуват, са с предварителна резервация. Забранено е да се снима, самите дервиши не позволяват.

Чинии за стотици евро

Обикновено на равния под на пещерата излизат 3-4, облечени в бяло дервиши, и един в черно. Този, в черните дрехи, е настойникът, учителят, на останалите. И те трябва да изпълняват неговите негласни нареждания. Барабаните неусетно учестяват ритъма си, дервишите от плавни подскоци преминават във въртеливо движение, после белите им кринолини се завъртат около кръста. Танцьорите се въртят около собствената си ос с бясна скорост. От дясно - на ляво...
Това е сема-та. Дясната ръка на дервишите е повдигната нагоре - готови са да приемат божията благодат, а лявата - надолу - готови са да раздадат божествената милост. Конусовидните им шапки изобразяват надгробните камъни, връхните дрехи - самия гроб, дългите ризи - погребалния саван. Свалянето на връхните дрехи символизира освобождаването от земните окови и спасението от смъртта. Докато се въртят около себе си, те се въртят и около празното пространство, точно както и вселената се върти в присъствието на Бога. Постига се единение...
Днешните дервиши са обикновени трудолюбиви граждани, които вечер танцуват пред
Негово величество Туриста
И докато те привличат потоци от туристи, нашето нестинарство, особено това в Странджа или в „лъскаво-народните" механи, предизвиква по-скоро тъга и покруса. Хеле, когато е подсладено с фолкмотиви или с фолкгърли, тогава еша ни няма!...
Махмуд беше един от хората, които разпознах като дервиш, танцувал предната нощ в огромна пещера-винарна. Той работи в грънчарска работилница, където 4 поколения си предават тайните на керамиката и никой не смята да напуска. Никой не смята да си сменя професията, да бяга в големия град или в чужбина. Тук се произвежда бяла и цветна керамика за целия свят. Фирмата работи по каталог за Европа и света и на дребно... Някои от керамичните съдове струват от 600 евро нагоре... Всички са оригинални, ръчно производство, запазена марка...
През деня той е в грънчарската работилница, която му дава основното препитание, а вечерно време със свои колеги танцува пред многобройните туристи. Тук всеки турист храни четирима човека, казва той...
Туристическата индустрия наистина е огромна. Тя нарежда до себе си грънчарски работилници, дервиши, троглодити, които продължават да живеят в скалните пещери и да получават помощи от ЮНЕСКО, минарета и църковни куполи от олово, мед и злато, главозамайващи фонтани в тая суха пустош, кервансараи с ябълков чай. По улиците и мостовете светят лампиони и абажури от кована мед и желязо, които никой не се осмелява да счупи или открадне...
Днес малцина са турците, които са чели творбите на Мевлана. Колко са членовете на неговия орден, също е трудно да се каже. Но въртящият се танц на неговия орден е грандиозно фолклорно забавление, което подхранва туристическата действителност. С едната ръка вземаш, с другата - даваш... Вземаш от туристите, даваш на семейството си!...
А веднъж годишно в Коня се провежда фестивал на сема-та, с който в продължение на седмица се слави великият Мейдана, споминал се тук на 17 декември, на 66 години...
Създал религия, превърнала се след векове в основа за печеливш туризъм.

Inform,31.05.08

Черно море

"И сега много патриоти не искат да сменят тукашните непретенциозни курорти за Египет и Турция (с по-чисто море, по-добро обслужване, дори по-ниски от тукашните цени)."

Черно море

Черноморска ваканция с вкус на нефт

Димитър Събев

Трудно ще си изкривиш езика да наречеш водите на Черно море „чисти" - пише руското седмично издание „Мир новостей" в материал, подготвен съвместно с проекта за мониторинг на Черноморските води Blacksea-online.com. Този, който е летувал край нашето море да речем преди двадесет години си спомня, че не беше рядкост, разхождайки се по брега, да настъпиш мазутно петно.

Сега обаче проблемите са далеч по-сериозни. Икономическото значение на Черно море нарасна. Добивът на нефт в руския Краснодарски край расте стабилно. Сериозно се е увеличил обемът на превозите на нефт с танкери, на първо място от руските пристанища Новоросийск и Туапсе. Миналата година от Новоросийск, второто по значение нефтено пристанище на Русия, са разтоварени 47,192 млн.т. нефт, а от Туапсе 5,086 млн.

Не могат да се пренебрегнат и тръбопроводите за транспортиране на нефт и газ. По дъното на Черно море вече е положен уникалният дълбоководен газопровод Син поток, а нефтопроводът Бургас-Александруполис вече е договорен от правителствата на Русия, Гърция и България.

Вече се счита, че Черно море е едно от най-замърсените в света, главно заради изхвърлянето на промишлени води в него и разливите на нефт, свързани с превозите на нефтени товари. Екологичната ситуация в Черно море практически е станала почти критическа, твърдят от Blacksea-online.com.

Проектът Blacksea-online.com за космическо наблюдение на акваторията на Черно море е изготвен предвид „стремително нарастващата екологична заплаха". Реализира го руският Център за геомаркетингови изследвания в съдействие с Европейската космическа агенция.

Резултатите от космическия мониторинг на Черно море в периода 18 април до 5 май 2008 година са фиксирали над 90 кв.км. лентово замърсяване с нефт, от които по-голямата част попада във водите на Турция, Русия и Украйна. Но може да се предположи, че е зафиксирана само малка част от разлетите нефтопродукти. Русия, Украйна и Турция са основните замърсители в акваторията на Черно море.

На 20 април край бреговете на Турция бе разкрит голям разлив на нефтопродукти с площ 21 кв. километра, практически до самото крайбрежие - което според мониторинговата служба свидетелства за ниската отговорност на транспортните компании и неефективната екологична политика на държавите от Черноморието.

Многобройните курорти по крайбрежието на Черно море са известни не само в Русия, но и в чужбина и са едни от най-големите туристически центрове в Евразия, твърди „Мир Новостей". Плановете за строителство на олимпийски комплекс в Сочи за зимата на 2014 година създават предпоставка за превръщане на крайбрежието на Черно море в курортна зона от световно значение.

