Към Турция през Италия - разказ за приключенията ни в масива Монте Роза (Италия) и Ерджиес, Демирказък и Кападокия (Турция)
Цвета и Емил Алексови
Изкачвания
Monte Rosa (Италия) 4634м (до 4015м)
Erciyes (Турция) 3917м (до 3910м)
Demirkazik (Турция) 3756м
*
Въпреки апокалиптичните прогнози за времето тръгваме рано сутринта по добре познатата ни схема към Западна Европа. Харесали сме си няколко красиви изкачвания на върхове над 4000м в италианските и швейцарските Алпи.
Колата се прилепва плътно към земята под тежестта на огромното количество храна и екипировка. Все пак заминаваме за цели две седмици. В 6:00 часа сутринта сме вече на път...
Като опитни пътешественици, осъзнали могъщата сила на думата "алпинизъм" произнесена в различните й разновидности и интонации в зависимост от конкретната държава, без проблеми последователно минаваме през всички граници по пътя ни – сръбска, хърватска, словенска и италианска. Само на последната митничарите искат да видят колко пари имаме в наличност, явно сме им изглеждали много окаяно... ;-) Движим се дори по-бързо от очакваното, но все пак около полунощ решаваме, че малко почивка няма да ни се отрази зле и подремваме на паркинг край магистралата 100км преди Милано.
На развиделяване, изпълнени с нови сили, поемаме към първата ни цел – италианския курорт Breuil-Cervinia (2000м), който е изходен пункт за изкачване на Матерхорн (Matterhorn, Monte Cervino) (4478м) по италианския ръб (Liongrat). Пристигаме към 10 часа, посрещнати от мъгла, вятър и слаб дъждец. Леко обезкуражени се запътваме към дома на гидовете, за да получим информация за прогнозата за времето и състоянието на маршрута, по който преди по-малко от месец е имало сериозно срутване. Следва първото разочарование за това пътуване – съобщават ни, че според гидовете от района пътят към Матерхорн е непроходим и то не толкова заради каменопада, колкото заради падналия и продължаващия да вали нов сняг. Твърдят, че от около месец никой не се бил качвал на върха по този маршрут. На всичкото отгоре според прогнозата цялата следваща седмица ще вали и единственият слънчев ден ще е вторник. С увесени носове и не много висок боен дух решаваме да се откажем от върха и да преминем към план «Б» - масива на Monte Rosa (4634м), който е втори по височина след Mont Blanc (4810м).
Италианският подход за масивът Monte Rosa е от съседна долина – долината на селцето Gressoney. Решаваме, че вторникът е нашият шанс да се качим на някой от четирихилядниците в района и затова още същия ден, след кратко проучване на обстановката и трескаво сортиране на екипировката в "безвалежните" промеждутъци, вземаме лифт от селцето Tschaval (1825м), който ни качва до Passo Salati (2936м).
Сякаш се озоваваме в друг свят – от цивилизованата, зелена и изпълнена с туристи долина, лифтът ни стоварва в мъглива, снежна виелица насред камениста пустош. Раниците ни са доста тежки, а ние – изморени от пътуването, недоспали, но решени преди да потърсим място за палатките, да се качим неколкостотин метра нагоре в планината.
Пътеката е камениста, заснежена и опасно хлъзгава, на няколко места дори има парапети. Към 19 часа стигаме до Punta Indren (3260м), където е горната станция на един от лифтовете от долината на Alagna (Италия) и опъваме палатките си на удобна заравненост до палатките на група чехи. Наливаме си от капещата от скалата вода, пием чай, вечеряме и докато навън тихо вали сняг, ние блажено се излягаме в спалните си чували.
 Оправяне на багажа |  Нагоре в мъглата |  Хммм, сега не беше ли лято?!? |  Punta Indren (3260м) |
На сутринта времето е по-обещаващо. Небето е чисто, открива се идеална гледка наоколо, дори в далечината виждаме и масива на Mont Blanc. Докато закусваме и събираме палатките постепенно се вдига мъгла и закрива околните върхове. За щастие поне не вали. Отново поемаме нагоре. Пътеката първо минава през каменисти пасажи неприятно покрити от пресния пръхкав сняг, после пресича един ледник и се устремява стръмно нагоре по нещо като насечена скална стена, по която почти непрекъснато са фиксирани дебели корабни въжета. Издрапваме догоре. Хората, които срещаме, със страхопочитание гледат размера на раниците ни. След заслужена почивка в края на скалния пасаж, който се пада малко над хижа Rif. Citta di Mantova (3470м), продължаваме по огромен ледник към хижа Rif. Gnifetti (3647м). Тя е разположена на самотно скално ребро, заобиколено от ледници, и до нея също се стига само по фиксирани въжета. Иначе е доста голяма, удобна и разполага с всякакви екстри (ток, ресторант, бар и т.н.).
Пристигаме в хижата точно по обед, но решаваме да не продължаваме нагоре, а да пренощуваме в нея. Оставяме Владо да си почива, а ние тръгваме на разходка нагоре. Мъглата около нас непрекъснато се движи и от време на време открива уникални гледки. Виждаме и Lyskamm (4527м) – върхът, който сме си харесали за следващия ден. Ледникът, по който вървим, е изпълнен с многобройни цепнатини и пъртината непрекъснато криволичи между тях, като на места минава през малки снежни мостчета. Имаме чувството, че ако паднат 20-30см нов сняг и закрият цепките, районът ще бъде направо непроходим.
Качваме се до 4015м, оглеждаме района отвисоко и снимаме наоколо. Голямо е изкушението да продължим към близкия (на около 2ч) връх Piramide Vincent (4215м), но за да запазим силите си за утрешното изкачване решаваме да се връщаме в хижата.
Вечерта се подготвяме за изкачването, навиваме часовниците за 4:30 часа и заспиваме с мисълта за върха. Към полунощ обаче след висока температура състоянието на Владо се влошава...
