Белите дервиши не са само мит

Днес малцина са турците, които са чели творбите на Мевлана, но религията векове по-късно е основа за печеливш туризъм

Васил Лаков

Танцуващи дервиши и техни скулптурки

За тайнствените братства на въртящите се дервиши, облечени в бяло, се разказват легенди и до днес. Те са описвани като магьосници, като вампири и кръвопийци, като мохамедански войници и ислямски правоверни, като екзалтирани четци на Корана... Някои добавят, че те са тайни гей-общества, че са алкохолизирани наркомани, че контактуват с извънземни...
Към днешно време сектите на дервишите имат сериозни разклонения в Пакистан, Китай, Канада, Австралия, Иран, Англия, Таджикистан, Албания...
Къде е истината и къде хиперболата?
Къде е легендата и къде действителността
Човек трябва да се запъти към Анадола, към древната Коня, на повече от 260 км от столицата Анкара, в кападокийските плата и величествени скали, да усети студа и горещината на тези, изпълнени с магнетизъм местности, за да се докосне поне малко до същността на това древно учение, изпълнено с житейска философия.
Древният пътешественик Евлия Челеби описва вълнуващо минус 20-градусовите спадания на термометъра и 40-градусовите му отскоци за едно денонощие. Той наблюдавал една котка, която се опитвала да прескочи от една къща към друга, но станало отведнъж толкова студено, че тя замръзнала във въздуха... Трябвало да се стопли на другия ден, че тя отново... да падне на земята...
Коня, отстояща на височина 1016,78 м в голям оазис, е истинската столица на въртящите се дервиши. Когато древните селджуки пристигат (откъде точно - не се знае) през 1076 г., те намират един стар и завършен град. По-рано тук е имало хититско селище, а още по-рано - фригийски град.

Библейските личности Св. Павел и Св. Барнабас изнасят проповеди там през 47, 50 и 53 г. През римското господство Коня процъфтява и подслонява един от първите църковни събори на християните - през 235 г. От VII до X век градът е окупиран от арабските завоеватели, но се възражда наново през ХIII в. през царуването на Алаадин Кейкубат. Това е златна ера на възход и подем, докато не се появяват монголските нашественици...
Мистичният орден на дервишите „Мевлеви" е основан от поета и философа Мевлана Джелаледин, роден в днешен Афганистан през 1207 г. и по-късно дошъл по тези земи. Мевлана е син на известен теолог, който избягал, за да спаси живота си и своето семейство от ордите на Чингиз хан. Той идва тук на 22-годишна възраст, по време на царуването на Кейкубат. Бъдещият основател на ордена учи философия и религия и, подобно на баща си, става прочут учител по каноническо право... Ето я и
гей-завръзката, която подхранва въображението
на мнозина изследователи, последователи и любопитни читатели...
На 37 години Мевлана изоставя своето семейство и попада под влиянието на персийския дервиш Мехмед Тебризи (или Семс). Двамата прекарват в дълги философски дискусии, живеят в уединение, размишляват за живота, мечтаят...
След време Семс изчезва, по всяка вероятност убит от ревнивите последователи на Мевлана, които го искат при себе си, искат го за себе си и не искат да го делят с никого... В своята печал (още едно доказателство за евентуален гей-скандал!) Мевлана се обръща към мистицизма на суфите и поезията.
Неговата най-велика творба е поемата „Месневи". Тя се състои от... 25 000 по-малки поеми, които са четени и изучавани в безбройните текета (манастири) на ордена, основан от него. И до ден-днешен „Месневи" остава единствената философска система, изложена в поезия. Със своята обемност и съдържателност тя се нарежда плътно до Корана в ислямската литература.
И все пак?
Питанките около тази „холивудска" драма
остават... Въпреки че Мевлана умира през 1273 г. и е наследен от Хюсамеддин Челеби, последван после от сина на Мевлана - султан Велед...
Те остават, защото дервишите са единствено и само мъже. В техния орден не може да бъде приет всеки. Когато се срещнат в гражданския живот, напълно непознати и облечени в обикновени, неритуални дрехи, те се познават отведнъж, между тях лумва някаква искра... Както, когато се видят двама...
Защо танцуват и се въртят дервишите?

