Скъпотията по Българското Черноморие подгони немските туристи. Много от тях предпочитат почивка в Турция и Египет, където било по-евтино.
20 на сто спад на туристите от Германия отчитат това лято в Албена.
Inform,14.08.08
Немците бягат в Турция и Египет
Турско западно черноморско крайбрежие
Това е едно от описанията, които правим с колеги и поместваме тук. Целта на тези пътувания е описателна, откъде да минем, къде да нощуваме, може ли с деца, какви забележителности има, какви изненади можем да очакваме по пътя и така нататък.
И така, описанието.
На всеки от нас му се е случвало да стои на устието на Резовска река и да гледа с лакоми очи, безкрайният и безлюден турски плаж отсреща. Недостъпен за съжаление, все още.
Тръгваме с Джорджо от Бургас в 6 часа сутринта с намерение да огледаме и заснемем.
Южна Странджа е много красива и доста различна от северна Странджа, която е в България.
това е изглед веднага след пресичане на границата с Турция, при Малко Търново. Дърветата са високи и очевидно стари. Явно никой не е провеждал подборна сеч в скоро време. Горката гора, колко ли е зле ?
На самия граничен пункт е забранено да се снима, затова преразказвам. От българска страна ви дават една флашка за компютър, която заменя печатите на различните гишета. Много е удобно и експедитивно. Гишетата са подредени отделно и са в логичен порядък. Смяната на служителите е в 8 сутринта и в 8 вечерта, отнема около 20 минути.
От турска страна смяната също е в 8 часа. Нещата обаче не изглеждат добре. Спирате колата на плаца и се започва едно шматкане между гишетата за печати.
1. Първо оправяте документите на Колата. Стаичката е в лявата страна на входа зад един поизтъркан каменен тезгяФ.
Обикновенно служителят не е там , та го изчаквате безропотно.
2. После оправяте паспортите, там са полицаи и са дисциплинирани.
3. След това трябва да издирите митничаря да ви шляпне един печат. Той се шляе някъде наоколо, облечен е в цивилни дрехи, и по никакъв начин не е различим, от пътниците в някой от чакащите автобуси 
Късмет !!!!
4. Най накрая на изхода един небръснат мустакатко разглежда подробно всичките ви документи. На мен ми каза, че пълномощното на джипа /написано на български и английски и подпечатано/, трябва да бъде заверено от някое турско консулство, защото той не е длъжен да знае английски. Това важи само за служебни и лизингови автомобили. За частни автомобили не се налага пълномощно.
5.Зелената карта е достатъчна, не е необходимо да купувате турска.
Веднага след навлизане в турска територия, се вижда как турците интензивно строят и разширяват пътищата си .
Строи се магистрала.
Не много удобно за пътуване, но ще стане. С Джорджо изброихме около 200 работника и 10 тина багера в една 10 километрова отсечка.
Работеха яко в 8 сутринта.
Ако колата Ви е измита до блясък вероятно ще се напраши нетърпимо.
Карайте бавно в този участък.
Ето и готовата магистрала.
Трябва да отбележа, че в Турция, завоите по магистралата са с допускане за по малки ъгли на завиване, и се допускат много големи наклони на магистрала и обикновен път. Това може да ви изненада неприятно, така че, ЯВАШ. Ето типичен пример на долната снимка.
И ето го накрая Лозенград или Киркалери по турски.
Следва продължение.
Продължение ТУК
Туризъм в Турция,06.08.08
Над 4 млн. чужди туристи са посетили Истанбул тази година
06 август 2008 | 10:59 | Агенция "Фокус"
Истанбул. С 13,8% се е увеличил броят на чуждите туристи, посетили Истанбул в периода януари – юли 2008 г. в сравнение с първите 7 месеца на миналата година, пише вестник “Хюриет”. През този период миналата година туристите са били 3 586 000, а през тази година броят им е достигнал 4 082 000.
Тази година в Истанбул най-многобройни са германците – 15%, следвани от руснаците – 6,1%, французите – 5%, британците и американците – 4,9%.
Българите не се уплашиха от атентатите в Турция
Пълним по 150 седалки в самолета до южната ни съседка всяка събота
Кристина Босева
Няма българи, които да са пожелали да отменят почивките си в турските курорти въпреки атентатите в Истанбул от неделя вечерта, категорични са туроператори. От Гранична полиция също казаха, че не забелязват намаляване на притока на туристи през границата. При двете бомбени експлозии на оживена улица в истанбулския район Гюнгьорен загинаха 16 души, а 150 бяха ранени.
Според представители на туристически агенции резервациите за летуване в курортите на южната ни съседка непрестанно се увеличават. Цените за едноседмичен отдих с включена храна там се равняват на седмица, изкарана в Слънчев бряг и Несебър, но плажовете са по-чисти, а обслужването далеч по-добро.
Туроператори казаха за "Новинар", че засега няма българи, които да са се отказали и от традиционните екскурзии до Истанбул, които се провеждат всяка седмица. Все повече българи предпочитат да отскачат до там през уикенда, тъй като една тридневна екскурзия струва около 160 лв. В тази цена се включват пътят, нощувките и храната. Пътешествието включва и обиколка на забележителностите.
По данни на туроператорските фирми над 50 процента от българите предпочитат да почиват в Турция и Гърция. Всяка събота и неделя българите запълват поне по 150 места в самолетите до турските курорти.
Турагентите обаче не отрекоха възможността атентатът да повлияе на избора на българите занапред и през следващите два месеца да се увеличи броят на българите, които ще останат да почиват на нашето Черноморие.
Inform,юли 2008
Туризъм в Турция,22.07.08
Руска туристическа компания нае верига хотели в турския курорт Анталия
22 юли 2008 | 13:48 | Агенция "Фокус"
Анталия. Една от най-големите руски туристически компании – “Интурист” постигна договорка и нае в турския морски курорт Анталия веригата хотели “Юстинияно” , която е една от най-известните марки в туристическия сектор, пише вестник “Заман”. “Интурист” нае за срок от пет години петте хотела от тази верига в Анталия. Единият от тях е четиризвезден, а другите са 5 – звездни и имат общ капацитет от 2 416 легла. Представител на веригата хотели “Юстинияно” потвърди, че руснаците са наели пет от шестте им хотела на Средиземноморското крайбрежие на Турция. Това по думите му не означава, че се оттеглят от туристическия пазар, а чрез новите инвестиции в Турция веригата хотели ще укрепне още повече.