След безсънна нощ, поставена от нас диагноза "белодробен оток", една таблетка Diamox и изключително ефективно съдействие от хижарите, на изгрев слънце Владо има "привилегията" да се повози с хеликоптер до Aosta (най-големия град в района). За нас пък остава "удоволствието" да се смъкнем с тежките раници надолу по парапетите...
Метеоролозите се оказват прави! Денят е приказен – времето е тихо, ясно, на небето не се вижда нито едно облаче. По ледника нагоре пъпли безкрайна върволица от хора. Нашата посока обаче е надолу...
За няколко часа слизаме до горната станция на лифта, като междувременно с интерес оглеждаме местата, през които сме минали предишния ден в мъглата. Към обед вече сме при колата и потегляме към Aosta. Владо излиза от болницата с купчина документи и рентгенови снимки. "Положението не е добро" заявява той и редувайки кашлянето и усмивките разказва, как са го изследвали и как са настоявали да го държат в болницата още няколко дена...
Леко объркани от бързия и неочакван развой на събитията, решаваме да намерим къмпинг в долината, да си починем в него и да обмислим следващите си стъпки. Отсядаме в къмпинга St. Vincent, който се намира на главния път покрай магистралата за Aosta, близо до отклонението за Cervinia.
Вечерта вече положението е ясно – на сутринта поемаме обратно към България...
Синоптиците пак познават! Още през нощта завалява обещаният проливен дъжд. На сутринта бързо си оправяме багажа, сгъваме мокрите палатки и с облекчение напускаме неприлично скъпия и не особено гостоприемен къмпинг, в който бяхме отседнали.
Тръгваме в 8 часа сутринта обратно по магистралите, по които сме дошли само преди три дена. Леещият се като из ведро дъжд ни помага да не съжаляваме много, че се прибираме предсрочно. Докато се носим по европейските шосета, обмисляме така създалата се ситуация. Все пак имаме още 11 дена отпуска. Как ли да я оползотворим? В главите ни се раждат всякакви идеи – някои повече, някои по-малко безумни... но вече избягваме да правим прекалено конкретни планове. Нека първо да се приберем.
Емо поставя нов личен рекорд по дълго шофиране (почти 23 часа с много малки почивки) и в 7 часа сутринта с мъка изкачваме стъпалата до вкъщи, пренасяме раниците и огромния сак с храна, която почти не е намаляла, и лягаме да спим. Когато се събудим ще правим планове за следващата седмица. Сега ще спим!!!
Ставаме към обед, на малко по-свежа глава определяме новата посока, която се оказва противоположна на първоначалната, и започваме трескаво събиране на информация за планините в южната ни съседка – Турция. Доста бързо отхвърляме идеята за Арарат, поради необходимите многобройни разрешителни, които се вадят в най-добрия случай за месец. А ние имаме за подготовка не повече от половин ден!
Мобилизираме приятелите си, събираме цялата налична информация за района, взимаме различни гидовници, карти и описания (специални благодарности на Цвета, Росен и Лорда!), правим план на пътуването и в 18 часа смело си купуваме билети за Истанбул за следващата сутрин в 9 часа.
Деня прекарваме дремейки в автобуса. Слизаме само на границата, където нервничим няколко часа. Освен че българската граница трябва да се мине пеша, на турската митница ни карат да слезем от рейса, да разтоварим багажа си, да застанем до него и да сме готови да осигурим възможност на митничарите да поровят из нещата ни. Нашите раници обаче явно не им изглеждат особено съмнителни и ни подминават с усмивка.
В 7 часа вечерта пристигаме на автогарата в Истанбул и се насочваме към офисите на фирмите, които пътуват за Kayseri (Кайсери) – град в централна Анадола, на около 700км югоизточно от Истанбул, който е изходна точка за първата ни цел – връх Erciyes /Ерджиес/ (3917м).
С помощта на турски разговорник, езика на жестовете и цифрите, написани на лист хартия, успяваме да си купим билети за 23 часа. После сядаме на раниците си и се оглеждаме наоколо. Интересно е да бъдеш в страна, от чийто език не разбираш абсолютно нищо, с изключение на няколко ключови думи като „мераба”, „гьол”, „сокак” и няколко други... А и голяма част от турците не знаят чужди езици. Опитно установихме, че мъжете на средна възраст поназнайват немски, а повечето младежи - английски. С другите човек най-добре се разбира с жестове и ключови думи... Преживяването е интересно!
В 23:00 часа рейсът потегля. Е сега вече около нас се чува само турска реч. Приключението започва...
Пътуването до Kayseri е 12 часа, пристигаме на автогарата в големия турски пек и с нежелание се разделяме с прохладата на климатизирания автобус. След известно обикаляне из града и доста „разговори” (от които човек получава мускулна треска на ръцете) с хора, които знаят само турски, успяваме да стигнем до мястото, от което отпътуват микробусчетата за Develi. Изходният пункт за изкачване на Erciyes е превал по средата между Kayseri и Develi, където се намира най-големият в района ски център Erciyes Kayak Merkezi (2200м).
Стоварват ни на премката, където на запад, на около 2 километра нагоре, се извисява Erciyes. От другата страна на шосето са разпънати многобройни палатки, които приличат повече на огромен катун отколкото на палатков лагер. В района се намират няколко хотела, казарма и местният алпийски дом, където всеки тръгнал към върха трябва да се запише и да даде телефон за връзка. Един любезен немскоговорящ чичко ни съобщава, че "днес и утре времето ще е хубаво, но в 5 часа следобед ще започва да вали". Опитва се да ни предложи срещу скромно заплащане да опънем палатката си в близост до алпийския дом, но мястото е доста наклонено и толкова близо да бара, от който оглушително се "лее" турска музика, че ние без особено колебание отклоняваме поканата му.