Барабани в очакване

Учителят Мевлана е вярвал непоколебимо в силата на музиката и танца като единственият път към отдаване на Божията любов и за освобождаване от земното робство. Той смята, че въртеливото движение изразява душевното състояние на силно религиозно вълнение. Мевлана не прави никаква разлика между класи, раса или дори религия... Оказва се, че можеш да бъдеш дервиш, дори ако изповядваш друг бог, но почиташ 7 правила на Мевлана... Те са нещо като нашите 10 Божи заповеди. А самите канони са сбор от шиитство, сунитство и... християнство.
Със създаването на републиката на Ататюрк всички религиозни ордени са забранени. Техните привърженици минават в нелегалност и тогава дервишите се сещат за своите древни събратя... троглодитите.
Троглодитите са хората от пещерите, от подземните градчета и многоетажни пещери, които днес представляват огромен музей на открито. Гръцката дума идва от „трогле" - дупка, и „дунеин" - прониквам, и буквално означава „хора, живеещи в кухина, издълбана от човешка ръка". Край бреговете на Червената река (по червената глина) наскоро край градчето Йозконак бе разкрит подземен град за около... 60 000 души. Тук е имало всичко: от трапезарии, обори, складове, спални помещения - до болница, затвор, християнски молителници и огромни кухни... Има отходна канализация и вентилация и някои градчета се простират на... 20 етажа под повърхността!
Всеки ден десетки автобуси от цял свят водят тук не само обикновени туристи, но и снимачни екипи, телевизионери, учени, археолози, изследователи... Местните кметове
отдават тези пещери на предприемчиви
търговци
които подреждат тук плодове и зеленчуци поради... постоянната температура. Под земята контрастните амплитуди на „външното време" не се усещат...
В тези пещери днес има: барове, хотели, дискотеки, винарски изби, ресторанти, кафенета с билярдни маси, магазини за сувенири, работилници за керамика, оникс, мрамор, полускъпоценни камъни...
Танците на дервишите са изключително нощем, а пещерите-винарни, в които танцуват, са с предварителна резервация. Забранено е да се снима, самите дервиши не позволяват.

Чинии за стотици евро

Обикновено на равния под на пещерата излизат 3-4, облечени в бяло дервиши, и един в черно. Този, в черните дрехи, е настойникът, учителят, на останалите. И те трябва да изпълняват неговите негласни нареждания. Барабаните неусетно учестяват ритъма си, дервишите от плавни подскоци преминават във въртеливо движение, после белите им кринолини се завъртат около кръста. Танцьорите се въртят около собствената си ос с бясна скорост. От дясно - на ляво...
Това е сема-та. Дясната ръка на дервишите е повдигната нагоре - готови са да приемат божията благодат, а лявата - надолу - готови са да раздадат божествената милост. Конусовидните им шапки изобразяват надгробните камъни, връхните дрехи - самия гроб, дългите ризи - погребалния саван. Свалянето на връхните дрехи символизира освобождаването от земните окови и спасението от смъртта. Докато се въртят около себе си, те се въртят и около празното пространство, точно както и вселената се върти в присъствието на Бога. Постига се единение...
Днешните дервиши са обикновени трудолюбиви граждани, които вечер танцуват пред
Негово величество Туриста
И докато те привличат потоци от туристи, нашето нестинарство, особено това в Странджа или в „лъскаво-народните" механи, предизвиква по-скоро тъга и покруса. Хеле, когато е подсладено с фолкмотиви или с фолкгърли, тогава еша ни няма!...
Махмуд беше един от хората, които разпознах като дервиш, танцувал предната нощ в огромна пещера-винарна. Той работи в грънчарска работилница, където 4 поколения си предават тайните на керамиката и никой не смята да напуска. Никой не смята да си сменя професията, да бяга в големия град или в чужбина. Тук се произвежда бяла и цветна керамика за целия свят. Фирмата работи по каталог за Европа и света и на дребно... Някои от керамичните съдове струват от 600 евро нагоре... Всички са оригинални, ръчно производство, запазена марка...
През деня той е в грънчарската работилница, която му дава основното препитание, а вечерно време със свои колеги танцува пред многобройните туристи. Тук всеки турист храни четирима човека, казва той...
Туристическата индустрия наистина е огромна. Тя нарежда до себе си грънчарски работилници, дервиши, троглодити, които продължават да живеят в скалните пещери и да получават помощи от ЮНЕСКО, минарета и църковни куполи от олово, мед и злато, главозамайващи фонтани в тая суха пустош, кервансараи с ябълков чай. По улиците и мостовете светят лампиони и абажури от кована мед и желязо, които никой не се осмелява да счупи или открадне...
Днес малцина са турците, които са чели творбите на Мевлана. Колко са членовете на неговия орден, също е трудно да се каже. Но въртящият се танц на неговия орден е грандиозно фолклорно забавление, което подхранва туристическата действителност. С едната ръка вземаш, с другата - даваш... Вземаш от туристите, даваш на семейството си!...
А веднъж годишно в Коня се провежда фестивал на сема-та, с който в продължение на седмица се слави великият Мейдана, споминал се тук на 17 декември, на 66 години...
Създал религия, превърнала се след векове в основа за печеливш туризъм.

Inform,31.05.08