Туризъм в Турция,21.07.08
Броят на чуждите туристи в Анталия от началото на годината насам надмина 4,5 милиона души
21 юли 2008 | 15:58 | Агенция "Фокус"
Анталия. Броят на чуждите туристи, пристигнали в Анталия със самолет от началото на годината насам надмина 4,5 милиона, пише електронното издание на турския вестник “Милиет”. Според информация от Дирекцията на държавните летища в Анталия само между 18-20 юли на терминала за външни линии на летището са кацнали и излетели 1702 самолета, с които в града са пристигнали 165 034 чужди туристи. За периода 1-20 юли турският курорт е била посетен от 995 688 чужди туристи, а от началото на годината броят им е 4 527 447, което е с 22 % повече от миналата година, пише вестникът.
Сърф, супа и кози
Петя Славова
Съвсем нормално след празниците да има още някой и друг почивен ден, за да си починем и от тях.
Още през нощта на 30-ти април, някъде към 3 – 3 и нещо две коли се събират в квартал Младост.
Ние сме около пет, чакаме още четирима.
През това време ритаме топка, снимаме се, размятат се и великденски яйца.
Идеята e да тръгнем бързо, по тъмно, за да пропуснем голямото преселение на София.
Този път насоката е извън границата на страната. Посоката е остров в Турция – Гьокчеада – райско кътче за сърфисти.
Багажниците на колите са препълнени с палатки, спални чували, раници и доста алкохол.
Малко повече, отколкото имаме право да пренесем – за девет души 24 бутилки, без да броим бирите.
Все пак там, където отиваме, се слави със силния вятър и трябва нещо да ни грее.
Тихо преминаваща полицейска патрулка разглежда какво си пренасяме. Отначало ни гледа подозрително, но виждайки огромните багажи, ни зарязва да си довършим среднощния мач.
Скоро всички сме се събрали и потегляме.
Доста сън ни се е насъбрал за спане, но всеки е пресипнал от енергия и в очакване за мястото, на където сме се упътили.
Първо море, първа по-голяма почивка, и така с песни, лигавщини, щуротии излизаме от границата, готови да уловим ранния ферибот, който потегля в 11.00 на преди обяд.
Малка грешка около напускането на страната. Как пък никой не се усети, че между 7 и 8 границата се затваря, за да се предадат смените на служителите.
Перипетии около турската граница – багажите на всички се отварят, става ясно, че ще се разделим с голяма част от нашите „твърди“ запаси.
Отваря се багажникът и на другата ни кола. Граничарите са изумени, такива са физиономиите и на пътниците след нас.
Разпитват ни накъде така. Един от нашите обяснява: „ Кюкчеага“. „Гьокчеада“ поправят и ударението граничарите, поогледаха ни още малко и казаха да товарим.
Самият остров е най-големия в Турция, съвсем близо до Дарданелите. Намира се до Чанаккале, Кабатепе и до другия остров Бозкаада. Залепен е и за гръцките острови Лимнос и Самотраки. Площта му е 289.5кв.км и 95км. крайбрежие. Централното селище също носи също името Гьокчеада.
Ясно е, че фериботът остава само в мислите ни и марушрутът се променя, май за добро, към Одрин.
Китни лъкатушещи улици, голяма описателна джамия, хора около нас, опитващи се да ни продадат някоя и друга броеница. След дълга разходка посядаме за първа супа.
Менюто е добро – доматена супа, шкембе и леща. Първото разочорование – Няма бира!
Второ, по-скоро изненада – тези, които си поръчват леща получават същото, като тези, които са поискали доматена супа. Ръкомахаш, обясняваш, искаш да си изясниш, но след няколко притеснителни възклицания на сервитьора: „Комшо, проблем?“, става ясно, че няма напълно да се разберем, а и какво значение има супата, без бира.
Приближаваме към мястото, откъдето тръгва ферибота.
Очаква ни час и нещо на скалите при буните, ние вече подпийваме с мента и тоник, и каквото си имаме.
Ферито се появява, голямо, готово да преплува с наредената дълга колона, болшинството, от която е с българска регистрация на колите.
Вятърът ни посреща още от палубата на триетажен кораб. Фериботът наистина е огромен и побира всичко, чакащо за него, а то повярвайте не е никак малко! Гаражите са на два етажа, има асансьори, а гледката от горе е ветровита, но караща те да увиснеш на палубата, като сълзливите Кейт и Ди Каприо на злополучния кораб.
След топъл чай и чудна гледка, стигаме по тъмно на острова и си намираме нашия къмпинг.
От едната страна е морето, от другата - езеро, където сутрин сърфисти и други се кефят на плажуването си. София е забравена, новините, ежедневието. Абсолютно безвремие.
Телефоните ни са без обхват. Зареждат се барбекютата, опъват се палатките, има и едно огънче около бивака ни, където се навъртат всички къмпингуващи. Учудващо е, ако се чуе турска реч. Мястото е налазено от сънародници. Естествено, голяма част от тях познати.
Катунът ни е разпръснат, всеки си има цел, едни да се разтилат по пясъка, други да не слизат от сърфа, трети се прави на вожд на катуна и организира общата цел – да изпразним бутилките, които за малко да ни отнемат на границата.
Следващите дни и вечери са трудни за разделяне. Ясно бе, че часовете се сливаха. Повечкото вятър нощем дразнеше, а денем побъркваше от кеф сърфиращите.
Без капка висока вода, морето бе скрило вълните си за къмпингуващите, а вятърът си носеше сърфовете и уиндсърфовете и на начинаещи и напреднали. Няма начин да не се задържиш прав на дъската, след като времето работи за теб.
Часовете минават, дните също. Разбираше се единствено от намалелия алкохол и морския загар. Деца, кучета, чайки, пасящи кози и някъде там, навътре в острова, разни красиви водопади събираха спомени, някои по-мътни. Други твърде бистри. Имало и розови фламинго, но така и не ги видяхме.
Последна вечер, къмпингът се готви да се пренесе в родината си. Почивните дни приключват.
Резултатът.
Катунът ни си има един карък с изкълчен крак, подут двойно колкото другия. Според младата лекарка в близката болница, чийто следващ пациент е с болно гърло, диагнозата е: „No fracture!“
Последна вечер.
Един от видните членове на катуна дава всичко от себе си да пори вълните със сърфа.
Постепенно се увлича и отдалечава. Ние сме отвлечени от нас си и докато не се развикаха от брега, нямаше и да се усетим, че сме с един по-малко. Доста късничко, защото нашият човек съвсем не можеше да се прибере.