Около върха започват да се събират облаци. След известно чудене решаваме да напълним всички налични бутилки (нагоре няма вода), да вземем лифта с надежда да изпреварим дъжда и някъде горе да намерим място за нашия лагер.
Лифтът ни качва на 2700м. Разпъваме палатката си на около 1 час над горната му станция и тъкмо влизаме в нея, когато притъмнява и само 13 минути след прогнозирания час (т.е. в 17:13 ч) се излива пороен дъжд.
Решаваме на следващия ден да тръгнем към върха при първите сутрешни лъчи...
 Erciyes (3917м) от Kayseri |  Ски център Erciyes (2200м) |  Към базовия лагер |  Времето наистина се разваля... |
Сутринта подухва умерен до силен северен вятър, температурата е близка до средната за месеца за подобна надморска височина и географска ширина, но което е най-важното - небето е чисто! Пътят нагоре е ясен. Избрали сме по-дълъг, но и по-красив маршрут за изкачване, който почти през цялото време върви по няколко километровия източен ръб на върха.
И двамата се чувстваме добре и тръгваме с бодра крачка. Все пак само преди няколко дена сме били на 4000м или както се казва "по алпийскому" - аклиматизирали сме се! Подозираме, че сме първите провеждали аклиматизацията си в Италия над 4000м за изкачване в Турция на 3900m!
Вървим по ясна и приятна пътека по самото било и се наслаждаваме на пейзажа. Гледката е фантастична! Към 9 часа подсичаме "гърбицата на камилата" – огромна изключително ронливо изглеждаща купчина лабилни камъни на билото малко преди върха. После буквално със зъби и нокти издрапваме по огромен сипей от изключително податливи на земното притегляне малки, големи и още по-големи камъчета и павета обратно на билото и стигаме до първия връх – Малкият Erciyes. Там заварваме весела група от турски туристи. След множество снимки с новите ни познати се запътваме към главния връх, който е с 50-ина метра по-висок. Малко под него с изненада откриваме издълбана в скалата църква. Виждат се врата и прозорец, а от другата страна се открива гледка на север към Kayseri. Пътеката се качва до малко над църквата. Оттам до върха остават само някакви си 6-7 метра. Те обаче са по изключително ронлив камино-винкел, около IV UIAA, а гледката надолу бързо отказва всеки, който смята да се качва без осигуровка. Ние обаче не носим въже и инвентар. След дълго умуване и нелека вътрешна борба здравият разум надделява (което не му се случва особено често!) и се отказваме от рискованото начинание, което оставяме за следващия път, когато ще сме инвентарно по-подготвени. :-)
Тръгваме надолу. Турската група започва да слиза по (може би е по-правилно да се каже "със") един от сипеестите кулоари право надолу, но ние предпочитаме да се върнем по по-дългия, но значително по-безопасен път по билото, по който сме дошли.
Синята точка в далечината постепенно придобива формата на нашата палатка. За около два часа стигаме до нея, събираме си багажа и с вече доста понатежали раници поемаме под лифта надолу към алпийския дом и шосето.
Подписваме се в книгата, че благополучно сме изкачили върха и сме се върнали, и се запътваме към пътя да чакаме микробус за Kayseri. За наше щастие точно в този момент на паркинга се появяват двама от турските ни познати от върха и ни предлагат да ни закарат до града. С радост приемаме поканата им и в 17 часа вече се понасяме към следващия голям град по пътя – Nigde (Ниде). Nigde се намира на около 140 км от Kayseri и оттам тръгват рейсовете за селцето в подножието на следващата ни цел – планината Aladaglar (Аладалар).
В 18:30 часа пристигаме в Nigde, където със съжаление научаваме, че последният микробус за село Demirkazik е заминал в 18 часа и се налага да изчакаме до следващия ден. Пренощуваме в задушна стая на доста мизерно хотелче (имаше и по-лъскави хотели, но и два пъти по-скъпи).
В 6:30 часа нарамваме раниците и се насочваме към автогарата, за да хванем първия рейс в 7:00 часа. След известно обикаляне на района на автогарата в опит да намерим откъде точно тръгват микробусите за Çamardi (минаващи покрай село Demirkazik) най-накрая се качваме на правилното "возило". В него по турска традиция минават и ни сипват в шепите ароматна вода с дъх на лимон.
След около 1:30 часа ни стоварват на главния път на разклона за селото, което отстои на още 4км разходка пеша.
Вървейки по асфалтовия път се наслаждаваме на сутрешното слънце и прекрасните гледки към планината Aladaglar. Прекосяваме селото. В горния му край се намира алпийския дом Dag ve Kayak Evi (Планински и ски дом), а до него – хотел, който служи за високопланинска тренировъчна база на спортисти от Анкара, нещо подобно на турски Белмекен. Големите постройки отдалеч изпъкват на фона на едно- и двуетажните селски къщи. След кратка беседа с "планинския спасител" (поне такава длъжност му приписахме, в последствие се разбра че е и инструктор по алпинизъм) от алпийския дом, поемаме към най-високия връх на планината – Demirkazik (3756м). До лагера под върха има няколко пътя, като ние избираме най-прекия и най-красивия от тях през един от каньоните на Çimbar vadisi (Чимбар вадиси). Каньонът започва на около 15 мин вляво от алпийския дом. По дъното му има ясна пътека, а от двете страни се издигат огромни скални стени, обсипани с причудливи форми. Захласнати по гледките наоколо неусетно се изкачваме до края на каньона на около 2300м и излизаме в широка долина.
След около още 1 час нагоре по долината точно след 20 метрово стръмно слизане стигаме до единствената сигурна вода по пътя на 2600м. До скалите има миниатюрно езерце с кристална студена вода, а около него – няколко места за палатки и оскъдна зеленина.
