Древните богове живеят в Ефес
Херострат гори храма на Артемида, за да спечели слава
Проф. дин Николай Овчаров
Камерата ми следи многобройните острови, край които корабът минава. Първата спирка е на Миконос. Съгласно митологията на близкия Делос богинята Лето родила близнаците Артемида и Аполон. Островът се слави със своите вятърни мелници и боядисаните в бяло и синьо къщи, църкви и улица.
След това се насочваме към турския град Кушадасъ, откъдето стигаме до една от най-важните цели на нашето пътуване - античния Ефес. Археолозите го откриват през ХIХ в., търсейки едно от седемте чудеса на древния свят - храма на Артемида. През 1869 г. британският учен Джон Търтъл Уудс намира нищожните останки от прочутата сграда на дъното на кална яма
Днес за него напомня единствено самотна колона.
Първият храм вероятно е построен още през IХ-VIII в. пр. Хр. Той е бил посветен на изобразявана с няколко гърди местна богиня, символизираща плодородието на природата. По-късно архитектът Херзифон проектира култова сграда с високи каменни колони, каквато светът още не бил виждал. През 550 г. пр. Хр. лидийският цар Крез превзема Мала Азия и разрушава храма. След като постройката е възстановена четири пъти по-голяма от предишната през 356 г. пр. Хр., тя е изгорена от печално прочулия се Херострат. Младежът желаел да впише името си в историята и избрал този нелеп начин, превърнал се в синоним на човешка глупост.
Скоро след това започва строителството на нов храм на Артемида. Архитект става известният Скопас от Парос. Тогава Ефес вече е един от най-богатите градове и не се пестят средства за построяването на новата сграда. През 333 г. пр. Хр. Александър Велики го вижда още в строеж, но великолепно описание е оставил римският историк Плиний Стари. Според него сградата била с гигантските размери 148 на 79 м. Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 м. Всички архитектурни детайли били изпълнени от бял мрамор от о-в Парос. Тази прекрасна постройка просъществувала до 262 г., когато е разрушена при нашествието на готите и повече не е възстановена.
Храмът на Артемида е символът на Ефес, но самият град напоследък е значително по-впечатляващ. Благодарение на планомерните разкопки главно на австрийски археолози, неговият предишен облик става видим за хората. При реставрацията се използва т. нар. анастилоза или "черга от парчета". Мнозина учени отричат този метод, при който се възстановяват цели фасади на сгради. От друга страна така туристите могат да се докоснат до миналото величие на града.
Според данните от разкопките местността е обитавана още през II хил. пр. Хр. Може би съществуващото тогава селище е идентично с Апаса - важно средище на народа на хетите. Около Х в. пр. Хр. тук започват да се заселват йонийските гърци. Към IV-III в. пр. Хр. Ефес вече е голям пристанищен център. Тогава той е бил на самия бряг, но морето по-късно се отдръпва навътре. От 133 г. пр. Хр. градът влиза в границите на Римската империя и добива великолепния облик, който виждаме днес. Заради отдръпването на морето през Средновековието Ефес загубва значението си. През 1090 г. е превзет от турците селджуци. Древният град е изоставен напълно, а недалеч е основано селището Селджук.
Слизайки на паркинга, ние минаваме през Одеона и Агората. Първият се нарича още Малкият театър и според надпис от 150 г. е построен от Ведий Антоний. Сградата е с капацитет от 1400 седящи места и е била предназначена както за театрални представления, така и за срещи и разговори на местния Сенат. Тя се намира северно от Агората, която е била търговският център на Ефес. Създадена през I в. при управлението на римските императори Октавиан Август и Клавдий, агората е оградена с двойна колонада. Недалеч са обществената Базилика и Пританеонът, изпълнявал функциите на съвременните кметства
До него е храмът на Хестия Балая, където целогодишно горял свещеният огън.
После тръгваме по прочутата улица, която се вие по склона между хълмовете. Многократно преправяна, тя е павирана с каменни и мраморни плочи, а от двете страни се извисяват колони, статуи, различни пиедестали, фризове и надписи. В древните руини се открояват покритите и поддържани с колони галерии, чиито подове са били застлани с изящни мозайки.
Сред сградите изпъква храмът на Адриан, построен около 138 г. от Квинтилий. Сградата е създадена в коринтски стил и е забележителна с елегантните си пропорции. Оцеляла е арката с изображението на богинята Тита, покровителка на Ефес. В храма е имало статуи на императорите Траян, Диоклециан, Константин Велики и др. От другата страна на главната улица са "Къщите на склона" или дворците на най-богатите граждани. Много от тях имат запазени мозайки и стенна живопис.
Най-сетне излизаме срещу великолепната фасада на Библиотеката на Целз, изцяло изпълнена по метода на анастилозата. Тя е построена от Тиберий Юлий Агила при управлението на император Адриан. При нашествието на готите сградата е изгорена, но фасадата е частично запазена. Състои се от два реда колони, като на първия етаж са с коринтски капители. Оцелели са вратите и прозорците, оградени с декоративни релефни мотиви. Съвсем наблизо от Библиотеката на Целз е огромният Театър на Ефес, събирал някога повече от 25 000 зрители. Той има класическо оформление и днес също се използва за театрални постановки.
Моето впечатление от Ефес може да се сравни само с чувството, което изпитах преди две години, посещавайки древната Петра в Йордания. И отново си задавам въпроса - защо ние, българите, не може да използваме нашето културно наследство, така както го правят нашите съседи, турци и гърци.
Inform,05.07.08
Публикации