След близо два часа занимания, кръжене на сърфисти около злополучния мореплавател, успяват да го измъкнат без произшествия, освен нечовешки студ и изпито солено море. Естествено, не може да не се отпразнува завръщането на брега. Може би до към 5 сутринта, за което след час поехме към ферибота обратно към родна земя.
Пътят на връщане е тотално проспан. Откъслечни спомени – спиране на бензиностанция, похапване на сладолед – подарък от продавача, лутане из няколко селища за локум, баклава, кафе и все такива турски неща.
Шофьорите едва отварят очи. Преминаваме границата. Оказваме се с една кола по-малко. Другата си има карък. Този с болния крак си е забравил паспорта на острова. Дали, за да е сигурен, че ще се върне отново там или наистина объркването е някъде около болничните стаи, така и не става ясно.
Част от компанията ги очаква още една вечер, този път в близкия Одрин. На следващия ден среща с консула за така необходимия да се приберат у дома пасаван. А това, че ще се върнем в Гьокчеада, е повече от ясно.
Времето отново е с нас – за съжалерие реално, но мислите са другаде: около размазания смок на пътя, припкащите кози и овце по каменистите тамошни възвишения.
Яко обикаляне. Подреждане на гледки и истории за онези българи, които са се настанили на острова, след изселването им от България. И онзи вятър, и отлитащата към езерото ни палатка, и театралната програма на малката Мария, и какво ли още не...
Inform,2008
Adaland,Turkey
Official web site:
Adaland,Turkey /Turkish and English language/
Турският курорт Анталия е най-привлекателен за германски и руски туристи
08 юли 2008 12:50 Агенция "Фокус"
Анталия. От всички туристи, посетили турския курорт Анталия през първата половина на тази година, най-много са германците – 28,11%, следвани от руснаците – 25,96%, пише днес вестник “Хюриет”. На трето място са туристите от Холандия – 5,65%, а на четвърто - от Украйна - 5,43% от всички туристи. Общо през първите 6 месеца на 2008 г. Анталия е посетена от над 3,540 милиона туристи от над 100 страни, между които и близо 182 000 турски гурбетчии.
Турция очаква над 26 млн. туристи през 2008 г.
07 юли 2008 17:13 Агенция "Фокус"Анкара.
Турция очаква между 26 и 27 милиона туристи през тази година, каза министърът на туризма Ертугрул Гюнай пред Анадолската агенция. През първото полугодие е регистрирано увеличение с 15% в сравнение със същия период на 2007 г. Чуждестранните туристи, посетили Истанбул, са с 16% повече в сравнение с първите шест месеца на миналата година и броят им е достигнал 3,2 милиона.Данните за месец май показват, че най-голям е броят на германските туристи, предпочели да прекарат ваканцията си в Турция, следвани от руснаци, британци, българи, иранци, холандци, грузинци, франзуци, украинци и гърци. През същия месец чуждите туристи в Турция са били с 20,15% повече в сравнение с май 2007 г.
Одрин – ако си настроен патриотично...
Автор Светла Сирачкова
вторник, 27 май 2008
Страница 1 от 2
Ако си настроен патриотично, не е необходимо непременно да хванеш пътя към Шипка, Карлово, Батак ..., за да се заредиш с национална гордост и жлъчно да съдиш враговете на нашата мила родина. Можеш да предприемеш еднодневна екскурзия до Одрин - една отворена страница от нашата история, написана с болка.
Одрин е непретенциозен в чара си, но ако тръгнете с професионален екскурзовод, си заслужава.
Тръгнахме в ранни зори от Хасково и в 8 ч. автобусчето пъплеше по моста, където трите реки се вливат - Арда, Марица и Тунджа. Много е вълнуваща гледката - като три сестри бързат да си подадат ръце. Отправяме се към Тракийския технически университет, създаден от последователите на Кемал Ататюрк и символ на прогресивно развиващата се млада демократична държава.
В близост се намира паметник в чест на швейцарския град Лозана, където Великите сили след Освободителната война присъждат града на Турция. Лозана е превъплатена като девойка и е символ на победата. За нас този паметник е символ на скръб, тъй като с него губим изконно българска територия. В близост е и първият локомотив, който е обслужвал двете държави - България и Турция.
Продължаваме към хълма, където е била обсадата на Одрин. Турците са издигнали паметник на Шюкрю паша. За тях той е спасител. На този хълм нашите храбри воини са щурмували турската армия и са принудили пашата да се предаде. Шокирана съм от гледната точка, през която те пречупват фактите. Под снимките и експонатите са поставени надписи, които звучат прекалено емоционално.
Но все пак това е тяхната гледна точка. Ако не сте си наели екскурзовод, но владеете турски може да изслушате запис, който озвучава мемориала. Оттук се открива прекрасна гледка към града - смесица от стари и нови сгради, джамии...
Одрин – ако си настроен патриотично...
Автор Светла Сирачкова
вторник, 27 май 2008
Страница 2 от 2
Идва ред и на още едно свято за всеки българин място - църквата ,,Св.Георги". Тя се намира в едно тихо кварталче, предимно застроено с едноетажни сгради, боядисани всяка в различен цвят. Родолюбиви българи са дали средства и сили този храм да просъществува.
Дворчето е спретнато и много добре озеленено. Тук можеш да приседнеш, да изпиеш кафето си, размишлявайки дали би могъл да бъдеш доброволна жертва в името на българското. Мюсюлмани също се отбиват тук- те искат да задоволяват любопитството си.
Интерес представлява и сградата на първото девическо училище, създадено от Д - р Петър Берон и просъществувало като такова точно 1 ден. Сега е превърнато в сиропиталище. Какви велики идеали са следвали хората в миналото.
Гложди ни любопитство какво има в един мюсюлмански храм и се отправяме към най-голямата джамия - Селемие. Първоначално архитектът и изградил сградата с 1000 прозорци, но когато се произнасяла цифрата 1000, това не будело възхищение у правоверните, тъй като звучало кратко. Ето защо той зазидал един прозорец и така, когато всички говорели за джамията с деветстотин деветдесет и девет прозорци, всички се прехласвали. Преди да влезем, виждаме на чешмите как мъже се мият преди да влязат вътре. На входа се събуваме и разглеждаме изрисуваните стени на арабски, хората, погълнати от молитвата си и туристи, които правят снимки.
Целият тур из града ни умори и сядаме да изпием кафето си. Купуваме турски сладкиши за близките си и поемаме обратно към България.