Докато се наслаждаваме на водата и пълним всичките си бутилки, ни настигат двама души и едно муле. Оказват се един турски катерач, който иска да направи соло-премиера по 700 метровата северна стена на Demirkazik и наетият от него местен жител с мулето си. Поглеждаме с лека завист към катерача, който "припка" без никакъв багаж (дори от време на време язди горкото муле!), нарамваме натежалите с по 4 литра вода раници и поемаме отново нагоре.
Разпъваме палатката си на едно възвишение точно срещу 600 метровата източна стена на върха. Гледката е невероятна! Заобиколени сме от огромни скални зъбери, а докъдето стига погледът ни не се вижда и сянка от човешко присъствие!
Оглеждаме пътя към върха – стръмни сипеи до премката на билото, а после – по скалното ребро. Не изглежда далеч, но все пак решаваме да тръгнем рано – навиваме часовника за 4:50 часа...
Събуждаме се и пред нас се открива приказна гледка – ярко оранжевата стена на осветения от утринното слънце връх! Бързо се приготвяме и потегляме нагоре. До премката (3350м) се върви изцяло по сипеи, които в горната си част са доста стръмни и неприятни. Ние издрапваме сравнително бързо и след 1:20 часа вече гледаме от премката към горната част на маршрута. Намираме се точно на половината път до върха. Нагоре пътят ни се вие от лявата стена на ръба, първо по сипеи, а после се губи в скалистия купол на Demirkazik.
Предупредени сме, че в горната си част маршрутът минава през няколко пасажа от II-III UIAA категория. Това, което не подозираме обаче е, че всеки един от тези "няколко" пасажа е дълъг около стотина метра! Над 3450м човек може да се придвижва нагоре само с помощта на ръцете си. През последните 200 метра на всеки 30-ина метра има по един или два скални клина за рапел. Ние видяхме около 6 скални клина и 2 болта.
Катерим се смело нагоре. Хубавото е, че доста бързо набираме височина и след още 1:30 часа вече сме на върха. Времето е ясно, панорамата е зашеметяваща (както и мисълта за откатерването, което ни очаква на слизане). Наслаждаваме се на гледките, снимаме, похапваме и най-накрая все пак се налага да започнем да слизаме. Гледката надолу е страшничка. Наклонът на склона е около 60-70 градуса, а на места и повече. Първите 300 метра денивелация се слизат изцяло с откатерване. Теренът не е труден (за хора, които принципно се катерят!), но мисълта, че всяка грешка ще е последна, ни кара да се концентрираме максимално и да мобилизираме всичките си сили. Стъпка по стъпка слизаме към премката. Откриваме, че истински страшното не е когато самият ти откатерваш, а когато гледаш придвижването на другия...
Най-накрая скалистите пасажи свършват и скоро сме на премката. Слизането ни е отнело повече от 2 часа. Оказва се, че Demirkazik е един от малкото върхове, при които пътят надолу е по-труден от изкачването.
След кратка почивка продължаваме надолу по сипея. Тук е значително по-лесно. По средата на сипея виждаме как по една скаличка се стича вода. Използвайки изобретателността си, познанията за скачените съдове и една сламка, Емо успешно успява да напълни празните ни бутилки (общо 5 литра) и така си осигуряваме вода за още един ден.
По обед вече сме при палатката. Поемаме дълбоко въздух и единодушно решаваме, че това е най-опасното изкачване, което сме правили заедно. Тъй като няма смисъл да бързаме със слизането в цивилизацията се отдаваме на заслужена почивка, слънчеви бани, похапване и мързелуване.
Не бързаме да си тръгваме. Тук ни харесва. Уединеността и красотата на мястото е неповторима... Решаваме преди да потеглим да се разходим до северната стена на Demirkazik, където по думите на катерача, който срещнахме преди два дена, има постоянен ледник.
Оказва се, че наистина има ледник – е, доста различен от ледниците по Алпите, но все пак... Срещаме самотния катерач, който се е отказал от премиерата по стената и също тръгва надолу. Заедно се връщаме до нашата палатката, набързо си стягаме багажа и поемаме надолу.
Точно след изворчето вдясно започва друг каньон, водещ до равнината. Ние обаче сме предупредени, че пътят по него, макар и красив е по-дълъг и изключително "чанчав", така че решаваме да го оставим за друг път, когато сме с въже и с по-малко багаж.
Малко преди "нашия" каньон свиваме вляво, минаваме покрай голяма чешма, около която пасат няколко коне и голямо стадо овце и слизаме по склоновете на планината към село Demirkazik. В селото сме в ранния следобед, но решаваме да не рискуваме отново да "заседнем" в някой от големите градове и предпочитаме да останем да нощуваме тук. Разпъваме палатката си над алпийския дом. Под нас селцето се вижда като на длан. Едва ли има повече от 40 къщи...
 Северната стена на Demirkazik (3756м) |  Село Demirkazik |  Фитнес зала на открито |  Алпийският дом и Demirkazik (3756м) |
В ранни зори мятаме раниците на гръб и се отдалечаваме от планините. Започва така наречената "културна" част от програмата. Запътили сме се към местността Kapadokya (Кападокия), за да разгледаме подземните градове и скалните църкви и жилища.
Първата ни цел е селцето Kaymakli (Каймаклъ), известно с най-големия подземен град в района.
С удоволствие напускаме невъобразимата жега и се "гмурваме" в подземния град. За посетители са отворени четирите най-горни етажа от града, които достигат до дълбочина от няколко десетки метра. Пътят е отбелязан със стрелки и коридорите са осветени, но въпреки това усещането е изключително! Мисълта, че всичко е изкопано от човешка ръка и че някога тук са намирали убежище повече от 10 000 жители на околните селища е поразяваща!
След разходка из лабиринта на подземния град отново излизаме на повърхността на Земята и се отправяме към Göreme (Гьореме), туристическият център на Kapadokya, който се намира само на 11км от град Nevsehir (Невшехир).