И сега много патриоти не искат да сменят тукашните непретенциозни курорти за Египет и Турция (с по-чисто море, по-добро обслужване, дори по-ниски от тукашните цени). Дори мазутът не може да помрачи светлия спомен по отминалите години. Обаче попадащите в морето нефтопродукти не са „капка в морето", а бомба със закъснител, която рано или късно ще проработи.

Разтревожени са обществените организации, жителите, еколозите - само не и властите. Те цинично твърдят, че курортният бизнес не е застрашен, основания за паника няма, всички негативни публикации в медиите са търсене на сензация и клевети от тези, които искат да провалят курортния сезон.

Еколозите действително потвърждават, че не всички курортни зони на руското Черноморие са пострадали от разлива на танкера Волгонефть-139 от ноември. Но това не значи, че са чисти - просто те не са по-мръсни от предишните години.

Курортистът не го усеща - но от космоса всичко се вижда. През април сателитите на Blacksea-online.com са видели нефтено петно с площ 3.6 кв.км. точно пред природния резерват Сочи. Специалистите предполагат, че някой петролен танкер е измил баковете си преди влизане в пристанище. „Такива замърсявания регистрираме регулярно", казва директорът на проекта.

В района на Туапсе нормата на съдържание на нефтопродукти във водата е превишена няколко пъти. Същото е положението в пристанище „Кавказ" и Новороссийск. Екологичните прецеденти вълнуват обществеността и политиците трябва да се намесват, но никой не обръща внимание на по-малките, но и по-чести епизоди на разливи на петрол, които планомерно разрушават биоценоза. Рушат репутацията на курортните зони, влияят на живота на стотици хиляди хора.

При определени условия курортите Геленджик, Анапу, Туапсе и Сочи могат да се признаят за напълно пригодни за отдих. Но ситуацията на Таманския полуостров, приближен до пристанище „Казвказ", е много по-тъжна. Сътрудник от Института по океанология на РАН и координатор на морските проекти на WWF разказва, че на пострадалите от потъването на танкерите през миналата година крайбрежия на няколко места има концентрация от нефтопродукти. След всяко вълнение морето изхвърля на брега буци мазут. Това означава, че на дъното има още много мазут и при това върху големи площи.

Има още нещо, трагикомично: ако мазутът, товарен в руските пристанища бе с нужното качество, той щеше да се утаи на морското дъно и след няколко години да се разложи по естествен път. Само че в руските НПЗ изглежда правят мазут със значително количество по-леки фракции, некачествената технология води до това, че по-лекото нефтено вещество периодически изплува на повърхността и вълните го изхвърлят на брега. Ако не се вземат незабавни мерки, тоновете мазут смесен с водорасли бавно ще отровят всичко живо по крайбрежието.

Чиновниците казват, че това не е истина.

Inform,30.05.08

Мнение

Летен поход към Турция

Между 50 000 и 60 000 български туристи се очаква да прекарат почивката си в Турция през тази година.

От юни до края на септември е предпочитаното време за почивка на българските туристи в Турция. За пребиваване в Анталия те избират най-вече петзвездни хотели аll inclusive, докато в Мармарис и други курорти пък се предпочитат хотели, които дават възможност за екскурзии до различни места.
Като основен проблем на туризма в Турция е, че е развит само силния летен сезон, въпреки че някои хотели работят през цялата година, и липсват алтернативни форми на туризъм през останалата част на сезона. Като недостатък се отчита и недостатъчният квалифициран персонал, които знаят езици (особено руски), и на специалисти в бранша. Алтернативният туризъм в Турция тепърва ще се развива, но засега повечето хора предпочитат традиционна почивка.

Bgvesti,22.05.08

СЛЕДВА пропагандата...



"Има ли секс туризъм в Турция и защо българките предпочитат да проституират там?

Репортерката Диляна Гайтанджиева и операторът Десислав Митов тръгнаха по следите на търговците на жива плът в Анталия и заснеха проститутки и техните сводници.
От „Темата на Нова” (Неделя, 25 май, 19:45 ч.)ще разберете защо този бизнес в Турция се охранява от полицията, какви са печалбите от секс туризма, кои публични домове са легални и кои не са.
Любопитен факт е, че поради религиозна забрана, турци се бракуват само за една нощ с младоженки-проститутки…"

"Тelemaniac",22.май 2008

"В Турция закриват плажове заради ... акули"

в."Дневник",27 май 2008



След като не им увират главите на българите и продължават да ходят на море в Турция,където получават екстра почивка с европейско обслужване на символични цени се почва.

Начало-

"Темата на нова" от неделя,25 май,19:45 ч.-необичайно дълъг репортаж за тази рубрика!
Задъхана репортерка взема интервю след интервю от изселници,проститутки,сутеньори,травестити на английски,турски,български в Анталия,Турция.

После-

Дневник:"Акули нападат плажовете в Турция."

Очаквам в най-скоро време дописка-репортаж за появили се човекоядци по турските курорти...

29.05.08

P.S.

В."Стандарт" от 29.05.08-
Турското министерство на туризма:

"Спокойно,туристи,няма акули"

Турция:Спокойно,туристи,няма акули

По турското крайбрежие няма нашествие от акули.
Турското министерство на туризма опроверга появилите се в руските медии съобщения за затваряне на курорти по Егейско море заради атака на пясъчни акули, предаде Риа Новости. Набедени бяха курортите Мармарис и Бодрум. "Плажовете ни са абсолютно безопасни. Твърденията за акули в окръг Мугла са резултат от лош превод на публикации в местната преса. В тях се казва, че районът на Бонджук в залива Гьокова в Егейско море е закрит за туризъм, тъй като там има развъдник на акули. Навремето мястото бе обявено за природен резерват", обяснява гафа представител на туристическото министерство Абдуллах Кьокен.Според турската преса в света има два естествени развъдника за пясъчни акули - единият е в Южна Америка, а другият в залива Гьокова. През юни акулите, които по принцип обитават Атлантическия океан, идват в Бонджук, за да се възпроизвеждат, а след това напускат този район, отбелязва Риа Новости. Самите пясъчни акули не са опасни и не нападат хората.