Inform
BANDIRMA
Общи сведения за гр. Бандърма :
Гр.Бандърма се намира на юг от Мраморно море с площ от 600м2 населено място.На изток от града се намира Караджабей на запад гр.Ердек а на юг се намира резерватът язовир Маняс.Бандърма носи същото име със залива в който се намира и е важен пристанищен център.Със бързият ферибот за 1.45 часа се стига до Истанбул, за 1.30 часа се стига до Бурса,за3.30 часа се стига до Измир. Бандърма има важно стратегическо място в района.За да се стигне до полуостроф Капъдаг трябва да се мине през Бандърма.
Как да идем до Бандърма?
От околните области и от Истанбул доста лесно се стига до Бандърма.От гр. Бурса е приблизително 110км, от Балъкесир
е на далечина към около 110-120км и това е приблизително
1-1,5 часа път.От Истанбил се пристига за 1.45 часа с бързия ферибот.В същото време от Бурса,Балъкесир,Измир и от Анкара има автобусни превози.Много фирми извозват пътници през цялата година.ИДО Истанбил Морски Автобуси и с тях се пътува бързо и удобно.
История на града.
Не се знае кога точно се е сформирал градът. Но различните източници показват ,че градът се образувал между 8 и 9 век преди новата ера.Мисли се още,че се е сформирал заедно с градчето Кизикос от полуостроф Капъдаг в едно и също време.Тогава е било едно рибарско селище и се е ползувало ,като пристанище от(градчето държава)Кизикос и се е наричало Панормос,което е означавало(сигурно пристанище).По време на първата световна война Проходът Чанаккале се затваря тогва Бандърма придобива още по голямо статегическо място в областта.След войната на 2 юли 1920 год. се завладява от гърците и на 17 септемри се освобождава.
Социално културни мероприятия.
Жителите на града са около 140.000 души.Сега в Бандърма има 33 начални училища, 11 от които са в покрайнините и селата и 9 гимназии в които училища учат общо 22977 ученика.От тях 21200 хиляди се учат в града.В същото време в курсовете за чираци се учат 856 и народните обучителни центове се учат 369 ученика.В областта висшето образование също има голям напредък.През 1993-94 учебна година се открива Висшият Икономически Факултет в Бандърма и Професионално Висше Заведение,които са свързани към Балъкесирския Университет.През 1996-97 учебна година се открива Висш Медицински Институт в тях учат общо 681 студента.Тази промяна в обучението спомага за по вече културни мероприятия в града .Има два киносалона и други културни домове в които се организират изложби, концерти и други мероприятия които се посещават целогодишно от гражданите на Бандърма.
Икономика
В Бандърма се произвеждат 15% от изкуственните торове в страната,25% от пилешкото месо,20%пилета за кокошки носачки,22% от бялото месо и 22% от яйцата в страната се сдобиват в Бандърма.От пристанищата в Мраморно море е на второ място след Истанбул с общ капацитет
От 3 000 000 тона,15 кораба по 20 000 гростона едновременно могат да товарят и разтоварват едновременно.Според това ,че по въздушни ,водни и черни пътища се стига много лесно до Бандърма притжава особенно място в тази област.
В Мала Азия паметниците са повече от туристите
Древните богове живеят в Ефес
Херострат гори храма на Артемида, за да спечели слава
Проф. дин Николай Овчаров
Камерата ми следи многобройните острови, край които корабът минава. Първата спирка е на Миконос. Съгласно митологията на близкия Делос богинята Лето родила близнаците Артемида и Аполон. Островът се слави със своите вятърни мелници и боядисаните в бяло и синьо къщи, църкви и улица.
След това се насочваме към турския град Кушадасъ, откъдето стигаме до една от най-важните цели на нашето пътуване - античния Ефес. Археолозите го откриват през ХIХ в., търсейки едно от седемте чудеса на древния свят - храма на Артемида. През 1869 г. британският учен Джон Търтъл Уудс намира нищожните останки от прочутата сграда на дъното на кална яма
Днес за него напомня единствено самотна колона.
Първият храм вероятно е построен още през IХ-VIII в. пр. Хр. Той е бил посветен на изобразявана с няколко гърди местна богиня, символизираща плодородието на природата. По-късно архитектът Херзифон проектира култова сграда с високи каменни колони, каквато светът още не бил виждал. През 550 г. пр. Хр. лидийският цар Крез превзема Мала Азия и разрушава храма. След като постройката е възстановена четири пъти по-голяма от предишната през 356 г. пр. Хр., тя е изгорена от печално прочулия се Херострат. Младежът желаел да впише името си в историята и избрал този нелеп начин, превърнал се в синоним на човешка глупост.
Скоро след това започва строителството на нов храм на Артемида. Архитект става известният Скопас от Парос. Тогава Ефес вече е един от най-богатите градове и не се пестят средства за построяването на новата сграда. През 333 г. пр. Хр. Александър Велики го вижда още в строеж, но великолепно описание е оставил римският историк Плиний Стари. Според него сградата била с гигантските размери 148 на 79 м. Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 м. Всички архитектурни детайли били изпълнени от бял мрамор от о-в Парос. Тази прекрасна постройка просъществувала до 262 г., когато е разрушена при нашествието на готите и повече не е възстановена.
Храмът на Артемида е символът на Ефес, но самият град напоследък е значително по-впечатляващ. Благодарение на планомерните разкопки главно на австрийски археолози, неговият предишен облик става видим за хората. При реставрацията се използва т. нар. анастилоза или "черга от парчета". Мнозина учени отричат този метод, при който се възстановяват цели фасади на сгради. От друга страна така туристите могат да се докоснат до миналото величие на града.
Според данните от разкопките местността е обитавана още през II хил. пр. Хр. Може би съществуващото тогава селище е идентично с Апаса - важно средище на народа на хетите. Около Х в. пр. Хр. тук започват да се заселват йонийските гърци. Към IV-III в. пр. Хр. Ефес вече е голям пристанищен център. Тогава той е бил на самия бряг, но морето по-късно се отдръпва навътре. От 133 г. пр. Хр. градът влиза в границите на Римската империя и добива великолепния облик, който виждаме днес. Заради отдръпването на морето през Средновековието Ефес загубва значението си. През 1090 г. е превзет от турците селджуци. Древният град е изоставен напълно, а недалеч е основано селището Селджук.