Историята на района започва с изригването на два вулкана – Erciyes и Melendiz, които покриват района с дебел слой вулканична пепел, която се втвърдява и се превръща в мек, порест камък, наречен вулканични туфи. С течение на вековете под действието на природните стихии цялата област се изпълва с различни по размер и форма кули, в които древните обитатели на района издълбават своите жилища, а първите християни – своите църкви.
В Göreme се настаняваме в един хостел със стаи, издълбани в скалата, и излизаме на разходка. Насочваме се към музея на открито (Open air museum), в който се намират множество скални църкви.
Районът е уникален и определено си заслужава да се види. Само дето на нас жегата и туристическата глъчка ни идва малко в повече след неколкодневното усамотение сред планинската прохлада...
На сутринта тръгваме на обиколка из множеството долини около Göreme и следвайки стрелките към Розовата и Червената долини, посещаваме един от най-известните маршрути за разходка в района. Гледките са впечатляващи. Цвета много съжалява, че голяма част от кулите са полуразрушени и няма начин да се достигне до издълбаните в скалата по-горни етажи...
Само да не беше такава жега...
Следобед се отдаваме на пазаруване на подаръци из многобройните магазинчета, а вечерта се качваме на рейса и се насочваме към Истанбул – последната част от културната ни програма.
 Голяма скална зала |  Бели скални пирамиди |  Долини около Göreme |  Скален тунел |
 Граница на цветовете |  Граница на цветовете |  Ние и долината на Göreme |  Честа гледка - тикви |
Ден 15: Истанбул /26.08.2006/
В ранни зори сме на истанбулската автогара. Купуваме си билети за вечерния автобус за София (хубаво е предварително да се резервират места, за което не се заплаща), оставяме си багажа в офиса на фирмата (в Турция това е редовна практика) и се запътваме към главните забележителности – Sultan Ahmet Camii (Султан Ахмет Джамии, Синята джамия), църквата Ayasofia (Айасофиа, Св. София) и султанския дворец Topkapi Sarayi (Топкапъ Сарайъ).
Около нас все по-често се разнася българска реч - все пак наближаваме към вкъщи. Като истински туристи с внимание разглеждаме и педантично документираме всичко, което ни попадне пред погледа, цъкаме с език при вида на огромните мраморни делви в Света София, оглеждаме със страхопочитание двуметровите мечове в оръжейната на двореца Topkapi и с мъка сподавяме смеха си при вида на изложените тържествени султански одежди. ;-)
Най-накрая, изморени от безбройните впечатления, решаваме да проветрим мозъците си с разходка с корабче по Босфора - не е скъпо (5 лири), плаването е около 2 часа и определено си заслужава!
Два часа преди тръгването на автобуса отново благополучно сме на автогарата и вече честно казано ни се прибира в България!
Ден 16: Истанбул – София /27.08.2006/
Последното изпитание е минаването на турско-българската граница, където отново ни очаква тричасово размотаване, но то вече ни е познато. Най-накрая влизаме в България и блажено заспиваме. Събуждаме се на разсъмване – тъкмо пресичаме околовръстното шосе на София. Явно успешно сме проспали спирането в Хасково и Пловдив. :-)
Малко преди 7 часа сутринта вече сме вкъщи. Ура! :-) :-)
Масивът Monte Rosa се намира на границата между Италия и Швейцария. Над високият връх Dufour е висок 4634м. В масива има 5 върха над 4500м и общо 18 върха над 4000м.
Периоди за изкачване
Освен през лятото, масивът е много посещаван и през зимата поради многото писти в района и красивите ски-преходи.
Визи
За пътуване в Италия не са необходими визи за български граждани. За влизане в Италия е добре да имате в наличност поне по 50 EUR за всеки ден престой в страната, може на границата да поискат да им ги покажете.
Валута
Валутата в Италия, както всички знаят, е евро (EUR).
Времева зона
Местното време в Италия е с един час по-напред от това в България.
Електрическа мрежа
Електрическата мрежа в Италия е 220V / 50Hz (както в България), като контактите са съвместими с нашите.
още за електрическите стандарти по света
Транспорт
Най-удобно е пътуването с кола. Разстоянието в едната посока е около 1800км.
Застраховки
В Италия транспортирането с хеликоптер (доколкото знаем) е безплатно при медицински проблеми. Въпреки това според нас е добра идея да си направите застраховка "Злополука" още от България.
Екипировка
Необходимата екипировка е нормалната за изкачвания над 4000м. По-долу ви предоставяме основните елементи от нея с някои коментари:
• Телескопични щеки
• Пикел с дълга дръжка (ще ви е необходим, ако има заледени участъци, както и ако правите траверси)
• Котки
• Каска (по желание)
• Глетчерни очила (добре е да имате резервни)
• Въже и седалка за катерене и придвижване по ледници
• Катерачна екипировка (клеми, френдове, примки) ако ще траверсирате от Zumstein към Dufour.
За повече подробности относно необходимата екипировка можете да ни пишете.
Лекарства
Пийте поне по 3-5 литра течности за денонощие, тъй като добрата хидратация помага за по-бърза аклиматизация!
Освен това е добре да се запознаете с основните симптоми на височинната болест, и какво да правите, за да не ги изпитате на собствен гръб, защото над 4500м си е сериозна височина!
Списъкът на лекарствата, които ви трябват, зависи най-вече от вашето здравословно състояние и най-добре е при неговото изготвяне да се консултирате с лекар. Много важно е да пиете всеки ден мултивитамини и микроелементи (най-добре разтворими). Също така е добре да носите по-големи количества крем за слънце (минимален фактор 30), защото слънцето на височина не прощава, особено когато се върви по сняг поради допълнителното отражение от него!
Добре е да имате превързочен пакет, нещо в случай на простуда, обезболяващи, лекарства за проблеми със стомаха, очите, ушите, носа и гърлото. ;-)
За повече подробности относно необходимите лекарства можете да ни пишете.
