Одрин – ако си настроен патриотично...

Автор Светла Сирачкова

вторник, 27 май 2008

Страница 1 от 2

Ако си настроен патриотично, не е необходимо непременно да хванеш пътя към Шипка, Карлово, Батак ..., за да се заредиш с национална гордост и жлъчно да съдиш враговете на нашата мила родина. Можеш да предприемеш еднодневна екскурзия до Одрин - една отворена страница от нашата история, написана с болка.

Одрин е непретенциозен в чара си, но ако тръгнете с професионален екскурзовод, си заслужава.

Тръгнахме в ранни зори от Хасково и в 8 ч. автобусчето пъплеше по моста, където трите реки се вливат - Арда, Марица и Тунджа. Много е вълнуваща гледката - като три сестри бързат да си подадат ръце. Отправяме се към Тракийския технически университет, създаден от последователите на Кемал Ататюрк и символ на прогресивно развиващата се млада демократична държава.

В близост се намира паметник в чест на швейцарския град Лозана, където Великите сили след Освободителната война присъждат града на Турция. Лозана е превъплатена като девойка и е символ на победата. За нас този паметник е символ на скръб, тъй като с него губим изконно българска територия. В близост е и първият локомотив, който е обслужвал двете държави - България и Турция.

Продължаваме към хълма, където е била обсадата на Одрин. Турците са издигнали паметник на Шюкрю паша. За тях той е спасител. На този хълм нашите храбри воини са щурмували турската армия и са принудили пашата да се предаде. Шокирана съм от гледната точка, през която те пречупват фактите. Под снимките и експонатите са поставени надписи, които звучат прекалено емоционално.

Но все пак това е тяхната гледна точка. Ако не сте си наели екскурзовод, но владеете турски може да изслушате запис, който озвучава мемориала. Оттук се открива прекрасна гледка към града - смесица от стари и нови сгради, джамии...

Одрин – ако си настроен патриотично...

Автор Светла Сирачкова

вторник, 27 май 2008

Страница 2 от 2

Идва ред и на още едно свято за всеки българин място - църквата ,,Св.Георги". Тя се намира в едно тихо кварталче, предимно застроено с едноетажни сгради, боядисани всяка в различен цвят. Родолюбиви българи са дали средства и сили този храм да просъществува.

Дворчето е спретнато и много добре озеленено. Тук можеш да приседнеш, да изпиеш кафето си, размишлявайки дали би могъл да бъдеш доброволна жертва в името на българското. Мюсюлмани също се отбиват тук- те искат да задоволяват любопитството си.

Интерес представлява и сградата на първото девическо училище, създадено от Д - р Петър Берон и просъществувало като такова точно 1 ден. Сега е превърнато в сиропиталище. Какви велики идеали са следвали хората в миналото.

Гложди ни любопитство какво има в един мюсюлмански храм и се отправяме към най-голямата джамия - Селемие. Първоначално архитектът и изградил сградата с 1000 прозорци, но когато се произнасяла цифрата 1000, това не будело възхищение у правоверните, тъй като звучало кратко. Ето защо той зазидал един прозорец и така, когато всички говорели за джамията с деветстотин деветдесет и девет прозорци, всички се прехласвали. Преди да влезем, виждаме на чешмите как мъже се мият преди да влязат вътре. На входа се събуваме и разглеждаме изрисуваните стени на арабски, хората, погълнати от молитвата си и туристи, които правят снимки.

Целият тур из града ни умори и сядаме да изпием кафето си. Купуваме турски сладкиши за близките си и поемаме обратно към България.

Inform