Слизайки на паркинга, ние минаваме през Одеона и Агората. Първият се нарича още Малкият театър и според надпис от 150 г. е построен от Ведий Антоний. Сградата е с капацитет от 1400 седящи места и е била предназначена както за театрални представления, така и за срещи и разговори на местния Сенат. Тя се намира северно от Агората, която е била търговският център на Ефес. Създадена през I в. при управлението на римските императори Октавиан Август и Клавдий, агората е оградена с двойна колонада. Недалеч са обществената Базилика и Пританеонът, изпълнявал функциите на съвременните кметства
До него е храмът на Хестия Балая, където целогодишно горял свещеният огън.
После тръгваме по прочутата улица, която се вие по склона между хълмовете. Многократно преправяна, тя е павирана с каменни и мраморни плочи, а от двете страни се извисяват колони, статуи, различни пиедестали, фризове и надписи. В древните руини се открояват покритите и поддържани с колони галерии, чиито подове са били застлани с изящни мозайки.
Сред сградите изпъква храмът на Адриан, построен около 138 г. от Квинтилий. Сградата е създадена в коринтски стил и е забележителна с елегантните си пропорции. Оцеляла е арката с изображението на богинята Тита, покровителка на Ефес. В храма е имало статуи на императорите Траян, Диоклециан, Константин Велики и др. От другата страна на главната улица са "Къщите на склона" или дворците на най-богатите граждани. Много от тях имат запазени мозайки и стенна живопис.
Най-сетне излизаме срещу великолепната фасада на Библиотеката на Целз, изцяло изпълнена по метода на анастилозата. Тя е построена от Тиберий Юлий Агила при управлението на император Адриан. При нашествието на готите сградата е изгорена, но фасадата е частично запазена. Състои се от два реда колони, като на първия етаж са с коринтски капители. Оцелели са вратите и прозорците, оградени с декоративни релефни мотиви. Съвсем наблизо от Библиотеката на Целз е огромният Театър на Ефес, събирал някога повече от 25 000 зрители. Той има класическо оформление и днес също се използва за театрални постановки.
Моето впечатление от Ефес може да се сравни само с чувството, което изпитах преди две години, посещавайки древната Петра в Йордания. И отново си задавам въпроса - защо ние, българите, не може да използваме нашето културно наследство, така както го правят нашите съседи, турци и гърци.
Inform,05.07.08
Лете обслужват възрастните европейки, зиме се връщат на село
Жигола трупат пачки по турските плажове
Работят инкогнито, страх ги е от семействата и Аллах
Препълнените плажове са идеално място за изява на жиголата
Мургав, набит, със святкащи очи около 20-годишен младеж е прегърнал русокоса европейка, която може да му е майка. Двамата страстно се поклащат в такта на музиката в полутъмния бар. После с жестове се уговaрят за нещо и изчезват в тъмнината на нощта.
Подобни гледки, на млади мъже с възрастни жени, може да се видят не само нощем, но и денем - по плажовете, в морето, в хотели и ресторанти. Или един и същи младеж един ден с една жена, на следния ден с друга...
Турските плажове по Егейско и Средиземно море буквално са наводнени от жигола. Занаята въртят младежи между 22 и 30 години, които обслужват чужденките. Повечето са от Диарбекир, Муш, Урфа. Това са селища в източните и югоизточните провинции на Анадола, населени главно с кюрди. Правят впечатление с характерния за тези провинции външен вид - мургави, излъчващи сила и здраве младежи Анталия, Бодрум, Измир са курортите, където заработват най-много. Това са главно all inclusive курортите на Турция. Там е по-трудно да ги хванат от полицията, а и били предпочитани от клиентките им.
Преди да се захванат с тази работа, повечето са си изкарвали хляба по строежите или като готвачи, сервитьори, хамали по курортите, но от това не ставаш богат.
"Тежък е животът по нашия край", разказва приятен мургав младеж, пожелал анонимност. "Няма работа, ние сме все големи семейства. Ако нямаш пари, не можеш да се ожениш дори, защото няма с какво да платиш за булката", допълва той. По обичай младоженецът трябва да даде башлък парасъ на булката, който е между 10 000 и 20 000 турски лири.
Но между жиголата има и такива, които са държавни служители. Те се впускат в древната професия само през почивните дни. Някои въртели бизнеса вече 4-5 години.
В повечето случаи пазарлъкът става чрез интернет. Заварки стават и в баровете, като заведенията посредничат и взимат комисиона от 10%. Много от жиголата обаче предпочитат старомодния начин - по поръчка на клиента.
На час заработват по около 300 евро
Предлагат се и други услуги - обслужване за цяла нощ, партньор за приятно прекарване на почивка. Жиголата си имат определени хотели, където ходят, за да бъдат сигурни, че няма да стават непредвидени неща.
Най-добрите клиентки в Измир били холандките и германките, а на Анталия - рускини и германки. Между клиентите им нямало негри и от Далечния изток.
"Като влезем в бара и погледите на жените се обръщат към нас, чужденките ни намират за хубави, мъжествени. Защо да не се възползваме от това", казва 29-годишният жиголо Н.С. Той обяснява, че истинската му професия е готвач. "Имах един приятел, по едно време започна да се движи с джипове, да разполага с много пари, научих, че е влязъл в този занаят, и си казах, че и аз мога", допълва той. Така започнал преди 5 години. Сега е организатор. Държи около 30 жигола на Анталия и 20 на Измир. Прибира 50% от печалбите. Самият той е от Югоизточен Анадол. Когато дойде някой новак от същия край, той го обучава, като му пуска порнофилми. "Човекът идва, ама я е видял една-две жени в живота си, я не. Ако остане на него, ще се накачули върху жената и готово
Затова първо ги карам да гледат порнофилми, уча ги и им обяснявам какво искат клиентките", обяснява той тънкостите на професията. Той си подбира момчетата и по друго условие - да нямат татуировки, защото това плаши клиентките. Но най-важното е да са безупречно чисти. "Новаците чат-пат знаят по нещо за "Камасутра". Речникът им е оскъден. Повечето не ползват презервативи. Нямат никаква представа за какво става дума. Смятат, че добре и чисто облечените жени не може да разнасят болести", разказва той. Твърди, че имали и местни клиентки, но те повече ги търсели, за да отмъстят на мъжете, които им изневеряват. При чужденките е съвсем различно. Те искат просто да си прекарат добре и забавно ваканцията. Жиголата не подбират клиентки по възраст - имат жени и на по 70 години.