Карти и гидовници
карта: Monte Rosa, Kompass 88, 1:50000
гидовник: Richard Goedeke, "The Alpine 4000m Peaks by the Classic Routes", 2000
Подходи, маршрути, хижи, заслони
За подход към масива Monte Rosa откъм Италия най-удобни са долините на селищата Gressoney и Alagna. Ние използвахме първия вариант.
Поради лошото време за навлизане в планината използвахме лифта Tschaval (1825м) - Passo Salati (2936м).
Възможно е да се бивакува на ледника над Rif. Gnifetti.
| Monte Rosa | ||||
| начало | край | денивелация | време за изкачване | време за слизане |
| Passo Salati (2936м) | Punta Indren (3260м) | 324м | 2ч | 1:30ч |
| Punta Indren (3260м) | Rif. Gnifetti (3647м) | 387м | 3ч | 2ч |
| Rif. Gnifetti (3647м) | Biv. Felice Giordano al Balmenhorn (4167м) | 520м | 3ч | 2ч |
Rif. Gnifetti (3647м) - повече информация
Biv. Felice Giordano al Balmenhorn (4167м) - повече информация
Разходи
Магистрални такси (в едната посока):
• Сърбия: 23 EUR
• Хърватска: 19 EUR
• Словения: 8.30 EUR
• Италия: 30 EUR
• Общо: 80.30 EUR
Цени на бензин А95 безоловен (за 1л):
• Сърбия: ~1.22 EUR
• Хърватска: по-скъпо е, нямаме данни
• Словения: ~1.15 EUR
• Италия: ~1.38 EUR
Приблизителни суми за транспортни разходи до Италия (в двете посоки):
• Зелена карта за автомобил (за 15 дни): 75 EUR
• Магистрални такси: ~160 EUR
• Бензин (при разход 6л за 100км): ~ 270 EUR
• Общо: 505 EUR
Кабинков лифт Tschaval (1825м) - Passo Salati (2936м) (двупосочен билет): 18 EUR
Нощувка на Rif. Gnifetti (3647м):
• за членове на алпийски клуб: 11.50 EUR
• за нечленове на алпийски клуб: 20 EUR
Къмпинг St. Vincent (3 души, 2 палатки, 1 кола) за 1 нощ: 35 EUR
Полезни връзки
SummitPost - Monte Rosa group
Monte Rosa - местоположение, хижи и заслони
Турция се намира на два континента - Европа и Азия. Площта на страната е около 780580 кв. км., а населението наброява около 70 млн души. Основната религия е исляма.
Визи
За пътуване в Турция не са необходими визи за български граждани.
Валута
Валутата в Турция е новата турска лира (Yeni Türk Lirasi, YTL). Курсът през август 2006 беше около 1.84 YTL за 1 EUR, т.е. левът и лирата имат почти една и съща стойност. Това е така след 1 януари 2005г., когато са премахнати 6 нули от старата турска лира. Затова и още на много места пишат и казват цените в милиони, така че не се стряскайте. При закупуване на билети и в курортните селища на много места можете да плащате и в EUR по курс 1.80-1.85 YTL за 1 EUR.
Времева зона
Местното време в цяла Турция е същото както в България, затова и в централна Турция слънцето залязва по-рано отколкото в България.
Електрическа мрежа
Електрическата мрежа в Турция е 230V / 50Hz (както в България), като контактите са съвместими с нашите.
още за електрическите стандарти по света
Интернет
В градовете и курортните селища има доста интернет клубове.
Застраховки
Добра идея да си направите застраховка "Злополука" от България.
Карти и гидовници
Всички карти, които можете да намерите, са рисувани на ръка. Гидовникът на Lonely Planet за Турция (2005г) съдържа информация само за културните забележителности и почти нищо полезно за планините.
Ето и няколко полезни карти:
картa na Турция
карта на Erciyes
карта на Aladaglar / Demirkazik
карта на Kapadokya
карта на град Göreme
карта на долините около Göreme
Екипировка
Необходимата екипировка през летния сезон е като за преходи в Рила и Пирин. По-долу ви предоставяме основните елементи от нея с някои коментари:
• Седалка и 50-60м въже (за последните 7м на Erciyes и изкачването на Demirkazik)
• Телескопични щеки (много полезни по сипеите)
• Глетчерни очила (добре е да имате резервни)
• Палатка
• Шалте
• Спален чувал (летен)
• Примус, канче (поне 1л)
• Бутилки за вода (поне за 3л)
• Челник
Не забравяйте да си вземете летни дрехи, защото в ниското е голяма жега!
За повече подробности относно необходимата екипировка можете да ни пишете.
Транспорт, маршрути
Автобусният транспорт в Турция е добре развит, автобусите са луксозни и се движат по разписание. На всяка автогара има линии към почти всички краища на Турция.
Erciyes (3917м)
Erciyes е загаснал вулкан, като основният му кратер се намира в източна посока от върха.
Изходен пункт за изкачвания на Erciyes е град Kayseri. За достигане на ски център Erciyes можете да използвате долмуша (микробусче) за град Develi, който тръгва от малък паркинг зад бензиностанцията на PetroGaz, намираща на основния път за Develi, малко преди края на града. Можете да хванете маршрутка, за да стигнете от автогарата на Kayseri до центъра на града.
На премката, където се намира ски центърът Erciyes Kayak Merkezi (2200м), има няколко хотела и обикновено има много опънати палатки. Бивакуването в района, доколкото разбрахме, е разрешено. На нас не ни харесаха тълпите хора и след като слязохме от лифта, който ни качи до 2700м, си опънахме палатката на една полянка на 2800м точно под началото на източния ръб на върха. Вода няма и трябва да си носите от ски центъра. Маршрутът по източния ръб не е труден и е много красив. Върви се по ясно очертана пътека по самото било, като единствено отдясно се заобикаля голяма скална камара ("камилската гърбица") малко преди върха. Erciyes има два по-ясно очертани върха. Източният е първи на билото и на него има кутия с тетрадка, в която всеки може да напише впечатленията си. Западният връх е с около 50м по-висок и последните 6-7 метра до неговата най-висока точка са въздушно катерене IV категория по UIAA по изключително ронливи скали. Има един клин по средата на пасажа и изкачването без въже е много рисковано! На върха има малък тунел-църква, издълбан в скалата.