Inform,29.05.08

Международна туристическа борса в Берлин

Теодора Славова

В Берлин през месец март традиционно се провежда „ ITB Берлин„ - международна туристическа борса. Това е мястото, където човек може да види целия свят, да срещне представители на различни страни и да вкуси от традиционните ястия и напитки.

Професионални посещения - в първите три дни на туристическата борса се срещат хора, работещи в или професионално обвързани с туристическата индустрия.

Професионални и частни посещения – в следващите два дни вратите на конгресния център са отворени както за професионалните посетители, така и за всички частни лица. Тези два дни на международната туристическа борса са за всички хора, които желаят да получат информация за хубави възможности за пътуване, да разберат повече за конкретна страна, да планират следваща екскурзия или почивка в чужбина или просто да се насладят на характерни танци и традиционна кухня.

Всяка страна разполага със свои щандове, а някои по–големи държави разполагат със самостоятелна изложбена палата. САЩ, Русия, Германия и др. разполагаха със самостоятелни зали, в които по-големите провинции имаха собствени щандове. На тези щандове стоят представители от съответната страна, които разказват на посетителите за страната, която представят. Раздават информационни материали (брошури, каталози, визитки на туристически агенции, листовки и др.) и рекламни материали (шапки, химикалки, раници, тениски, лакомства, тефтери, папки и др.) Също така представителите предлагат на посетителите типични за страната им деликатеси, напитки или лакомства.

Турция имаше едно наистина добро представяне. На щанд на една тяхна туристическа агенция - традиционни, но осъвременени танци, на друг щанд - всякакви напитки за всички посетители, на следващ щанд раздаваха ранички за учениците и чанти за по-възрастните дами, на следващ щанд локум и хляб. Бяха подготвили много информационни и рекламни материали. Дори представителите на турските хотели бяха подготвили различни изненади за гостите.

Доминиканската Република, освен всички информационни и рекламни материали, които раздаваха на посетителите, имаше и майстор на пури. Тези от посетителите, които имаха малко търпение, успяха да се сдобият със собственоръчно направена доминиканска пура.

Представителите на Камбоджа раздаваха на посетителите камбоджанска бира, а отделно бяха направили бюфет с всякакви техни специалитети, от които всички минаващи хора имаха възможността да опитат.

Логично човек си задава въпроса „ A България как се представи ?“, „Имаше ли на нейният щанд също толкова информация ?“, „Какво предлагаше на посетителите да пробват от нашата кухня ?“

Аз имах възможност в тези два дни да мина три пъти покрай българския щанд. Имахме добро фолклорно представяне – музика, танци, хората се събираха да послушат и да погледат нашите талантливи младежи. Щандът ни също не беше лош - просторен, разчупен, интересен, с достатъчно представители. Информационни материали – по няколко брошури на всяка маса - абсолютно недостатъчни, рекламни материали – никакви. Какво опитват посетителите от нашата кухня ли – нищо! Имаше ли кой да им предложи – не! Български представители имаше, но бяха много заети, съдейки по това, че се бяха отделили сами около един барплот и дегустираха родното вино. Представителите затова са представители, за да разказват и представят страната, когато има интерес от посетителите. Какъв интерес ще има, когато нашите представители просто ги нямаше!! Никой немец няма да стои и да чака пред празно бюро, за да получи информация. Хората ни подминаваха щанда, защото на него просто нямаше никой. Е, с изключение на групичката веселящи се, но смее ли човек да ги прекъсне. Явно виното ни е добро, щом си го пием сами! Но целта е друга, целта е хората от другите страни да видят и разберат нещо за България. Може би наистина са добили пълна представа за родината ни! Когато хората са на работа (защото тези представителчета бяха на работа ) очевидно не работят, а празнуват. Това, което трябва да раздадат на хората, го изконсумират сами, а накрая се прибират в родината ни, за да получат заслужените си пари! Но пари се получават за свършена работа, а не когато човек се връща от почивка!!!!

През 2009 година от 11 до 15 март отново ще се проведе туристическата борса в Берлин или нова удобна възможност за почивка на българските представители. Нищо не ни остава, освен да се надяваме, че и нашата страна някой ден ще бъде представена от отговорни хора, които да знаят освен къде се намират, но и с каква цел са попаднали на това място!

Inform,23.05.08

İzmir,the pearl of the Aegean,awaits visitors

Müge Özbağ

İZMİR - Turkish Daily News

“The southwest coast of Anatolia has the most beautiful sky, the mildest climate in the world and the most incommensurable sainthoods.” said Herodotus, one of the most important historians of the ancient world. Of this there is no doubt. Ephesus, Troy, Assos, Pergamon and Miletus: the Aegean region was the centre of the most important cities of the ancient world.

The miles long esplanade, “Kordon”, with its date palms, its houses built in the Mediterranean colonial style and winding narrow streets throughout the old town are all part of the picturesque coastal city rightly named by its residents “Pearl of the Aegean”.Müge ÖzbağThe myths and heroic songs of old reflect the ancient history of the city. The city's influence on the most important centers of the ancient world is still perceptible because of the different cultures that have left their mark on the city: the Persians, Romans, Byzantians, Ottomans, Greeks and the Jews have all influenced the history of the city.It is assumed that the city is named after the Amazon queen Tsmirna. Her statue was once located on the 160 meter high hill named Pagos at the entrance gate of “Kadifekale”, which means “velvet castle”. The Turks called the statue Saba Melikesi Kaydafa. Legend has it that the Queen of Sheba came from Yemen and founded the city on the hill. Here you can enjoy the tranquility and magnificent views of the city and bay. On entering the bazaar of Kemeraltı, established in the 17th century and located beneath the castle, tranquility is no more. Customers in the bazaar are mainly locals, unlike in other bazaars such as the Egyptian Bazaar in Istanbul. In the labyrinth made up of tiny alleyways and crowds of people, blacksmiths, saddle makers and spice traders can still be found plying their trade. Ambling through the alleyways of the bazaar one can also discover the ruins of the Agora, the ancient centre of the city.