За разлика от другите националности, турските жигола имат страх от две неща - от семействата си и религията. "Традициите по нашия край не позволяват подобно нещо, ако те научат, че спиш с жени на възрастта на майка ти,
може и да ти теглят куршума казва друго жиголо, също не пожелало да си каже името. Спечелените от този занаят пари считат, че са грешни. "Аллах ще ни накаже за това", убедени се повечето, затова не изпращат на семействата си. Работят напълно инкогнито, не говорят нито за себе си, нито за клиентките си, затова се ползвали с доверие. Убедени са, че клиентките им ги харесват, понеже правели всичко възможно, за да останат доволни. Гордо се наричат плейбои.
Но щом сянката на есенното слънце се спусне над егейските и средиземноморските плажове и човешката гълчава се оттегли, анадолските момчета хващат обратния път към селото, към истинската си самоличност. В очакване на следващото лято.
По материали от турския печат
Inform,03.07.08
“Милиет”: Очакваме Турция да бъде посетена от 27 милиона туристи през 2008 година, каза Ертугрул Гюнай
27 юни 2008 | 11:31 | Агенция "Фокус"
Анталия. Министърът на културата и туризма в Турция Ертугрул Гюнай заяви, че през 2007 година Турция е посрещнала 23 341 000 туристи и очаква тази година този брой да бъде много по-голям, пише турският вестник “Милиет”. На галавечер под надслов “С целта на Анталия към 10 милиона”, организирана в Анталия от Съюза на средиземноморските туристически хотели и агенции, Гюнай изтъкна, че състоянието на развитие на туризма в страната в настоящия момент е било цел на всички министри на туризма преди него и дотук е нямало да се стигне без техните усилия. Турският министър на туризма изтъкна, че очакват миналогодишната цифра да бъде надмината още до септември и до декември 2008 година страната да бъде посетена от близо 27 милиона туристи.
Айвалък-непознатият образ на Турска Егея
Многобройните български туристи, пътували с кола или автобус през последните години за нашумелите и у нас турски курорти Кушадасъ, Бодрум или Мармарис, вероятно са подминавали един малък, но красив град, разположен в северната част на турското егейско крайбрежие. Той не е измежду най-посещаваните туристически места в Югозападно Турция, но въпреки това е дестинация, която си заслужава да не бъде пропускана от туристите.
До Одрин и назад
Оля Караилиева
„Ходи ли ти се до Турция тази събота и неделя?”...
Така започна всичко... със СМС от приятеля ми. Недоумявайки какво се случва, се усмихнах заговорнически, защото идеята да отида отново до Турция ме заинтригува. След наколко телефонни обаждания се сдобихме с места в автобуса за Одрин. Заминаването бе на 24ти ноември, а връщането – на следващия ден. Изнамерих си международния паспорт и с голяма доза ентусиазъм, фотоапарат и любим човек за компания потеглихме към съседна Турция. На мен това не ми беше първото пътуване до там, но приятелят ми за сефте стъпи на турска територия. След преминаването на границата първата спирка беше в Одрин. Отидохме до българската църква „Св. Георги” по повод освещаване на втората камбана.
В един момент се огледах и разбрах, че всички около мен говорят на български, колите са с български регистрации, както и надписа на църквата. Оказа се, че събитието е небезизвестно. Имаше преставители на много турски медии, както и на някои български. Осветихме камбаната, дарение от Илия Луков, и започнаха песните и танците. Даже са ме показали по Нова телевизия как играя на хорото.
След така интересното събитие се настанихме в хотела, хапнахме и се поразходихме из центъра на Одрин. Оказа се, че е по-вероятно да се разбереш с хората на български отколкото на английски. За разлика от България успяхме да пазарим както с местната валута, така и с евро.
В крайна сметка хората знаят как да правят бизнес. Рядко може да се види стока с цена, затова трябва да умееш да се пазариш. Не се възползвахме от тази възможност, тъй като уменията ни в областта съвсем не са завидни.
Впечатление ми направи, че магазините в Одрин са съвсем малки и тясно специализирани. Липсват големите, а дори и малките супермаркети, които сме свикнали да виждаме у нас. Заведенията също са малки, но обикновено на 2 етажа. Винаги има къде да седнеш, дори и в дюнерджийниците. Намерихме едно заведение с типично българска кухня... е, явно типично балканска. Взеха ни поръчката на български и ни оставиха да си харесаме маса. При второто ни посещение в същия ресторант не успяхме да откажем да ни почерпят чай.
Най-интересното е, че в Одрин има система за поръчване на чай. Не ми стана съвсем ясно, но на около 50 метра по улицата имаше уреди, подобни на радиостанции, по които може да се поръча чай. След няколко минути при нас пристигна пъргав мъж с поднос и две стъклени чашки чай и по две шекерчета за всеки. Изсърбахме чая набързо, докато сервитьорът ни обясняваше на български колко му е омръзнало от турския чай.
В този момент разбрах колко са различни българските турци от истинските. В България така наречените турци са известни с това, че пият непрекъснато кафе, докато в нашата съседка местните нямат този навик. Иначе естествено, че имаше забрадени жени, но това не е нещо, което се набива на очи.
Липсваха натоканите мадами, които у нас срещаме по централните улици на всеки град. В Турция няма да видите крещящо гримирана жена или било то момиче. При предното ми посещение там ми направи впечатление дисциплината в училищата. Момичетата не могат да са с маникюр, грим или боядисана коса. Да не говорим колко бяха впечатлени от обиците на езика и татуировките, които някои от нас имаха. Те дори не бяха виждали такова нещо.
Обслужващият персонал нявсякъде беше само от мъже. За разлика от нашите сервитьорки с униформи, там те обслужват мъже. Никъде никой не ни даде касова бележка и нито един сервитьор не ни поиска сметката. Тези неща се оправят на касата на изхода на заведението. За разлика от България там никой не очаква бакшиш.
Намерихме един бар, където също ни обслужиха на български. Нетипичното там беше, че се слушаше западна музика. Естествено не се виждаха компании само от жени и преобладаващата част от клиантелата бяха мъже. Въпреки това беше приятно. Приятелят ми си поръча джин с тоник, а аз една бира. Джинът с тоник беше поднесен в една чаша, а в добавка имаше друга, пълна с лимонов сок и вътре нарязани моркови, явно за мезе. Изключително приятно ни изненадоха като ни донесоха нарязани краставички с репликата „Това е от мен”. В Турция наистина знаят как да те обслужат и дори не очакват бакшиш. Истината е, че хората те уважават и са искрени в чувствата си.
В неделния ден посетихме българското училище в Одрин и се разходихме по центъра на града. Влязохме в едно хале в стил Илиянци.