Друг по-пряк маршрут към върха тръгва от кратера и минава по един от големите сипеи по посока на "камилската гърбица". Пътеката е добре очертана, но сипеите са стръмни и при повече хора може да има проблеми с падащи камъни.
Съществува също така възможност щурмът на върха да започне директно от ски центъра на 2200м, като до началото на същинското изкачване се върви под лифта.
| Erciyes (3917м) по източния ръб | ||||
| начало | край | денивелация | време за изкачване | време за слизане |
| Erciyes Kayak Merkezi (2200м) | горна станция лифт (2700м) | 500м | 2ч | 1:30ч |
| горна станция лифт (2700м) | лагер (2800м) | 100м | 0:30ч | 0:20ч |
| лагер (2800м) | Erciyes (3917м) | 1117м | 4ч | 2:30ч |
Aladaglar (Аладалар), Demirkazik (Демирказък, 3756м)
Изходен пункт за планината Aladaglar (Аладалар) е град Nigde (Ниде). Пред автогарата спират малки рейсчета за селцето Çamardi, които тръгват на всеки кръгъл час от 7 до 18ч. Трябва да кажете на шофьора да ви стовари на разклонението за село Demirkazik (1550м), което е на около 10км преди Çamardi. От разклона до селото разстоянието е 4км, изминава се пеша, освен ако не стопирате някоя от рядко преминаващите коли.
Алпийският дом (1700м) се намира точно над селото, като до него има изграден и хотел (спането в двойна стая в него ни казаха, че е 40 YTL).
Пътят към връх Demirkazik (3756м) в своето начало има два варианта - през десния каньон на Çimbar vadisi и обходен отдясно на каньона по пусти хълмове. За изкачване препоръчваме пътя през каньона (много красив и по-прохладен), докато за слизане е по-добър обходния и малко по-полегат път.
Началото на каньона е на 10 минути по асфалтовия път вляво от Алпийския дом. Пътеката е много ясна, като единствено малко след началото на каньона пътят се разделя - наляво тръгва по-дълъг и по-труден за преминаване каньон, докато ние продължаваме по дясното разклонение. Изходът на каньона е на височина от около 2200м, като след него се продължава наляво по добре очертана пътека през суха долина. Тя завършва на 2600м с премка, след която двата разделили се в началото каньона се сливат. На това място е последната вода по пътя - малко изворче на пътеката. Нагоре пътят продължава по долината. След като се подмине Küçuk Demirkazik (Малък Демирказък) се завива по склона към източната стена на Demirkazik, а пътеката направо продължава към езерото Dipsiz göl (Бездънното езеро). На това разклонение може да се бивакува. Ние избрахме място за бивак на 200м по-нагоре, точно под източната стена на върха на височина 3000м, където гледката е невероятна!
Пътят към върха преминава покрай пресъхнало езеро, изкачва се по сипеите до премката отляво на върха (3350м), след което продължава по неговия югоизточен ръб. Първите 100м над премката са по сипеи, а оставащите 300м денивелация до върха са (с малки изключения) катерене II-III UIAA категория с 60-80 градусов наклон. По пътя на няколко места през 30-ина метра има 6-7 клина, които не са достатъчни за осигуровка през цялото време. Вдясно е 600 метровата източна стена, вляво са стръмни плочести склонове с височина поне 500м, като при катеренето всяка грешка би била последна! По-голям проблем представлява откатерването надолу. Носенето на въже е силно препоръчително, особено за слизането. Това важи особено много в случаите, когато завали дъжд, тъй като скалите са гладки и слизането без осигуровка става почти невъзможно. Така че за изкачване изберете стабилно и сухо време!!!
При нужда можете да се обадите на турската жандармерия на следните телефони:
(+90) 03887112466, (+90) 03887112393 или 156 (при спешни случаи).
| Demirkazik (3756м) | ||||
| начало | край | денивелация | време за изкачване | време за слизане |
| разклон за село Demirkazik (1550м) | Dag ve Kayak Evi (1700м) | 150м | 1ч | 1ч |
| Dag ve Kayak Evi (1700м) | извор (2600м) | 900м | 3ч | 2ч |
| извор (2600м) | лагер (3000м) | 400м | 2ч | 1:30ч |
| лагер (3000м) | премка (3350м) | 350м | 1:30ч | 1ч |
| премка (3350м) | Demirkazik (3756м) | 406м | 1:30ч | 2:30ч |
Kapadokya
Двата основни подземни града в Kapadokya се намират в селата Derinkuyu и Kaymakli (по-големият), които се намират на пътя между Nigde и Nevsehir (съответно на 29 и 20 км от Nevsehir). През тях минават редовни автобусни линии, както и много маршрутни таксита.
В Göreme има около 60 хостела и хотела, като реклама на всеки един от тях можете да намерите в информационна будка на автогарата. Оттам могат да се обадят в избрания от вас хостел, да попитат дали в момента имат места, както и да уредят да ви заведат дотам. Раздават и безплатни карти на района със съмнителна точност. Има директни автобусни връзки към много от големите градове и курорти в Турция, включително и Истанбул.
Над Kapadokya се организират и полети с балон по изгрев слънце, които траят общо около 1ч (3ч с транспорта) и цената е около 140 EUR. Звучи вълнуващо, ако го направите пратете снимки и впечатления! ;-)
Истанбул
Основните туристически забележителности Sultan Ahmet Camii (Синята джамия), Ayasofia (Св. София) и Topkapi Sarayi (Султанския дворец) се намират точно до Босфора в квартал Sultanahmet. До там от автогарата можете да хванете метро до станция Aksaray, след което можете да продължите пеша или с трамвай. На пристанището до моста на залива Golden Horn (Златния рог) има множество корабчета, които извършват туристически обиколки на Босфора, както и редовни фериботни линии до различни места на азиатския бряг на Босфора.