Motivated by its candidacy for the EXPO 2015, the third-largest city in Turkey has begun an overall renovation. “We restored the ancient buildings located in the Bazaar of Kemeraltı, which is one of the main symbols of the city. The Kadifekale, the Agora and the Bazaar are all connected to each other by an Archaeological-Park”, notes the mayor of İzmir, Aziz Kocaoğlu.In Asansör, the former Jewish quarter, a huge red brick tower built behind the houses and narrow streets, attracts widespread attention. This tower, also called Asansör, contains two separate elevators. The tower, built in 1907 by Jewish businessman Nesim Levi Bayrakoğlu, provided the residents of the traditional Jewish quarter on the Halil Rıfat Paşa Hill with a more convenient route to their homes. Thanks to the Asansör, the residents were saved the twice-daily hike up and down the 155 steps that separated them from their homes. As is the case from the citadel of Kadifekale, there is a breathtaking view over the entire city of İzmir from the tower. The Dario-Moreno-Alley, named after the famous Turkish-Jewish singer and film star who was born in İzmir, leads to the entrance of the Asansör. “I have crossed many seas, and searched for similar, but found none as beautiful as you” are the lyrics of one of his famous songs called, “My Beloved İzmir”. After his death in 1968 his home was converted into a museum.“The region around İzmir is an example of how different cultures and religions can live together in peace. Today, as a result, it is not only our democratic culture that is strengthened, but modern city planning as well”, says Aziz Kocaoğlu. During the Ottoman Empire the city was also known as “Gavur İzmir”, which means “non-believing İzmir”. In the year 1918 there were 155.000 orthodox Greeks, 44.000 Turks, 21.000 Jews, 10.000 Armenians and 50.000 foreigners including British, French, German and Italians all residing in İzmir. Although the make up of the population has changed, the peaceful coexistence amongst the different cultures is an entrenched core value of this modern and cosmopolitan city. That is probably why the most liberal minded youth of Turkey is to be found here. Another proverb goes, “İzmir girls are the most beautiful in Turkey.” Besides beautiful girls, İzmir's other well known symbol is its clock tower, the Saat Kulesi. The post Ottoman-Moorish style clock tower, a gift from German Emperor Wilhem II, was built in honor of the grand vizier, Kücük Sait Paşa and Sultan Abdülhamid II. The clock tower is used as a meeting point for young and old alike. People often say how happy they are to live in İzmir. The optimism and energy of the people can be felt throughout the city. This lust for life is especially evident in the Alsancak entertainment quarter. Here modern life and age-old traditions live side by side. Behind the many modern buildings and shop fronts you cannot help but notice the small, beautifully restored houses, which today serve as cafes. Here you can relax after an exhausting shopping expedition or just meet friends for a chat.

Before leaving İzmir however, if nothing else make sure to enjoy at sunset a casual stroll or nostalgic ride with a horse and trap along the “Kordon” esplanade. An unforgettable experience…

Inform,Saturday, May 24, 2008

Next big thing:Tourism for dogs

ANIMALS: Emulating private eye hospitals that draw patients from Europe with their ability to perform operations at half the price and offers a holiday in the bargain, veterinary hopitals plan to provide an array of health services to sick animals.

Veterinary hospitals in Turkey are preparing to treat sick animals brought from abroad. Operations will cost half the price in Europe. Animal owners will be provided a one-week holiday in Turkey during the treatment process

Özgüç Kozan

Intensive care units, special X-ray devices capable of rotating 360 degrees, eye units, obesity control programs, mud baths, autopsies, pedicures, and coiffeurs. Turkey's veterinary hospitals are often on a par with private hospitals for humans in terms of technology, comfort and high standards of care they offer, which is why they are increasingly trying to attract European pets to Turkey for healing and a holiday.

Emulating private eye hospitals that draw patients from Europe with their ability to perform operations at half the price while offering patients the chance to holiday in Turkey, veterinary hospitals plan to provide an array of health services to sick animals, drawing patients from Europe and providing their owners with a pleasant holiday in Turkey.

“A dog hip luxation operation is carried out at a price of between 4,000 and 5,000 euros in Europe, but we perform such an operation for 1,500 euros,” said Burak Tuvay, general manager of Avrupa Animal Hospital in Istanbul.

Tuvay said the hospital has established contact with a number of veterinary and animal hospitals in European countries, particularly in Germany, where they are preparing to launch a big advertising campaign to attract pet owners with sick animals to Turkey. “We have prepared one-week holiday packages for them. During the operation, they can enjoy their time in beautiful corners of Turkey,” said Tuvay.

Service at half the price in Europe

The pet sector in Turkey is growing thanks to an increased interest in recent years in animals and animal care. A wider array of health services for pets is offered, not only by traditional veterinarians, but also at newly opened pet clinics and private veterinary hospitals that feature the latest technology. The number of veterinary clinics has doubled, reaching 370 in Istanbul and 250 in Ankara in the last five years. The countrywide number is predicted to surpass 1,000. The first private veterinary hospital was established in Istanbul in 1999. The total number of such hospitals in Turkey has increased from 10 to 21 within the last two years.

The health services provided at private veterinary hospitals, established with large initial investments and equipped with high-tech devices, is almost equal to the standards of service provided at normal private hospitals. Some animal hospitals even provide treatment for behavioral disorders or obesity, and offer autopsy and coiffeur services.

The current goal for these hospitals is to make Turkey an international destination for the treatment of sick animals at reasonable prices, according to directors of private animal hospitals. “We would like to start a kind of pet health tourism in Turkey,” said Tuvay, adding that the sector is already growing rapidly.

VIP implementation

The rapid growth in the sector has resulted in fierce competition among veterinary hospitals and introduced certain areas of specialization.

Vet Hospital, which operates in Ankara, has turned into a special institution just for cats. Likewise, the Jockey Club of Turkey has fully-equipped hospitals for racehorses. These hospitals, located in Istanbul and İzmir, also offer services to other countries.