Заради почивния ден повечето магазини бяха затворени, но стоката им си седеше пред тях. Замислих се, че това никога не би се случило в България. Сещате ли се защо? Завидното количество фонтани в града впечатляват с красотата си, особено през нощта, когато са включени разноцветните светлини. В центъра на Одрин има направена изкуствена рекичка с дължина около 50 метра. Там може да се видят два бели лебеда, които през деня са пуснати свободно и даже обикалят из околните градинки. Докато ги снимахме с камерата приятелят ми не пропусна да отбележи, че в момента наблюдава три големи бели птици, обръщайки обектива към мен. Как да не го обичаш после?!
Посетихме и най-голямата джамия в Одрин - Селим.
Наистина си беше голяма. Въобще в Турция има страшно много джамии. Даже и извън градовете, отстрани на пътя има джамии. Хората истински уважават вярата си и това си личи. Преклонението в пред държавата си личи веднага. На всяка трета тераса е опънато турското знаме. Огромни флагове висят и от всякакви обществени сгради. Хората разбират, че ако се грижат за страната си и тя ще се погрижи за тях.
Потеглихме обратно към България и спряхме в Лозенград. Напазарихме си локум и всичко сладко, което ни дойде на ума. Сигурно се върнах с 10 килограма локум в багажа. На границата минахме по-бързо отколкото на излизане от България. Даже на шега се зачудихме как така ще ни пуснат обратно да се приберем след като веднъж вече сме избягали.
Най-важното, което разбрах е, че представата на българина за Турция и турците е объркана. Преди човек да съди за някого, той първо трябва да го познава. Не бива да ставаме роби на предразсъдъци.
Наивници горят с резервации по интернет
Стотици са ужилените летовници и по схемата за предварително плащане на почивки чрез интернет. Измамата е известна като "БГ почивка". Изгодната ваканция, рекламирана в интернет сайтове или чрез вестници, излиза доста солено на наивните туристи. Те плащат капаро по посочената банкова сметка, а след като пристигнат на почивка, се оказва, че хотелът, който са резервирали, не съществува. Посочените от туристическата агенция телефони се оказват закрити, а адресът - фалшив.
Inform,18.06.08
Къде е най-модерно това лято?
Една от препоръчваните дестинации в тази статия е Бодрум,Турция:
Бодрум, Турция
Хотел: The Marmara Bodrum
Ресторант: Marina Yacht Cub
Дискотека :Халикарнас
Топ място: Castle of St.Peter
Това място няма нищо общо с представата ви за Турция. Не само ще получите отлично обслужване, но и ще бъдете заобиколени от наистина богати и известни наши съседи.
източник
Туристи,ама не съвсем
Държавната агенция очаквала 4-5 % ръст на германските курортисти
Според прогноза на председателя на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова вчера, родните плажове ще посрещнат с 4-5 % повече немски туристи. При рехавото чуждестранно присъствие, регистрирано по Черноморието в края на първия месец от летния сезон, подобна прогноза е като носна кърпичка, когато се къпеш в пот. Не е тайна, че голяма част от чуждестранните курортисти пристигат у нас по разни социални програми и по схемата – 7 дни, 230 евро, all inclusive. Същите тези туристи, от които очакваме милиони евро приходи, не обичат да излизат от хотелите, тъй като не е включено в пакета. А когато го направят, или седят – за ужас на ресторантьора, десетина души на бутилка вино, или се напиват, трошат бутилки и правят мизерии. Тези деяния съвсем не им пречат при завръщане в родината да заведат иск заради строителството, шума и какво ли не в курорта, в който са почивали. Неоспорим факт.Редно е да чуем от г-жа Крушкова прогноза с колко ще се увеличат българските туристи по родното Черноморие. По време на ваканцията по Великден те ясно показаха предпочитанията си – в съседните Гърция и Турция им предлагат оферти като за германци в България – по 300 евро. Изглежда че там е по-добре да изхарчим спестените за почивка или взети назаем евро. Уникалният микс между кич и строителна мизерия, “запазено” място на плажа, скъпотия по кръчмите и лошо обслужване – на това да му се радват чужденците. На плажовете по Бяло, Адриатическо и Мраморно море може да пеем с пълни гърди:„...И замириса на море“.Inform,15.06.08
Българинът ви чака на закуска в Истанбул
Какво бихте казали за истинска султанска закуска с български вкус в центъра на Истанбул? Да опитате кулинарните вкусове на султаните на Османската империя на почти нищожна цена. Или това ви се струва малко странно!? А какво бихте казали българин да ви сервира султанска закуска в Истанбул. Вече повече от столетие българският каймак привлича вниманието на целия свят със своя специфичен вкус в центъра на Истанбул. Това е закусвалнята на българското семейство Шестакови, което според експерти се намира сред първите места, които трябва да посетите в Истанбул.
Намиращата се в квартал Бешикташ закусвалня на Пандо Шестаков винаги е била сред първите места, които непременно трябва да посетите. Причината за популярността на закусвалнята и привличането на клиенти от хиляди километри разстояние е много проста: "Закуска, включваща пресен каймак, чист мед и една чашка топъл чай." Популярността на българския каймак, който се споменава заедно с Истанбул, отдавна е прекрачила границите на съседна Турция. "Само преди няколко дни група от 30 американци посетиха закусвалнята и ме попитаха за рецептата на каймака. И аз им отговорих, че това е тайната на професията ми. И се посмяхме заедно", споделя Пандо Шестаков. По думите на бай Пандо, българският каймак се предлага и на трапезата на кралете в Дубай, като всеки месец лично изпраща специално приготвени кашони с каймак за дубайските кралски семейства. Собственикът на закусвалнята с гордост посочва, че каймакът, който предлага, е сред най-търсените вкусотии в страни като Германия, Франция и Канада.
Въпреки голямата си популярност българската закусвалня е малко място до Рибния пазар в истанбулския квартал Бешикташ. Вътре в помещението се побират общо 5 маси. Закусвалнята на българина бай Пандо е много скромна. Тя е и историческо място, открита е през 1895 година. Пандо Шестаков е трето поколение млекопроизводител, като неговото семейство се е заселило от Македонско в Истанбул. В началото на 19 век бащата на Пандо Шестаков, Сотир Ефенди, осигурявал всички млечни потребности на двореца "Долмабахче" (двореца, където се помещавал султанът по това време). Тогава семейство Шестакови с каруци събирали биволското мляко и после го обработвали в своята мандра в Емирган. След обработката идвал редът на пласирането на стоката като мляко, каймак, кисело мляко, масло и сирене във всички квартали на столицата на Османската империя. По това време особено изселниците от Балканите изкарвали своята прехрана, като заработвали в мандрите в кварталите Айазаг и Кягътхане. По това време голяма част от млекарите и производителите на кисело мляко по истанбулските улици били основно изселници от Балканите. В производството на млечни продукти семейство Шестакови толкова са се прославили, като преди години произвели и първото кисело мляко специално за бебета. Шестакови са произвеждали най-различни видове кисело мляко - с плодове, със сусам и ванилия, а най-популярно било киселото мляко на тепсия.