Разходи
Като цяло цените в Турция са същите като в България, включително за транспорт и храна.
По-долу ще намерите списък с разходите за един човек за подобно пътуване за 10 дни (без храната).
| Описание | BGN / YTL |
| автобус София - Истанбул (Metro, 600км, 10ч) | 40 |
| автобус Истанбул - Kayseri (IPEK Turizm, 700км, 12ч) | 35 |
| маршрутка Kayseri | 1 |
| долмуш Kayseri - Erciyes Kayak Merkezi (30мин) | 3 |
| лифт Erciyes Kayak Merkezi | 10 |
| автобус Kayseri - Nigde (Özkaymak, 126км, 2ч) | 7 |
| хотел Stad, Nigde (двойна стая) | 12.50 |
| автобус Nigde - село Demirkazik (60км, 1:40ч) | 4.25 |
| автобус село Demirkazik - Nigde (60км, 1:40ч) | 4.50 |
| автобус Nigde - Kaymakli (Nigdeliler, 60км, 1ч) | 5 |
| подземен град Kaymakli | 10 |
| автобус Kaymakli - Nevsehir (20км, 20мин) | 1.50 |
| автобус Nevsehir - Göreme (11км, 15мин) | 1.50 |
| хостел Tuna, Göreme (двойна стая в скала) | 12.50 |
| Open Air Museum, Göreme | 10 |
| автобус Göreme - Истанбул (Metro, 740км, 11ч) | 40 |
| метро Истанбул (2 билета) | 2.60 |
| Ayasofia | 10 |
| Topkapi Sarayi | 10 |
| корабче по Босфора (2ч) | 5 |
| автобус Истанбул - София (Metro, 600км, 10ч) | 35 |
| общо | 260.35 |
Език
В Турция се говори на турски. ;-) В по-големите курортни селища някои хора поназнайват английски. По наши наблюдения хората на средна възраст (над 40г.) знаят по малко немски, тъй като повечето са работили в Германия или Австрия. Повечето младежи знаят по малко английски. Ние наблягахме на световно разпространения език на жестовете и мимиките, комбиниран с вмъкване на някое и друго име или ключова дума. :-)
Кратък речник
Турската азбука е много близка до латиницата, като само някои букви се различават по произношение:
| буква | произношение |
| C c | дж |
| Ç ç | ч |
| Ğ ğ | удължава предишната гласна |
| I ı | ъ |
| J j | ж |
| Ö ö | ьо, йо (като в немския) |
| Ş ş | ш |
| Ü ü | ю (като в немския) |
Най-полезните думи от турския език, които ще ви помогнат да оцелеете :-)
| български | турски | произношение |
| извинете | affedersiniz | афе`дерсиниз |
| моля | lütfen | `лютфен |
| да | evet | `евет |
| не | hayır | `хайър |
| може би | belki | белки |
| добре, ОК | peki | пеки |
| няма, нищо подобно | yok | йок |
| (много) благодаря | (çok) tesekkür ederim | (чок) тешекюр едерим |
| не разбирам | anlamıyorum | ан`ламъйорум |
| дамска тоалетна | bayan / kadınlar tuvaleti | ба`йан / кадънлар тувалети |
| мъжка тоалетна | bay / erkekler tuvaleti | бай / `еркеклер тувалети |
| колко (струва) | kaç (para) | кач (пара) |
| и | ve | ве |
| планина | dag | да |
| ски | kayak | каяк |
| къща, дом | evi | еви |
| добро утро / добър ден | günaydın | гю`найдън |
| добър ден | tünaydın | тю`найдън |
| здравей | merhaba | `мераба |
| довиждане (когато си тръгвате) | allaha ısmarladık / hosça kalın | а`лаа ъс`марладък / хос`ча ка`лън |
| довиждане (когато оставате) | güle güle | гюле гюле |
| god keep it so | masallah | машала |
| спри | dur | дур |
| помощ | imdat | им`дат |
| полиция | polis | по`лис |
| ъгъл | köse | кьо`ше |
| улица | sokak | со`как |
| град | sehir | ше`хир |
| маршрутка | dolmus | дол`муш |
| еднопосочен | gidis | ги`диш |
| двупосочен | gidis-gelis | ги`диш-ге`лиш |
| автогара | otogar | `отогар |
| хотел | otel | отел |
| хляб | ekmek | ек`мек |
| вода | su | су |
| ябълка | elma | `елма |
| месо | et | ет |
| без месо | etsiz | ет`сиз |
| ядки | fındık | фън`дък |
| диня | karpuz | кар`пуз |
| пъпеш | kavun | ка`вун |
| сирене | peynir / kasar | пей`нир / ка`шар |
| банан | muz | муз |
| ориз | pilav | пи`лав |
| захар | seker | ше`кер |
| 1 | bir | бир |
| 2 | iki | ики |
| 3 | üç | юч |
| 4 | dört | дьорт |
| 5 | bes | беш |
| 6 | altı | ал`тъ |
| 7 | yedi | йе`ди |
| 8 | sekiz | се`киз |
| 9 | dokuz | до`куз |
| 10 | on | он |
| 11 | on bir | он бир |
| 12 | on iki | он ики |
Полезни връзки
Mountaineering in Turkey
Summitpost - Erciyes
Summitpost - Demirkazik
Mt Erciyes (Turkey) 3 Day Weather Forecast
Weather.com - Weather Forecast for Turkey
Goreme.org - Virtual Guide of Göreme
Денивелация слизане: 5195м
http://www.aleksovi.com/bg
Публикации