Pet Hospital in Ankara provides animal monitoring and discounts for holders of its V.I.P. Card. Using the hospital is sufficient to obtain a V.I.P. card, which enables easier monitoring of any phase of disease. The card also offers special discounts or “pet points” for any kind of services, food and material purchases from the hospital. It is possible to use the collected points as pet money.

Unemployed vets open clinics

Turkey is Europe's top country in terms of the number of veterinary faculties and veterinary graduates, said Professor Dr. Murat Arslan, chairman of the Istanbul Chamber of Veterinary Surgeons.

“The graduated vets used to shift to food or pharmaceutical factories when they were unable to find jobs in the area of cattle. As agricultural subsidies increased in Anatolia, they started finding jobs again,” he continued. “However, when subsidies declined, vets were forced to draw loans and fill metropolises with clinics. The excessive number of clinics may result in slumps soon, putting vets on the verge of another crisis.”

Illegal animal trade

A substantial proportion of imported pets are brought into Turkey illegally, said vets. The provincial directorates of agriculture are unable to conduct supervision efficiently due to insufficient staff, said Arslan, adding that 90 percent of animals sold in pet shops are illegal.

In order to prevent illegal entrance and loss of taxes as well as to develop the domestic animal sector, the government should encourage domestic production, said Arslan. “The pet sector is developing. We should make several plans for its future,” said Professor Ali Daşkın of Pet Hospital. “Pet shops have multiplied on the lower floors of shopping centers. We should now establish dog and cat breeding centers to foster economy and produce healthier animals.”

Inform,Saturday,May 24,2008

“Хюриет”:

Близо 5 млн. туристи са посетили Турция за първите четири месеца на годината

Анкара. През първите четири месеца на тази година Турция е посетена от 4,632 милиона туристи, което представлява увеличение с 12,37% в сравнение със същия период на миналата година, пише вестник “Хюриет”. Нарастването на броя на туристите през април обаче е по-малко от увеличението на туристите през останалите първи три месеца от годината. През април броят на чуждите туристи, посетили Турция, е нараснал само с 8,35% в сравнение с април м.г. и възлиза на 1,648 милиона души.Най-много туристи са дошли от Германия - над 270 000 души, или 16,41% от всички туристи; на второ място е Холандия с над 110 000 туристи или 6,68% от всички туристи и на трето място е Русия с над 109 000 туристи или 6,62%. Следват България, Великобритания, Франция, Иран, Грузия, Гърция и Израел.

Inform,23 май 2008

Летен поход към Турция

Image

Между 50 000 и 60 000 български туристи се очаква да прекарат почивката си в Турция през тази година.

От юни до края на септември е предпочитаното време за почивка на българските туристи в Турция. За пребиваване в Анталия те избират най-вече петзвездни хотели аll inclusive, докато в Мармарис и други курорти пък се предпочитат хотели, които дават възможност за екскурзии до различни места.
Като основен проблем на туризма в Турция е, че е развит само силния летен сезон, въпреки че някои хотели работят през цялата година, и липсват алтернативни форми на туризъм през останалата част на сезона. Като недостатък се отчита и недостатъчният квалифициран персонал, които знаят езици (особено руски), и на специалисти в бранша. Алтернативният туризъм в Турция тепърва ще се развива, но засега повечето хора предпочитат традиционна почивка.

Inform,22.05.08

Една разходка до Истанбул

Автор: Елина Цанкова

Снимки: авторът

Летището бе обвито в мъгла — тежка, сива, грозно настръхнала. В началото на декември, последния месец от изтичащата година, пътуването със самолет бе неочаквано събитие за мен. Дестинацията, за която получих своя предколеден подарък-билет, бе Виена. Докато седях на терминала и наблюдавах множеството от изнервени пътници, които нервно сновяха наоколо или също като мен кротко чакаха повикване за самолета си, аз потъвах в мечти и планове за предстоящата почивка в една от най-привлекателните люлки на културата в „добрата стара Европа“. Мислено вече вървях по непознатите за мен улици на Виена, разглеждах коледния базар, купувах ненужни подаръци за близките си и пиех топло какао в някое от безбройните кафенета на града.

„Ех, Пратер, Пратер…“ — за съжаление аз не те видях…

В този ден съвсем не ми бе писано да полетя със самолет. Всъщност стигнах едва до чекирането на багажа и почаках още половин час, докато любезно ми бе съобщено, че полетът ми е отменен. Мечтите ми за празнично пазаруване по виенски се изпариха толкова бързо, че останала без тях, се почувствах самотна и тъжна. Не можех да се върна в София, защото въпреки, че не бях излетяла в действителност, в съзнанието си вече пътувах… Нанякъде.


Спаси ме един случаен бус, който спря пред летището в мига, когато излизах, нарамила сака си, навела глава и повлякла се нещастно обратно към скуката на града. Стресна ме клаксонът на автобуса и когато вдигнах очи към него, видях бяла табелка с надпис „София — Истанбул“. Ура! Ето го моят рицар на бял кон! Без колебание се качих, метнах сака на свободното място до мен и доволно се отпуснах на седалката.
Истанбул… Градът, за който бях чувала легенди… Градът, който искрено мечтаех да видя, но така и не намерих повод да тръгна към него… Градът, който носеше очарование само при споменаването на името му — И-стан-бул…

Озовах се в града призори. От гарата побързах да си взема такси и упътих шофьора да ме закара до Таксим. Знаех от приятели, че това е най-европейската част на града и смятах да я открия за себе си.

Таксито ме стовари да малък семеен хотел, който изглеждаше съвсем прилично и срещу умерена сума евро, успях да се настаня. Въпреки нетърпението си да разгледам поне тази част на Истанбул, изчаках слънцето да изгрее напълно и да чуя първите шумни възгласи на продавачите, чираците и калфите, които отваряха закусвалните, магазинчетата, ресторантите.