Най-големият помощник на Пандо в закусвалнята е неговата съпруга Йоанна. И двамата отдавна са прекрачили 80-те години, но от 1950 година заедно работят тук.
Цената на закуската при българина е 4 турски лири
Цената на закуската за един човек при българина бай Пандо е 4 турски лири (около 4 лева). Закусвалнята не приема предварителни резервации, като най-вече в събота и неделя е винаги пълна. Няма много маси, за да може да приема кленти с предварителна резервация. Дори има и такива хора, които се обаждат предварително и задават доста интересни въпроси от рода на: “Закусвалнята с изглед към Босфора ли е?”, “Има ли автопарк и асансьор?” “Някои клиенти си представят мястото на българина като 5-звезден хотел. Закусвалнята привлича клиентите си с автентичната си атмосфера. За да не развалим тази атмосфера, не направихме никаква промяна в закусвалнята. Каквата беше преди години, такава си е и сега”, казва Пандо Шестаков.
В днешно време семейство Шестакови използват едната част на закусвалнята като мандра, а биволското мляко купуват от млекопроизводители от Чаталджа, Силиври и Кемербургаз. Според бай Пандо с развитието на технологиите произведените млечни продукти във фабриките са загубили своята естественост и вкус. "Сега има машини, които за няколко часа произвеждат каймак. А българският каймак се произвежда най-малко за 3 дни. Варенето на млякото, после да се сложи в лед и други процедури са част от тайните на нашата професия. След всички тези процедури каймакът се сервира на клиентите. Същото се отнася и за другите ни продукти", подчертава с гордост бай Пандо. В закусвалнята храната се предлага под формата на порции за разлика от другаде, където се приготвя на шведска маса. А менюто в закусвалнята включва непременно каймак, мед, маслини, мазно бяло сирене, яйца, тестени изделия, характерни за изселниците от Балканите, биволско мляко и чай, разбира се. Млякото винаги се предлага топло, като редовно се вари в казан, който е на тезгяха. Освен това в закусвалнята се предлагат яйца от пъдпъдък и овче кисело мляко.
Inform,юни 2008
Руски десант в Анталия
Абрамович и Шарапова повлякоха крак, араби идват заради тв сериали
Нахиде Дениз, Истанбулспециално за "Стандарт"
Ако е вярно твърдението, че няма лоша реклама, то с пълно право това се отнася за туристическия сезон в Турция. Броени дни преди началото на масовите резервации на богатите руски туристи, което обикновено започва през юни, гръмна страховита "новина". Триметрови кръвожадни акули дебнат летовниците в Мраморно море, удариха тъпана московски медии. Писанията, че десетки плажове са затворени, а туристите ги няма никакви, допълваха апокалиптичната картина. Слуховете се оказаха партенка, светкавично ги опровергаха официалните власти в Русия и в Турция.
Очернящата кампания обаче само показа колко апетитна е туристическата торта на Турция..
От началото на годината в страната има най-голям бум на гостуващите руснаци и украинци. Според операторите обаче през май идват на почивка средна ръка туристи от бившия СССР. В периода януари-май са дошли над 301 707 руски туристи, почти 42% повече в сравнение с преди две години. Но истинският интерес е към богатите руснаци. Според туроператорите в последно време половината от тях избират да почиват в Турция, наред с Испания, Гърция, Италия, Франция. Най-предпочитан курорт от тях пък е Анталия. Според руската агенция "Нева туризъм" тази година в Турция се очакват да летуват около 5,5 млн. сънародници на Путин.
През май обикновено идват семействата с повече деца, за да се възползват от евтините цени по системата транспорт плюс почивка. Богатите руснаци резервират по-горещите месеци, повечето от тях си падат по рафтинг и яхтинг. Милиардерът Роман Абрамович миналата година бе летувал с яхтата си на Бодрум. Но тази година е резервирал вилата Leo в луксозния комплекс Calista Luxury Resort в Белек, Анталия, на цена $25 хиляди на нощ. Вилата е с площ 1500 кв. м и стените са украсени със златни инкрустации и кристали "Сваровски". Сред екстрите са голф игрище, киносалон, ресторант, хеликоптерна площадка и собствен пристан.
Дори кошчетата за отпадъци са от злато. Секссимволът на женския тенис Мария Шарапова ще почива в същата вила, но месец след Абрамович.
Според туроператорите това още повече е засилило интереса на руснаците.
Inform,09.06.08
General Comments on Hotels in Turkey:
Below you will find general description of hotel categories in Turkey. However, please note that the quality of service and amenities varies greatly from one hotel to the other in all categories. For this reason, we check hotels using criterias such as location, amenities and the quality of management before including them in our list. In addition to that, we continuously monitor traveler feedback and make changes whenever necessary.
At TWARP, we list the some of the best quality hotels in their category. The lower rates indicate special deals and NOT inferior service.
Tips for choosing a hotel in Istanbul:
Old Town: Best location for sightseeing.Pera District (around Beyoglu area): Best location for nightlife and restaurants.
Modern town: Most of the deluxe hotels in Istanbul are in the modern town.
In other big cities no special tip, choose a hotel in central location.
Cities along the coast: Holiday villages are a choice for relaxing, swimming etc... for top dollars. Small hotels are for the traveler who don't care much about swimming but rather sightseeing. There are also some 5 and 4 star hotels with special rates which offer great accomodation with medium prices.
Special category :
The hotel is either a historic or a rebuilt authentic style building. The amenities and the quality of services varies greatly in this category.
Please note that all of this info is not to discourage you from lower star hotels, in fact you can find really decent places which may be cleaner, nicer than higher category hotels. It is just that you should choose, as not all 3 stars are created equally!
Hotels in the 4 star category usually have amenities such as: private bath, phone, minibar, TV, airconditioning. They usually have a bar, a spacious lobby, more than one restaurant etc.
Hotels in the 5 star category are equivalent of First Class, Superior First Class or Deluxe depending on the hotel. Usually, they have pool (s), restaurants, bars, fitness centers, many amenties...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
