Турция през погледа на една абитуриентка

Стефка Станчева

Стана модерно абитуриентите да ходят на почивка в Турция. Това е така, защото там цените са ниски, а същевременно качеството е високо. Но кой ще ми повярва ако не го е видял с очите си?! Повечето хора си мислят, че в Турция хората живеят мизерно. Аз също си мислех така преди да замина. Тази година бях абитуриентка. Като повечето абитуриенти и аз заминах за Турция. Минахме границата сравнително бързо и се озовахме на едно различно място. Сблъсках се с една различна култура. Направи ми впечатление, че след от дългата редица от тирове, чакащи на границата, имаше джамия.

Първокласния път с дупки, по който се движихме в България, изведнъж се превърна в перфектна магистрала и то само след километър от границата. Прелестният пейзаж от родината ми, изпъстрен с празни бутилки и опаковки, разхвърляни навсякъде, се оказа едно безкрайно зелено поле - Турция! Добре дошла в Турция! Казах на себе си и на моята съученичка, която стоеше до мен в автобуса.

След това стана нощ. Пътят беше дълъг. Но аз бях сред весели хора и не почувствах времето.

После заспахме и като се събудихме, вече бяхме в Измир. Спряхме на един пазар, безкраен пазар с всякакви стоки и всякакви хора. А продавачите, разбирайки, че сме българи с усмивка ни подканваха "комшу, комшу". И някак ти ставаше приятно, някак си се чувствах добре дошла, все едно бях на гости на най-добрият ми приятел. Така се чувствах през целия си престой в Турция.

Както вече споменах, на пазара в Измир имаше всичко.

В Турция е прието да се пазариш за всичко, което се продава. Оказа се, че можеш да свалиш двойно цената, на която и да е стока. Интересно!!! Беше и весело, защото бях сред добра компания.

След това продължихме с автобуса към нашата крайна дестинация - Мармарис. След няколко часа стигнахме. Озовахме се в един хубав хотел с прекрасно обслужване. Даваха ни каквото поискаме. Знаеха как да привлекат хората и да ги нкарат да се върнат отново.

На другия ден решихме да се разходим из курорта. Посетихме едно заведени, за да пием чай. Бяхме доста хора и само някои от нас си бяха поръчали чай. Седнахме на една маса, но се оказа, че няма достатъчно място за всички. Само след миг едно момче дотича със столове и всички седнахме, нищо, че не всички пиехме чай. Замислих се. В България това нещо едва ли щеше да се случи. Щяхме най-вероятно да бъдем изритани от заведението, защото не консумираме нищо. Още един недостатък на хората в нашата мила родина - не сме учтиви.

Прекарах няколко прекрасни дни в Турция и се запознах с много дружелюбни хора. Няма да споменавам за туристическите места, на които бях, места като Памуккале и Далян.

И през цялото време сравнявах моята мила България с чуждата Турция. В Турция хората знаят как да привлекат туристите, а в България - как да ги отблъснат. Там ти казват "добре дошъл", а тук те питат кога ще си тръгваш. Защото българите трябва да разберат, че не е възможно да взимаш, без да даваш...

Написах това, за да покажа на скептично настроените българи, че Турция не е лошо място и че турците не са лоши хора, въпреки историята ни. И аз бях скептично настроена, но сега бих прекарала отново почивката си там, стига да ми се отдаде възможност.

Inform