The story begins…

Бавно се спускам към площад „Таксим“. Минавам по булевард Истиклял (Istiklal Caddesi), който е една от главните улици в тази част на града. От двете ми страни се издигат красиви цветни сгради на по няколко етажа, побрали в себе си цялото разнообразие от магазинчета за сладкиши, ресторанти с традиционна турска кухня, витрини на маркови магазини, кафенета, кебапчийници…и какво ли още не… Тук всичко е смес от най-разнообразни и несъчетаеми неща, които придават на „Истиклял“ екзотичен и уникален вид. Така е и в цял Истанбул. Прилича на туптящо сърце, което никога не спира своя ритъм. Той е символ на живота с всички негови контрасти, със своите добри и лоши страни, но постоянно оживен, постоянно шумен, постоянно цветен, красив, магнетичен… Едва ли има една-единствена дума, с която може да се опише Истанбул.

Магнит.
Магия.
Очарование.
История,
Минало.
Настояще.
Кръстопът.
Едно.
Цяло.
От
Минало
И
Настояще.

Миналото и настоящето се преплетени в самото сърце на Истанбул, в лабиринта от стръмни улички, които сякаш нямат край, съединяват се, извиват се, преплитат се и те водят нанякъде.

Попивам с очи отварящите врати турски дюкянчета и закусвални, от които се носи примамливият аромат на прясно изпечени банички, бюреци и всевъзможни видове „симиди“. Отвсякъде ме подканят с любезното „Байрум!“ („Заповядайте!“). Избирам една от закусвалните с излъскана до блясък витрина, зад която се крие сякаш цялото разнообразие на традиционни турски баници и баклави. Поръчвам си порция „су бюрек“, който е нещо като кръгла баница от юфка и сирене. Явно ми се услажда, защото си поръчвам и втора порция плюс „бонус от заведението“ — порция сладка баница, поръсена с пудра захар и чаша от традиционния за Турция чай. Оказва се, че управителят на малката „баничарница“ е забелязал, че съм от вида „нов турист“ и проявява типичната за Истанбул любезност към посетителите. Внимателното отношение към клиента е закон в Истанбул. Нещо, което рядко можем да срещнем в България.

След вкусната (и тежка ) закуска продължавам разходката си по „Истиклял“. Впечатлява ме изобилието от стоки и храни, изложени зад витрини, лъснато до блясък. Явно чистотата е другият приоритет на турците, който би могъл да ни послужи за пример. Храната тук се приготвя буквално пред очите на туристите и местните жители. Процесът на готвене прилича на свещенодействие, в което готвачите, облечени в еднакви „униформи“, създават своите кулинарни шедьоври — гювеч, месни гозби, пилаф, пълнени патладжани, сиропирани сладкиши, сладолед…

Междувременно, загледана в примамливите витрини, съм успяла да попадна в тълпата, превзела „Истиклял“. Множество от хора преминава покрай мен — дочувам не само турска реч, но и френска, английска. Освен забързаните турци, отиващи на работа и спокойно пазаруващите забулени „ханъми“, срещам и туристи като мен, дошли да се порадват на няколко почивни слънчеви дни.

Поглъщам с очи разнообразието на главната улица и търся онези нейни символи, които ще запазя в съзнанието си като скъпи спомени. Ето, малкият червен трамвай, който с трясък преминава покрай мен; количките за симиди и гевреци, всяка от които има свой собствен номер и шумно рекламиращ стоката си продавач; големите закусвални на веригата „Симид Сарай“; скътаните в разклоненията на главната улица ресторантчета с традиционна турска кухня; изобилието от магазини за сладкиши, подправки, ядки, шалове и сувенири; уличните музиканти и продавачите на „маркови“ парфюми, часовници, цигари и шоколад… Един от нестандартните символи на района около площад „Таксим“ е и странният възрастен мъж с брада, облечен в униформа с множество закачени по нея медали, държащ в ръката си огромна броеница и разхождащ се безцелно по „Истиклял“ по всяко време на денонощието.

В неизбродимите разклонения на „Истиклял Кадеси“ са скрити безброй заведения, кафенета, клубове и ресторанти. Всички те обаче впечатляват посетителя с оригиналния си дизайнерски облик, с цялостния си creative — интериор. Всяко място тук е различно. Изборът е толкова голям, че може да задоволи всеки каприз на ненаситния за развлечения турист.
Музиката е част от атмосферата на артистичния квартал около „Таксим“. Тук тя никога не спира — мелодиите, предимно турски, звучат от всеки ъгъл. Докато разглеждам книгите в малката книжарница „Робинзон Крузо“, в която наистина се чувствам като корабокрушенец на остров от книги, около мен „Истиклял“ се променя. Привечер тук се струпва сякаш цялата модерна младеж на Истанбул. Влюбени двойки се разхождат, хванати за ръка; близо до площад „Таксим“ и паметника на „бащата“ на европейска Турция Ататюрк група момчета пият бира; няколко момичета с вид на пънк-диви чакат някого, нетърпеливо пушейки цигари… Нощта на „Истиклял“ е съвсем различна. Ако денят тук е обвит в бял воал, то нощта е лишена от задръжки, религиозни догми и традиционни норми на поведение. Заведенията се препълнени, усмихнати хора разговарят помежду си, пият бяло вино или бира, пушат наргиле и потъват в облаци от ароматен тютюнев дим. Жените изглеждат красиви, облечени са като европейки — носят дънки, рокли или дълги поли. Излъчват спокойствието на Изтока и енергията на Запада. Дискотеките и клубовете са отворени за всички до сутринта. Един от най-известните клубове е Babylon („Вавилон“), атрактивно място за любителите на джаза и рока.
Младите хора на Истанбул обаче сякаш предпочитат да се разходят по „Истиклял“, след което да седнат за по питие на някое от многобройните заведения, да хапнат сладолед или да отидат на кино… Разговорите не секват, а кварталът заспива едва призори, притихнал в очакването на следващия ден.

Прибирайки се към стаята си в хотела, заситила среднощния си глад с истанбулски дюнер (чийто вкус значително превъзхожда този на дюнерите в София), осъзнавам, че моето случайно приключение тепърва започва. На следващия ден ми предстои обиколка из пазарите на града, посещение в Синята джамия и разходка по моста до Златния рог, където Босфорът тихо напява някоя от многото мелодии на Истанбул.

*Съзнавам, че едва ли съм успяла да предам с думи това, което в действителност представлява този град, разположен между два свята — Изтока и Запада. Инстанбул не може да бъде описан в един текст. Дори и в цяла книга. Орхан Памук (един от любимите ми автори в момента) посвети на Истанбул своя последен роман, който носи същото име. Препоръчвам го на всеки, който иска да усети поне малка част от магията, наречена Истанбул. И да я разбере…

inform

Истанбул-космополитен и усмихнат

Турците се подпомагат морално и материално не само помежду си

Васил Лаков

Българската църква - Желязната "Св. Стефан" е изрядно поддържана.


"Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас ... ". Хр. Фотев "... Аз съм роден в Истанбул, на най-фантастичния провлак в света, в един град, който свързва Европа с Азия. И не само аз. И баща ми, и дядо ми... Родил съм се на 25 март - на Евангализмос, празник не само на Гърция, в една къща на гъркини. И акушерът лекар казал на майка ми Руска: "Мадам Ру, детето се роди с името си". "Какво е името?" - попитала майка ми. "Ами Евангел - на Евангелизмос". "Не ща гръцко име". Понеже тя е бежанка, от Турска Тракия, между Лозенград и Люлебургас... Как е възможно да бъда Евангел?! Тогава се появява Христо Македонеца от Охрид с жена си - той е венчал майка ми и баща ми. "Аз ще кръстя детето, аз съм ваш кръстник и съм християнин!". И ме кръстили Христо. През 1940 г., когато съм бил шестгодишен, родителите ми се заселват в Бургас, в така наречената Коджакафалийска махала - махалата на бежанците. В България дойдох без нито една дума български език, дори на майка си съм казвал по турски "ане". (Из спомен на поета, вж. "Словесен вертикал", 2000 г.)
През своето 26-вековно съществуване днешният Истанбул отдавна се е превърнал в мегаполис. Бил е

В дъното - известната катедрала "Св. София


столица на велики империи
всяка от които е дала много от своя блясък и величие. От 32 названия: Семитрос, Лигос, Бизас, Бизантион, Византион, Секонда Рома, Константинополис, Ислянбул, Стамбол, Истанбул сякаш са по-известните. За славяните той е Цариград, за гърците - Константинопол, за средиземноморските народи - Косполи...
В този град от векове живеят задружно турци, гърци, арменци, евреи, руснаци, грузинци, албанци и пр. народности, съжителствуват заедно различните религии, раси и култури. Английският пътешественик Хайнрик Барт определя Истанбул като "свещен град, безценен изумруд от общото наследство на човечеството в паметта на народите, равен на Рим, Атина и Йерусалим"...
Днес десетки български автобуси "атакуват" всеки уикенд някогашната столица. Изисква се единствено редовен паспорт, храната е най-евтината в цяла Европа, домакините са усмихнати и любезни, употребяват се всички езици и жестове, вървят всякакви пари, разхождат се всякакви народности.

Змийската колона и колоната на Константин


Всеки пети турчин живее тук. След превземането на Константинопол от османците те го преименували на Истанбул (на гръцки - отивам в града), а той се превърнал в един от многохилядните и гъстонаселени центрове на Европа. Днешният Истанбул е дълъг 150 км, широк е 50 км, заема площ от около 7500 кв. км. Населението му възлиза на 15 милиона. В резултат на възходящата миграция към него (около 500 000 души на година) числеността му постоянно расте. Ежегодно в него се изграждат около 1000 нови улици и все нови и нови жилищни квартали.
Градът със своята природна красота и исторически паметници, в който съжителствуват в едно ислямът и християнството, устремил поглед към Босфора, Златния рог и Принцовите острови, привлича всяка година
около 2 милиона туристи
Всички те водят след себе си нови попълнения, а домакините се стараят да се държат безупречно.
Чистотата е още по-безупречна. Кога мият улиците тези хора, никой чужденец не успява да схване. Нито е късно вечер, защото тогава градът започва да живее втория си живот - нощния, нито е сутрин, защото тогава мнозина бързат за първата си молитва. Те са 5 през деня и вярващите ги наричат намаз, а мюезинът (викачът от минарето) се провиква още преди 5 часа.
Но тогава вече улиците са измити! Кофите са почистени, отпадъците са изчезнали, а сергиите започват да се зареждат. Какво ли би станало с мегаполис като Истанбул, ако той имаше боклукчийските проблеми на София или други големи градове, ако жителите му изхвърляха през балконите си каквото им падне, ако почистваха, когато им падне?
Казват, че котките на Истанбул могат да се сравнят по многочисленост само с тези във Венеция. Сутрешното им мяукане може да събуди и най-заспалия гражданин на света, защото те знаят, че цял ден за тях няма да има уличен залък. Улиците сякаш са облизани.
Нещо очебийно е да се види как стопаните мият пред дюкяните си със стирка и перилен препарат. Пред някои има разноцветни плочки, продълговати рибешки очи или представляват… цветни цветя... И може да ти се случи да се подхлъзнеш на неизсъхналата пяна, ако си малко по-разсеян.
"Вай, вай..." - можеш да дочуеш отнякъде, ако си сбъркал улицата или хотела. Комшиите са безкрайно
любезен и услужлив народ
Ако този, когото попиташ за нещо, не може да ти услужи, веднага ще се намери друг, който да ти помогне. Не е възможно да се загубиш, не е възможно да не намериш търсенето. Няма няма! С питане и до Цариград се стига, казваха някогашните българи!
Ориенталската вежливост понякога може да ти досади. Неделя на турски е ... пазар. Спокойно можем да кажем, че Истанбул е една безкрайна неделя! Където може да се види стока от целия свят. Пазарлъкът си е пазарлък. Нещо, с което европеецът трудно свиква. Там, където са големите тържища, той е просто задължителен. Не забравяйте, че продавачът винаги тръгва с най-високата цена, вие трябва да започнете от най-ниската според вас, но да не е обидна. Да продаде стоката си, е чест за всеки добър търговец. Затова той се пазари, но не лъже! Тръгнете ли си, без да сте купили, знайте, че последната сума е най-изгодната...
В по-големите магазини - цените вече са твърди. Има етикетчета, издават ти касов бон дори за един геврек. Всички продавачи са усмихнати до безкрайност, нещо, което не може да се твърди за нашите. Не е рядкост да ви черпят с бонбони, чай или кафе, минерална вода, да ви направят отстъпка или дребно подаръче... Може да ви напръскат с гюлова вода, задължително ще ви изпратят, ще ви дадат визитка. Вие сте Н.В. Клиентът...
Комшиите питаят истинска почит към древните си и по-нови исторически паметници. Непосредствено след границата навсякъде ще видите бюстове, портрети и ликове на Мустафа паша Кемал Ататюрк. Светският водач Ататюрк (Баща на всички турци) е навсякъде - във всяко кафене, училище, ресторант, на всяка банкнота и пара, навсякъде... Никой няма право да носи неговото име, колкото и да му се иска това...
Международното летище "Ататюрк" отстои само на 18 км от Истанбул и е най-голямото за Турция. Първият мост над Босфора е "Ататюрк" - дълъг 1560 м и широк 33 м. Разстоянието между пилоните е 1074, а надморската му височина - 64 м. Той е забранен за пешеходци, защото е бил любимо място на самоубийци. Засега е 4-ият в Европа и 7-ият в света най-голям висящ мост. Всеки ден по него преминават над 200 000 превозни средства и над 600 000 пътници! Много от тях
пресичат всеки ден Босфора
много от тях са с абонаментни карти, трафикът е неумолимо жесток, но те не закъсняват за работа...
Когато човек разбере, че има и такива, които всеки ден плават от "Румели" (европейската част) до "Анадолу" (азиатската част) или обратно с т. нар. водни таксита, свят може да му се завие!? Уж турците били яваш-яваш. Може и да са били.
На централния истанбулски площад е Паметникът на Републиката и Независимостта, изобразяващ Ататюрк и неговите революционери. Културният център се нарича "Ататюрк" и пр. и пр. Денят 10 ноември, 9,05 часа, когато е издъхнал, Ататюрк се отбелязва с мълчание в цяла Турция и е официален празник...
Като всички велики политици и Ататюрк е обичал да си пийва. Както Чърчил е известен със своето уиски, Наполеон - със своя коняк, така и Реформатора е обичал да отпива ракия. Да, ракията е турско питие (raki), а Ататюрк се е споминал от цироза едва на 48 години. И въпреки голямата и искрена обич към него, тук на никого не му минава през ума да кръсти питие на негово име. Подобно водка "Путинка" "Медведевка", "Горби" и пр. или някой да си продаде правата, че да се появи водка "Симеон" или вино със същото царствено име.
Тук уважението стига до преклонение. Никъде няма да видите или да чуете за осквернени религиозни или исторически паметници. От най-малкия кайнак (извор) до някое прочуто светилище - всичко е в идеален ред, с вечно поддържани цветя. Кротко си съжителствуват джамии, църкви (източноправославни, католически, арменски) или синагоги. Има място за всички.
По улиците няма просяци
или "хора в неравностойно положение", които да разголват недъзите си. Турците се подпомагат морално и материално не само помежду си, другите религиозни групи никога не са пренебрегвани или обиждани... Този, който дава на мюсюлманина, дава и на християнина...
В Истанбул (а и в останалата част на републиката) все още никой не се е сетил да приватизира общинските тоалетни, да ги заключи или да им спусне някаква невероятна цена. Не, обществените тоалетни са безплатни, както и всички в кафенетата и ресторантите, които можете да ползвате дори без да сте клиент. Представяте ли си какво би станало в този многомилионен град, ако се получеха подобни задръствания?
Днес Истанбул е разделен на 24 кметства. Всяко едно от тях е по-гъсто населено от който и да е голям български град. Чиновниците са изрядни, с костюми и вратовръзки, вежливи и готови да помогнат на всеки. Знайте, че ако се усмихнете, домакинът ви ще се усмихне двойно повече. Любезността просто е задължителна. А ако поднесете лале (любимото цвете на султаните), считайте, че работата ви е станала.
Никъде няма да видите бездомни кучета. Или провиснало пране. Или неизметени листа. Напротив - отвсякъде напъпват китки.
"Турция е човек, тичащ на Запад във влак, който се движи на Изток" - казва една турска поговорка.
... А всеки български кмет задължително трябва да посети един микрорайон на Истанбул, за да види как се управлява град.
Град, който е космополитен, усмихнат и безкрайно толерантен...

monitor.bg,22 Март 2008

Усещане за Истанбул

Не знам колко от вас са били в Истанбул и какво чувство изпитват към този град. За мен обаче ориент данданията, която цари там е създала едно особено усещане, заемащо специално място в сърцето ми. Може би това се дължи на страхотните емоции, скрити в багажа ми всеки път, когато се върна оттам. Не мога да кажа защо толкова много обичам Истанбул. Или, защото винаги се озовавам на турската територия, когато съм в нестихваща депресия (от онези, наслагващите куп въпроси за смисъла на живота), поставила ме пред сериозната дилема – да слушам сърцето или разума (и не става въпрос за любовна мъка!). Та, Истанбул ме лекува от тази меланхолия. Всеки път! Връща ми силите и желанието да се боря, дори и за малките неща. Щях да си помисля, че пръст в това има Аллах, но не съм последовател на исляма. Духът и атмосферата на града пречистват негативните мисли и ме карат да преосмисля проблемите си, както и да намеря най-правилното решение за себе си. Лудницата и тълпите там не ме натоварват напротив, действат ми успокояващо. Истанбул е моят лек срещу мрачното настроение. Най-вероятно заради сблъсъка на двата свята – моят и онзи, чуждият, и непознатият.

dstar

В Сърцето на Анадола - Магията на бекташите

След като заминахме от София и минахме през Истанбул , стигнахме в град Кърсеир, Централна Турция.Видяхме големите пространства на Анадола, мистичните селца и минаретата, извисяващи се сред планините, отбелязахме, че имаме добро обслужване.И така нагълтани с чай, сладки,кексчета и подобни, вярвахме, че всичко интересно започва да намалява обема си.Но грешахме...>>>